Планетата Венера

Планетата Венера

ВЕНЕРА, най-яркото небесно тяло след Слънцето и Луната, вероятно е първата планета („блуждаеща звезда“), която хората са опознали сред звездите. Със силния си блясък тя е привличала погледа им сутрин преди изгрева на Слънцето като Зорница или пък вечер след залеза на Слънцето като Вечерница.

Видимият блясък на Венера й придава някаква тайнствена красота и за нея се е запазило името Венера. Така римляните са наричали Афродита, богинята на красотата и любовта.

Според един вариант на древногръцката митология Афродита била дъщери на Зевс и на океанидата Диона. Според друг вариант, който е по-разпространен, тя била дъщеря на Уран (Небето), родена от бялата като сняг пяна на палавите морски вълни, недалеч от остров Китера. Лек ветрец като подхванал нежно току-що родената богиня Афродита, я отнесъл на остров Кипър. Там младите хори я облекли в разкошна златиста дреха и сложили на главата й венец от свежи цветя.

Заобиколена от своите спътници — хорите и харитите — богините на красотата и грацията, Афродита блестяла със своята величествена красота и прелест. Където минела, лъчите на Хелиос по-ярко блестели, избуявала тревата, а цветята разцъфтявали и ухаели с дивен аромат. Птичките по-весело пеели, а хищните зверове — лъвове, тигри, хиени…, я заобикаляли и кротко ближели нежните й ръце.

Ерос и Химерос отвели Афродита на Олимп, гдето боговете в посрещнали с приказна тържественост. От висините на Олимп вечно младата и най-красивата богиня Афродита господствувала над света. Оттогава богове и смъртни се подчиняват на нейната власт. Тя буди в сърцата им страстна любов с помощта на своя син Ерос.

ЕРОС — весело, игриво и палаво момченце, със златистите си криле летяло като тих ветрец над земи и морета. В ръцете си винаги държало малък златен лък, а на рамото си — стрелник със стрели. Никой не можел да се защити от винаги улучващите стрели на Ерос, защото хитрото момченце умело се криело и никой не можел да го види. Щом стрелата на Ерос пронижела сърцето на бог или смъртен, любовта избликвала и той заживявал облян в радост, щастие, дивни надежди и мечти. Но стрелите на Ерос носели и любовна мъка, страдания и дори гибел при несподелена любов. Не един път палавият Ерос пронизвал със стрелите си и сърцето на великия господар на Небето и Земята Зевс и му причинявал страдания.

Зевс знаел, че синът на Афродита Ерос ще причинява страдания и нещастия на много хора по света. Затова искал да го умъртви при раждането му. Но богиня Афродита, узнала намеренията му, скрила сина си в непроходими гори. Там го откърмили две лъвици. Пораснал Ерос и като пратеник на своята майка, богиня Афродита, със стрелите си сеел сред хората любов, радост и щастие, но понякога им създавал и любовни мъки и страдания.

---

Ресурси - НАСА: Планетата Венера

Планетата Меркурий

Митове, свързани с имената на планетите и на техните спътници

Планетата Меркурий

Тази планета още в древността е привлякла погледа на хората със своето видимо бързо движение. Затова е наречена Меркурий. Така римляните наричали бог Хермес — вестителя на боговете. Със своите крилати сандали, шапка с криле и жезъл в ръка той се носел с бързината на мисълта от висините на Олимп до най-отдалечените краища на света.

Бог Хермес охранявал пътищата. На всички пътища и кръстопътища, както и пред входа на къщите в древна Гърция поставяли каменни стълбове с главата му. Той покровителствувал пътниците не само през живота им, но и след смъртта им. Със своя жезъл той затварял очите на хората и те потъвали в дълбок сън. Тогава той отвеждал душите им в мрачното подземно царство на Хадес.

Като покровител на търговията бог Хермес помагал на търговците да добият големи печалби и богатства. Той изнамерил буквите, числата и научил хората да пишат, да четат, да смятат и да измерват. Затова бил почитан и като бог на красноречието, и в същото време — на увъртането и измамата. Той бил необикновено сръчен крадец и ненадминат по ловкост и хитрост. Уж на шега той откраднал жезъла на своя баща — великият Зевс, на бог Посейдон откраднал тризъбеца, на бог Арес — меча и на бог Аполон — лъка и златните стрели.

