Косите на Вероника (Coma Berenices)

Косите на Вероника (Coma Berenices)

СЪЗВЕЗДИЕТО КОСИТЕ НА ВЕРОНИКА най-добре се вижда през нощите от април до август. Заобиколено е от съзвездията Воловар, Девица, Лъв и Ловджийски кучета.

В ясни и безлунни нощи в съзвездието Косите на Вероника могат да се видят с просто око около 50 звезди, но само две от тях са по-ярки от четвърта звездна величина.

Съзвездието Косите на Вероника няма определена геометрична фигура, която да го характеризира. При добра видимост в горния десен край на съзвездието се вижда една по-компактна група от слаби звезди, а в останалата област хаотично „разпръснати“ съвсем слаби звездички. С по-голямо усилие на въображението в тях могат да се видят разпилени от вятъра буйни коси на жена, каквато е картината на това съзвездие в старинните звездни карти и атласи.

Най-интересният обект в Косите на Вероника е един разсеян звезден куп, относително най-близък до нас. Друг обект в това съзвездие е купът от около 1000 галактики, но нито една от тях не може да се наблюдава с просто око. Достъпни за наблюдение са само с мощни телескопи.

Косите на Вероника е едно от малкото съзвездия, името на което е свързано с историческа личност. То е отделено като съзвездие от астронома-математик Конон, приятел на Архимед, още през III в. пр.н.е., който му е дал това поетично име. Но едва през XVI в. по предложение на Тихо Брахе е било прието за отделно съзвездие.

Името на съзвездието Косите на Вероника е свързано с легенда, която вълнува с възвишените чувства на съпружеска любов и вярност, поетично разказани в нея.

През III в. пр.н.е. в Египет властвувал фараонът Птолемей III Евергет. Неговата съпруга се славела с божествена красота. Но това, което я правело приказно прелестна, били нейните коси. Като златиста река с леки вълнички косите на Вероника блестели и будели възторг у всеки, който имал щастието да ги види. От далечни страни идвали царе, царедворци и жреци да видят и се насладят на това най-прекрасно чудо. Поети възпявали косите на Вероника и нейната удивителна прелест в прочувствени поеми. Радост изпълвала сърцето на фараона Птолемей III и той се чувствувал безкрайно щастлив. Погледът му не се откъсвал от сияещите коси на неговата съпруга. Обаче щастието им не продължило дълго. Птолемей III заминал с войските си да воюва с враговете.

Минавали дни, месеци, години…, но Птолемей не се връщал. Потънала в дълбока скръб по него, Вероника отишла в храма на Афродита^[1] и развълнувана отправила гореща молба към нея: да закриля съпруга й, да му помогне да победи и да се върне по-скоро. Обещала й да принесе за жертва своите прекрасни коси.

Не минало много време и вестоносец дошъл в двореца при Вероника. Предал й много поздрави от нейния съпруг и съобщил радостната вест, че Птолемей е победил и се връща. Скоро ще бъде в двореца при нея.

Изслушала радостната вест Вероника и вярна на обещанието си, веднага отишла в храма на Афродита, отрязала косите си и ги поставила на олтара й.

Пристигнал Птолемей III. В двореца устроили приказно пиршество за ознаменуване на победата му. Всички ликували. Прегърнала го Вероника…, но вместо радост в дълбока скръб потънал Птолемей, като видял, че ги няма прекрасните й коси. Разказала му тя, че ги е поднесла в жертва на Афродита, за да му помогне да победи. Поискал Птолемей да види косите на Вероника в храма на Афродита, но… през време на тържеството те изчезнали от храма. Още по-голяма скръб обзела Птолемей и сълзи затекли от очите му. В този тежък миг дошъл при него придворният му астроном математикът Конон и му казал:

— Не тъжи, господарю мой! Погледни на небето, там, гдето сияе Арктур… Виждаш ли слабите звездички? Това са Косите на Вероника^[2].

Утешавайки натъжения Птолемей III, астрономът Конон му разказал, че косите на неговата Вероника са отнесени на небето от богинята на любовта Афродита. Там по волята на боговете те ще блестят като съзвездие през нощите. Хората ще ги виждат и ще се наслаждават на тяхната божествена прелест.

Утешил ли се е Птолемей III Евергет от думите на придворния астроном, легендата не казва. Но ясно е, че астрономът Конон е ограничил съзвездие с името Косите на Вероника.