Остроумието, хитростта и необикновената ловкост в кражбата се проявили у бог Хермес веднага след раждането му. Току-що майка му, богиня Мая, го родила, повила го в пелени и го оставила в люлката да спи и той решил да открадне крави от стадото на бог Аполон, които той пасял в зелената долина на Пиерия. Измъкнал се от пелените толкова тихо, че майка му, която спяла до него, не го усетила. Като вихър се понесъл той към Пиерия, отбрал петнадесет от най-хубавите крави и като вързал на краката им клончета, за да заличават следите си, ги подкарал към Пелопонес. Привечер пристигнал с кравите в Беотия. Там на един кръстопът седял един старец. Бог Хермес му казал да си избере и да вземе най-хубавата крава, но никому да не казва, че го е видял да води крави по пътя. Зарадвал се старецът, избрал си една хубава крава и обещал тържествено, че няма да казва на никого, че е видял момче, което да води крави по пътя. Заминал си Хермес с кравите и не след дълго навлязъл в една прохладна горичка. Тук му хрумнало да изпита стареца дали държи на думата си. Променил външния си вид и като подкарал няколко крави, а другите оставил в горичката, по околен път пак минал покрай същия старец и го запитал:

— Дядо, кажи ми видял ли си да минава по този път момче, което да води крави? Ако ми кажеш право и ми посочиш по кой път ги е откарало, ще ти дам две крави!

Още повече се зарадвал старецът, че ще придобие две хубави крави и без да се замисли за даденото обещание, казал, че преди малко едно момче минало с крави и отишло в ей-оная горичка.

Позеленял от яд бог Хермес и превърнал стареца в скала, за да мълчи вечно и да напомня, че който даде дума, не трябва никога да я пристъпя.

Продължил пътя си бог Хермес и повел кравите към Пилос. Стигнал там, принесъл две крави в жертва на баща си Зевс, а останалите вкарал заднешком в една пещера Така следите на кравите показвали, че те са излезли от пещерата, а не са влезли в нея. Като скрил кравите в пещерата, Хермес се прибрал при майка си, увил се в пелените и кротко заспал, сякаш нищо не се било случило. Майка му, като разбрала защо синът й толкова време го нямало, започнала да го укорява за постъпката му. Тя го заплашила с безпогрешните стрели на бог Аполон. Хермес спокойно й отговорил, че не се страхува от него. Ако бог Аполон му направел нещо, той щял да ограби светилището му в Делфи.

Не минало много време и бог Аполон пристигнал, за да си иска кравите. Хермес се преструвал, че спи в люлката си. Но Аполон го събудил и го запитал къде е отвел кравите му. Хермес най-спокойно му отговорил, че никакви крави не е виждал и нищо не знае за неговите крави. Много време се карали двамата богове, намесила се и майката на Хермес и най-сетне Аполон измъкнал Хермес от люлката и го принудил да го заведе в пещерата, за да си вземе кравите.

Много вървели двамата богове и привечер стигнали. Хермес посочил на Аполон пещерата, седнал на един хълм и засвирил с лирата, която бил си сам направил. Нежната музика очаровала бог Аполон и той забравил яда си. Дал на Хермес кравите, за да получи лирата му. Така бог Аполон се снабдил с лира, с която свирел и веселил хората по целия свят. А Хермес летял с крилатите си сандали с бързината на мисълта като вестоносец на боговете и покровител на пътниците, търговците, крадците и ораторите.

---

Ресурси - НАСА: Планетата Меркурий

Митове, свързани с луната

Митове, свързани с луната

Древноегипетски мит:

Бог на времето и Луната бил Тот — наместникът на Ра. Когато Ра се спуснел с ладията си по Небесния Нил в Западните планини и започвал да плава по Подземния Нил, Тот, като приемал образа на Луната, тръгвал по неговия път на Небето. Бавно и замислено той вървял по небесния път.

Тот, богът Луна, бил и бог на мъдростта и покровител на учените.

Древногръцки мит:

Селена, родена от титана Хиперион и богинята Гея, е сестра на Хелиос. Когато богиня Нукта (Нощта) хвърляла черното си наметало над Земята, мрак обгръщал всичко. Само звездите, сякаш изплашени от тъмната нощ, трептели и пръскали слаба светлина. Те са много. Осеяли са цялото небе, но са безсилни да прогонят нощния мрак, обгърнал цялата Земя. И ето на изток се появява слабо нежно сияние. То все повече се усилва, сякаш огнени пламъци обхващат далечината… Не след дълго на изток, изпод хоризонта, започвала да се въздига величествено БОГИНЯ ЛУНА — СЕЛЕНА. Спокойно стои тя в червенозлатистата си колесница, която бавно теглели по небето витороги бикове. От нейната жълтозлатиста дреха и лунния сърп на челото й се леела нежна светлина върху заспалата Земя. Сребристата светлина на Селена прогонвала нощния мрак.

Като изминела небесния си път, Селена се спускала с колесницата си в дълбоката пещера в планината Латъм в Кария. В нея лежал унесен във вечна дрямка прекрасният син на Зевс Ендимион. Селена била влюбена в него. Тя тихо се навеждала над него, милвала главата му, галела лицето му и му шептяла най-нежни любовни думи. Но потъналият в дълбока дрямка Ендимион не чувал и не усещал нейните ласки. Затова Селена винаги е тъжна и с такава посърнала светлина облива Земята през нощите.

---

Ресурси - НАСА: Лунен изгрев
Уикипедия: Луната

Приложения: Митове, свързани със слънцето

Приложения

Митове, свързани със слънцето

Древноегипетски мит:

РА — богът Слънце, произлязъл от Хаоса, бил властелинът над цялата Вселена. След като победил силите на Мрака, той родил син Шу и дъщеря Сохмет, които създали Хеба (Земята) и Нут (Небето). Те дали живот на Озирис и на всички богове.

Ра сътворил света и станал негов пълен владетел и господар. Силата му идвала от една тайнствена дума, която никой не трябвало да знае. Ако някой узнаел магическата дума, Ра незабавно би загубил силата и властта си.

ИЗИДА — правнучката на Ра, която владеела тайната на всички магии, решила да отнеме силата и властта на бога Слънце — Ра. Тя направила една отровна змия, която ухапала стария Ра, и той започнал да се гърчи от болки. Само Изида можела да го избави от непоносимите страдания. Дълго той я молел да му помогне, но тя отказвала, като настоявала да й каже тайнствената дума. Като не можел повече да понася болките, той се принудил да изговори думата РА — името си. Болките преминали, но в същия миг Ра загубил силата и властта си над света. Хората повече не го почитали. Опустели храмовете и никой вече не му правел жертвоприношения. Ядосал се той и решил да унищожи целия човешки род.

Ра изпратил на Земята ужасната си дъщеря Сохмет с глава на лъвица, която като огнена стихия унищожавала всичко. Настъпил повсеместен мор. Навсякъде се чували само плач и стенания. Хората се сетили за Ра и започнали да отправят горещи молби към него, за да ги избави от гибелта.

Смилил се Ра над хората, укротил страшната Сохмет, но не искал да остане повече сред хората и отишъл на Небето. Там със своята ладия той плавал по Небесния Нил и давал светлина на цялата Вселена.

Всеки ден, когато Ра извършел дневния си път, той се спускал в Западните планини, гдето се намирал входът на подземното царство. Там той преминавал от дневната си ладия в нощната и започвал да плава по Подземния Нил. Но в полунощ върху него се нахвърлял неговият вечен враг — чудовищният змей Апоп. За да унищожи бога Слънце, Апоп изпивал водите на Подземния Нил. Но Ра го побеждавал и го принуждавал да избълва изпитата вода. Отново започвал да тече Подземният Нил и Ра плавал с ладията си по него до Източните планини. Щом ги стигнел, преминавал в дневната си ладия. Плавайки по Небесния Нил, Ра обливал със светлина цялата Земя. Хората се радвали и всяка сутрин посрещали появяването на Ра на изток с молитви и пеели химни, с които прославяли благодеянието и милостта му към човешкия род и целия свят.

Древногръцки мит:

След като Уран (Небето) станал господар на света, той се оженил за благодатната Гея (Земята). Те имали шестима синове и шест дъщери — могъщите и страшни титани.

Титанът Хиперион и богиня Гея родили три деца — Хелиос (Слънцето), Селена (Луната) и Еос (Зората).

Далече на източния край на Земята се намирал златният дворец на ХЕЛИОС — БОГА СЛЪНЦЕ. Всяка сутрин, когато заруменявал изтокът, розовопръстата Еос отваряла златните двери. През тях излизал Хелиос със златната си колесница, теглена от четири бели като сняг крилати коня. Застанал прав в колесницата, Хелиос здраво държал юздите на буйните коне. Целият той блестял с ослепителна светлина в златната си дълга дреха и лъчезарния венец на главата си. Лъчите му озарявали най-напред високите планински върхове и те почервенявали, сякаш били обхванати от буйни огнени пламъци.