---

[1] Афродита (римляните я наричали Венера) — богиня на любовта и красотата, покровителка на брака. ↑

[2] Поетът Калимах (един от учителите на Ератостен) съчинил поемата Косите на Вероника, която не е достигнала в оригинал до нас. Запазена е латинската преработка на поета Катах. ↑

Девица (Virgo)

Девица (Virgo)

ДЕВИЦА е зодиакално съзвездие. Най-високо е в южната страна на хоризонта и най-добре се вижда през пролетните нощи. Заобиколено е от съзвездията Везни, Гарван, Лъв и Косите на Вероника.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Девица могат да се видят с просто око 95 звезди, но само десетина от тях са по-ярки от четвърта звездна величина. Най-ярката звезда в Девица е Спика (1^m). Много лесно може да се намери Спика, ако мислено се продължи дъгата от звезди, които образуват „опашката“ на Голямата мечка, и се стигне до Арктур от Воловар. По-нататъшното продължение на дъгата стига до синкавобялата Спика.

Съединяването с линии на звездата Спика с по-ярките звезди от съзвездието Девица образува голям, разкривен четириъгълник. Тази геометрична фигура няма нищо общо с рисунките в старинните звездни карти и атласи — девойка с криле, държаща зрял житен клас, в който блести звездата Спика (Спика — клас).

С появяването на съзвездието Девица на небосвода след периода на невидимостта му в древния Египет започвала жътвата. Затова най-ярките звезди в това съзвездие били наречени „Девойките-жътварки“ или просто „Жътварките“.

В съзвездията Девица са интересни много обекти: променливи звезди, двойни звезди, и много галактики, но те могат да се наблюдават само с телескоп.

В гръцката митология съзвездието Девица олицетворява Деметра — богинята на плодородието, покровителка на земеделието, която научила хората да обработват Земята. Без нейната благотворна сила нищо не би расло на земята и тя би се превърнала в изсъхнала, напукана пустиня.

Само една дъщеря имала богиня Деметра, която се казвала Персефона. Стройна и красива, тя очаровала всеки, който я видел. Неин баща бил гръмовержецът Зевс.

Весела и безгрижна, Персефона по цял ден играела с дружките си океанидите в дивната Нисейска долина. Като пеперуда прелитала тя от цвят на цвят, брала синчец и теменужки, правила чудни венчета и ги слагала на главата си. Смехът и песните на Персефона и другарките й огласяли цялата долина и даже дивите зверове се вслушвали…

Минавали дните. Расла Персефона все по-мила и по-красива, все по-весели ставали песните и игрите й с океанидите. Тя не подозирала, че дълго няма да се радва на златистите лъчи, с които Хелиос облива Земята. Баща й, всемогъщият Зевс, я бил обещал за жена на своя брат Хадес — владетеля на подземното царство на сенките. С него тя трябвало да живее сред неплътните сенки, вечно натъкмени и с наведени глави, гдето не се чува никакъв звук и не прониква никакъв слънчев лъч…

Дошло времето, когато Хадес трябвало да вземе Персефона. Един ден, когато тя играела с океанидите, той я видял и скроил план да я отвлече. Помолил богиня Гея да залиса палавата Персефона. Богинята изкарала от недрата си необикновено цвете с такива цветове и аромат, каквито никой дотогава не познавал. Видяла Персефона чудното цвете и се затичала да го откъсне. Но щом се навела над него, изведнъж Земята се разтворила. Излязъл с колесницата си, теглена от черни коне, Хадес, сграбчил Персефона и изчезнал с колесницата си в непрогледните глъбини. Всичко станало толкова бързо, че нито една от океанидите не видяла къде и как изчезнала Персефона. Чули само нейния писък, който се разнесъл надалече…, до висините на Олимп. Богиня Деметра веднага дошла в Нисейската долина, но никого не намерила там. Изплашени, океанидите се разбягали и се скрили в бездната при своя баща, беловласия Океан. Потънала в дълбока скръб, облякла дълга черна мантия и ронеща сълзи, богиня Деметра търсила дъщеря си, но и следа от нея не открила. Едва на десетия ден научила от лъчезарния Хелиос, че мрачният Хадес е отвлякъл дъщеря й в своето царство на сенките.

Още по-голяма скръб обзела богиня Деметра. Сълзите като порой текли от очите й. Цялата Земя се натъжила. Окапали листата на дърветата и ветровете шибали голите им клони. Изсъхнали цветята, а там, гдето по-рано били плодородни полета, се виждала само напукана земя като пустиня. Глад обхванал Земята и навсякъде се чували само плач и стенания. Но нищо не трогвало Деметра. Тя мислила само за дъщеря си. С наведена глава вървяла тя и стигнала в гр. Елевзин. Там край стените му до едно маслиново дърво седнала на „камъка на скръбта“ до „кладенеца на девиците“. Дълго седяла там, докато дъщерите на царя на Елевзин я видели и отвели в двореца на баща си. Но и там тя останала все така тъжна и опечалена.

Все по-голям ставал гладът, все по-черни и напукани ставали нивите. Настанал повсеместен мор сред хора и добитък, сред животни и птици. Никой не принасял вече жертви на боговете, опустели храмовете, изгаснали жертвениците… Едва сега господарят на Небето и Земята Зевс видял, че от скръбта на сестра му, богиня Деметра, ще загине целият човешки род. Изпратил той при нея вестителката на боговете богиня Ирида. В миг тя долетяла в Елевзин и със свити криле смирено застанала пред потъналата в скръб Деметра. Предала й волята на Зевс: Да се върне на Олимп. Едва чуто богиня Деметра отговорила: „Докато Хадес не върне дъщеря ми, няма да се върна на Олимп!“

Свъсил вежди Зевс, когато Ирида му предала думите на Деметра. Извикал той Хермес и му наредил да отиде в царството на Хадес и да му предаде да пусне Персефона при майка й.

Не можел Хадес да не изпълни волята на Зевс. Съгласил се да пусне Персефона, но преди тя да си тръгне, прегърнал я и й дал зрънце от нар — символа на здравите брачни връзки. Щом глътнала зърното, Персефона не можела вече да го забрави и изостави.

Седнала в колесницата Персефона и придружена от Хермес, крилатите коне я понесли над дълбоките и непрогледни пропасти на подземното царство. За миг пристигнали в Елевзин и спрели пред потъналата в скръб богиня Деметра. Стреснала се тя от грохота на буйните коне и повдигнала глава. Щом видяла дъщеря си, засияла от радост, прегърнала я и полетяла с нея към върховете на Олимп. Там Зевс наредил: Две трети от годината Персефона да бъде при майка си и една трета от годината — при мъжа си Хадес в подземното царство.

Радостна, че дъщеря й е при нея, богиня Деметра погледнала Земята. Благотворните й сили дали живот на всичко върху нея. Зазеленели се горите, разцъфнали цветята по ливадите, започнали весело да пеят птичките, а обширните поля пожълтели от узрели ниви с тежки класове. Отново се върнало плодородието на Земята. Като огромни бели облаци стада от крави, бикове, овце и кози пасели из зелените ливади и сенчестите гори. Радостно и щастливо заживели хората… Но дошло време Персефона да се върне при Хадес в подземното царство. Отново потънала в скръб великата богиня Деметра. Листата на дърветата започнали да пожълтяват и да капят. Студени ветрове и бури зашибали голите им клони. Изсъхнали тревите и цветята, престанали да пеят птичките и само гарваните зловещо грачели. Виелици и снежни бури сковавали в мраз Земята. Сякаш преставал животът, докато скърбяла богиня Деметра за дъщеря си. И когато тя отново идвала при нея, богиня Деметра радостна вливала благотворните си сили в Земята. Започвали да зеленеят дърветата и ливадите, разцъфтявали цветята и Хелиос обливал със златистите си лъчи цялата Земя. Пожълтявали полята от узрели ниви с тежки класове и далеч се носели песните на жетварките… Щедро сипела над Земята своите дарове богинята на плодородието Деметра, благославяла труда на земеделците и ги награждавала с богато плодородие…

И когато на небето се появявало съзвездието Девица, хората виждали в него великата богиня Деметра с тежки житни класове в ръцете и сияеща от радост, че скъпата й дъщеря Персефона е при нея. Те се готвели за жътва и очаквали великата богиня щедро да ги възнагради с изобилие и плодородие.

---

Воловар (Boötes), Девица (Virgo) и Голямото куче (Canis Major)

Тези съзвездия, разположени на небесната сфера далеч едно от друго, са свързани от митологията с вълнуващ разказ.