Все по-високо се издигала колесницата и лъчите на Хелиос се сипели върху Земята, на която давали светлина, топлина и живот.

След като Хелиос достигнел небесните висини, започвал да се спуска с колесницата си към Западния край на Земята. Там, в свещените води на Океана, го чакала златна ладия. В нея влизали крилатите коне с колесницата и Хелиос се понасял с нея по подземната река към изток в златния си дворец. В него Хелиос си почивал през нощта. С настъпването на деня той отново политал със златната си колесница по небесните простори, за да лее светлина и радост над Земята.

---

Ресурси - НАСА: Слънцето
Уикипедия: Слънцето

Млечният път

Млечният път

През ясните и особено безлунните нощи на юли, август и септември привлича погледа на всеки млечнобялата ивица, която опасва небосвода. Като река се разлива тя по небето. На места „тече“ спокойно, в тясно корито, и изведнъж „се разлива“ и разширява. Ярки „облаци“ се сменят с по-бледи, сякаш огромни вълни бушуват в небесната река. На едно място тя се разделя на два ръкава, които отново се съединяват в една широка, млечнобяла река, която „тече“ по небесната сфера. Това е МЛЕЧНИЯТ ПЪТ^[1]. Той преминава през съзвездията Единорог, Малко куче, Орион, Близнаци, Бик, Колар, Персей, Жираф, Касиопея, Андромеда, Цефей, Гущер, Лебед, Лира, Стрела, Орел, Щит, Стрелец, Змиеносец, Южна корона, Скорпион, Прав ъгъл, Вълк, Южен триъгълник, Центавър, Пергел, Южен кръст, Муха, Кораб, Корабни платна и Кормило.

Млечният път е привлякъл погледа на хората още в най-дълбока древност. В митологията на древните гърци за него се разказва следното.

В дъга успоредно на Млечния път се виждат, отгоре надолу: Канопус (втората по яркост звезда), Големият и Малкият Магеланови облаци. И трите обекта са невидими от географската ширина на България.
Ресурси - НАСА: Млечният път

В деня на раждането на Херкулес Зевс, зарадван, че най-красивата смъртна жена Алкмена му е родила син, предопределил той да стане най-прославеният герой на Гърция. За да придобие синът му Херкулес божествена сила и да бъде непобедим, Зевс заповядал на пратеника на боговете бог Хермес да вземе Херкулес и да го донесе на Олимп, за да бъде закърмен от великата богиня Хера.

С бързината на мисълта литнал на крилатите си сандали бог Хермес. Незабелязан от никого, взел току-що родения Херкулес и го донесъл на Олимп. Богиня Хера била заспала под една отрупана с цвят магнолия. Тихо пристъпил до нея бог Херглес и оставил на гърдите й малкия Херкулес. Жадно започнал той да суче божественото й мляко…, но богинята се събудила. С гняв и ярост Хера отблъснала Херкулес, когото намразила още преди да се роди. Божественото й мляко се разляло от гърдите й и потекло като река по небето. Така се образувал Млечният път (галактиката, галаксията)^[2].

Нашият народ нарича Млечния път с името Кумовата слама или просто Сламата. За нея съществува следната легенда.

През една люта зима, когато дебел сняг затрупал всичко, на един сиромах човек се свършила храната за воловете. Ден и нощ си биел главата той отгде да вземе малко слама да им даде, за да не измрат от глад…

В една студена, тъмна нощ той взел един кош и отишъл у кръстника си, който имал много камари слама. Предпазливо напълнил коша си със слама той я тихичко си тръгнал. В тъмната нощ той не видял, че кошът бил продънен. Като вървял с коша на гърба си към дома, сламата падала сламка по сламка от продънения кош и образувала диря след него. Като дошъл у дома си — що да види!? — В коша не останала нито една сламка.

Когато се съмнало, кръстникът отишъл да наскубе слама от камарата, за да нахрани добитъка си, и видял, че през нощта някой е откраднал слама. Тръгнал по дирята от разпръснатата слама и стигнал в къщата на кумеца си. Извикал го и започнал да му се кара защо е откраднал през нощта слама от него, а не му е поискал. Кумецът започнал да се оправдава и да лъже, че не е ставал през нощта. Тогава кръстникът му го хванал за ръка, извел го на улицата и му показал дирята от разпръснатата слама. Засрамил се кумецът…

Тръгнал си кръстникът и изрекъл:

— Нека тая крадена слама се запали и никога да не гасне, за да се знае и помни, че от кръстник не трябва да се краде…

Запалила се сламата и оттогава до ден днешен гори на небето кумовата слама.

---

[1] Във Вселената звездите и дифузните мъглявини (светли и тъмни) образуват гигантски звездни системи, които се наричат галактики. Нашата Галактика, към която принадлежи нашето Слънце със своята планетна система, е образувана от около 150 милиарда звезди. Тя има спирална структура. Формата й наподобява двойно изпъкнала леща. Диаметърът на Галактиката е приблизително 100 000 св. г., а дебелината й (в централната част) — 10 000 св. г. Слънцето се намира на 30 000 св. г. от ядрото на галактиката.

Нашата Галактика се върти около своя център в посока на часовниковата стрелка, ако се гледа от Северния й полюс, който се намира в съзвездието Косите на Вероника. Слънцето със скорост 220 км/сек прави една обиколка около центъра на галактиката за 200 милиона години (галактическа или космическа година).

Съществуването на Млечния път на небесната сфера се дължи на обстоятелството, че далечните звезди от нашата галактика не могат да се виждат с просто око поотделно и затова се получава тази Млечнобяла ивица, която опасва цялата небесна сфера. С телескоп обаче се вижда, че „облаците“ на Млечния път са образувани от отделни звезди.

Облакообразната структура на Млечния път (наблюдаваните по-ярки и по-тъмни „облаци“ в него) се дължи преди всичко на това, че звездите в нашата Галактика не са равномерно разпределени (на места в нея те са „по-нагъсто“, а на места — „по-нарядко“). Но само с този факт не може да се обясни наблюдаваната структура на Млечния път. Съществена роля за тази структура играят и многобройните тъмни мъглявини от поглъщаща материя с различни размери и форма, с които е особено богата нашата Галактика. Самото разделяне на Млечния път на два „ръкава“ (в съзвездието Лебед) се дължи на тъмна мъглявина. Тъмна мъглявина закрива и ядрото на нашата Галактика и затова то не се наблюдава нито с просто око, нито с телескоп, колкото и голям да е той. Но, както вече отбелязахме, ядрото на нашата галактика се фотографира в инфрачервени лъчи и се „наблюдава“ с радиотелескоп. ↑

[2] На гръцки език γαλαξιαζ (галаксиас) — млечен. ↑

Октант (Octans)

Октант (Octans)

Южният небесен полюс е в съзвездието ОКТАНТ. Интересно е да се отбележи, че съзвездията около Южния небесен полюс са бедни на ярки звезди. Но най-бедното на такива звезди е съзвездието Октант. То е заобиколено от съзвездията (околополюсните съзвездия на Южния небесен полюс) Райска птица, Паун, Индийска птица, Тукан, Южна хидра, Маса и Хамелеон.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Октант могат да се видят с просто око 35 звезди, които с изключение само на три по-ярки са едва видими. Даже трите най-ярки звезди са от 4^m — 5^m. Те образуват един триъгълник, който се рисува като характерна фигура на съзвездието Октант.

Най-близо (в наше време) до Южния небесен полюс е звездата α от Октант. Тя се намира на 54 ъглови минути от Южния небесен полюс, затова изпълнява ролята на полярна звезда. За разлика от Полярната звезда в Северната небесна полусфера, която е ярка и привлича погледа, Южната полярна звезда е едва видима с просто око звезда от шеста звездна величина. Тя никога не е могла да играе ролята на „пътеводна звезда“ поради слабия си блясък.

Съзвездието Октант увековечава на небето уреда октант, Името на този уред идва от латинската дума OCTANS, т.е. осмата част от окръжността. Октантът е ъгломерен уред, на който основната част е дъга, равна на ⅛ част от окръжността а разделена на градуси и части от градуса. По устройство октантът наподобява секстанта. С октанта могат да се измерват ъгли до 90°, а при някои по-нови конструкции и по-големи ъгли (115°-130°). В миналото октантът се е използувал широко в мореходната астрономия и в океанографските изследвания. Сега този уред не се използува. Заради помощта, която октантът е оказвал на мореплавателите в миналото при пътуването им из все още недобре познатите южни морета и океани той е оставен на южното небе като съзвездието Октант.