Няма място в света, където да не е минало веселото шествие на бог Дионис. С венец от лозови пръчки на главата, той вървял отпред, а около него в лудешки танц се носели менадите, скачали пияните сатири с кози крака и опашки. В края на шествието вървял мъдрият учител на Дионис старецът Силен, който винаги бил пиян и едва се крепял на магарето си. С песни и музика шумното шествие бродело из планините, горите и посещавало най-отдалечените селища. Навсякъде хората с радост посрещали бог Дионис и неговата свита. Той ги учил да отглеждат лозата, да правят от сочните й зрели гроздове чудно вино, като нектара на боговете, да бъдат весели и щастливи. Но не навсякъде с радост посрещали Дионис и признавали неговата божествена власт и той трябвало със сила да я налага и да наказва най-жестоко онези, които не искали да го почитат като бог.

Не признавал Дионис за бог и тракийският цар Ликург. Той ненадейно нападнал развеселения бог и свитата му, когато пирували на зелена поляна сред гъста сенчеста гора. Разбягали се на всички страни меданите („беснеещи“ вакханки), като хвърляли свещените съдове на Дионис, пълни с вино. Зевс наказал Ликург, загдето оскърбил неговия син Дионис, като го ослепил и скъсил живота му.

Хората, които гостоприемно приели бог Дионис и свитата му и го почитали като бог, били богато възнаградени. Такава награда пръв в Атика получил Икар. Той радостно посрещнал бог Дионис и свитата му в своя дом и ги нагостил богато. Когато си тръгнал, Дионис му дал една лозова пръчка, научил го как да я отгледа и какво да прави с гроздето. Пръв в цяла Атика Икар започнал да отглежда лози и скоро просторните поля се зазеленели от неговите лозя, благословени от бог Дионис. От тежките им кехлибарени гроздове Икар направил вино, както го научил бог Дионис. То било толкова хубаво, че всеки, който го опитал, изпадал в екстаз, развеселявал се и забравял грижи и неволи.

Един ден, когато привечер се прибрали пастирите му, Икар им дал да пият вино. Те, като не знаели какво е напиване с вино, помислили, че господарят им ги е отровил. Хванали го и го убили. Отнесли тялото му в планината и там в една непристъпна местност го заровили.

Еригона, дъщерята на Икар, обляна в сълзи, денонощно търсила изчезналия си баща, но никъде не могла да го намери. Веднъж тя тръгнала с кучето си Майра. То я завело в планината и там тя открила убития си баща. От мъка Еригона се обесила на дървото до гроба на баща си.

Бог Дионис превърнал в звезди Икар, Еригона и кучето Майра и ги отнесъл на небето. Там те заблестели през нощите като съзвездия — Воловар, Девица и Голямото куче.

Хидра (Hydra)

Хидра (Hydra)

СЪЗВЕЗДИЕТО ХИДРА е разположено на юг от небесния екватор. То е най-дългото от всички съзвездия. Заобиколено е от съзвездията Везни, Вълк, Центавър, Пневматична машина. Компас, Кормило, Малкото куче. Рак, Секстант, Чаша, Гарван, Девица и Везни.

Най-добре съзвездието Хидра се вижда невисоко в южната страна над хоризонта през пролетните нощи. В ясна и безлунна нощ в него могат да се видят с просто око около 130 звезди, но изобщо те са слаби (повечето от тях са на границата на видимостта с просто око). Най-ярките звезди в Хидра са 14 (една от 2^m, пет от 3^m и осем от 4^m). Те образуват една дълга извита редица, която се вие от изток към запад, сякаш е някоя огромна змия, главата на която е очертана от група слаби звездички.

Най-интересният обект в съзвездието Хидра, достъпен за наблюдение с просто око, е звездата γ от Хидра. Тази звезда е от трета звездна величина. Близо до нея понякога се вижда, а понякога не се вижда с просто око друга звезда, която е дълго-периодична променлива и е означена с R. Звездата R от Хидра е червен гигант и по измененията на блясъка си наподобява звездата Мира от Кит. Периодът на измененията на блясъка на R от Хидра е 387 денонощия. При максимум тя е от 3,5^m и добре се вижда с просто око, но при минимум става от 11^m и може да се наблюдава само с телескоп.

Със съзвездието Хидра е увековечен друг от подвизите на прославения митически герой Херкулес.

Рожба на Тифон и Ехидна било ужасното чудовище Хидра с дълго змийско тяло и с девет драконови глави, от които едната била безсмъртна. Излязла от мрачния Тартар, Хидра живеела в блатото край гр. Лерна (отгдето и името й Лернейска хидра). Всяка нощ тя изпълзявала от леговището си и като страхотен ураган унищожавала цели стада добитък и опустошавала околностите на града. За бедствията, които Лернейската хидра причинявала, се говорело из цяла Гърция, но никой не смеел и да помисли за унищожаването на това чудовище.

Евристей, научил за бедствията, които Хидрата причинявала, възложил на Херкулес да отиде незабавно в Лерна и да я убие.

Херкулес взел със себе си и братовия си син Йолай, впрегнали буйните коне в колесницата и тя като вихър се понесла към Лерна. Когато пристигнали там, Херкулес оставил Йолай с колесницата в една горичка край Лерна, а самият той тръгнал да търси Хидрата. Открил леговището й — огромна пещера, заобиколена от дълбоко и мочурливо блато. Щом подушила човешко месо, Хидрата изпълзяла от пещерата. В този миг стрелите на Херкулес като мълнии връхлетели върху главите й. Разярена, Хидрата преплавала блатото, изправила се на дебелата си опашка, разтворила грамадните уста на главите си и се нахвърлила върху Херкулес. Но той стъпил върху огромното й тяло, покрито с дебели блестящи люспи, и го притиснал до Земята. Размятала дългата си опашка Хидрата и я обвила около краката на Херкулес, за да го повали на Земята, ала той останал непоклатим като скала. С тежкия си боздуган непрестанно нанасял удари върху главите на Хидрата и ги откъсвал една след друга… Но тя оставала жива и с още по-голяма ярост стягала краката му с опашката си. На помощ на Хидрата се притекъл и един рак, който изплувал из блатото и забил острите си щипци в краката на Херкулес… Борбата ставала все по-ожесточена и по-тежка, защото на всяка откъсната глава на Хидрата израствали незабавно две нови глави, още по-страшни. Тогава Херкулес извикал на помощ братовия си син Йолай. Той убил чудовищния рак, запалил близката горичка и с горящите дървета обгарял шията на всяка глава, която откъсвал Херкулес. Така престанали да израстват нови глави на Хидрата. Скоро останала само безсмъртната й глава. Сграбчил я Херкулес с мощните си ръце, отскубнал я и жива я хвърлил в дълбока яма, като я затрупал с огромна скала, за да не може никога да излезе оттам. След това Херкулес разсякъл тялото на Хидрата и натопил стрелите си в черната й отровна кръв. Така раните от стрелите на Херкулес с никакви средства не можели да бъдат излекувани.

Като избавил Лерна и околностите му от бедствията на чудовищната Хидра, Херкулес се завърнал в гр. Тиринт, гдето бил посрещнат с големи почести от народа.

А Хидрата се проточила на Небето като съзвездие, за да напомня на хората, че са избавени от бедствията, които им причинявала, от безстрашния герой Херкулес.

Лъв (Leo)

Лъв (Leo)

ЛЪВ е зодиакално съзвездие. Най-високо е над хоризонта и най-добре се вижда през нощите на март и април. Заобиколено е от съзвездията Девица, Чаша, Секстант, Рак и Малък лъв.

В съзвездието Лъв с просто око могат да се видят до 70 звезди, но, общо взето, те са слаби звезди. Най-ярките са Регул (от първа зв. вел.) и Денебола (от втора зв. вел.).

С малко по-голямо въображение разпръснатите слаби звездички над звездата Регул могат да се оприличат на буйна лъвска грива. Тялото на лъва и особено десният му крак са добре очертани от наредени звездички. Звездата Денебола блести в края на дългата и извита като обръч опашка на лъва.

Регул е интересна звезда. Тя е приблизително три пъти по-голяма от нашето Слънце, а температурата на повърхността й е 14 000°. На три ъглови минути от нея се намира звезда от 7,6^m (невидима с просто око), която има жълт цвят и почти не се различава от нашето Слънце. Счита се, че тази звезда е спътник на звездата Регул, защото двете имат едно и също собствено движение в пространството. Но орбитално движение на този спътник около Регул все още не е открито.

В съзвездието Лъв близо до звездата ζ е радиантът на метеорния поток ЛЕОНИДИ, който се наблюдава от 10 до 18 ноември, с максимум на 12 ноември.

Метеорните тела от потока Леониди се движат по затворена орбита около Слънцето. Но те не са равномерно разпределени по тази орбита, а в една част от нея образуват един „плътен облак“. Когато нашата Земя преминава през тази част от орбитата на потока Леониди, тогава се наблюдава „обилен звезден дъжд“. Такъв е наблюдаван през 1833 г., 1866 г. и 1933 г. Последният „звезден дъжд“ на леонидите бе наблюдаван през 1966 г. Той бе невиждано „проливен дъжд“ (броят на падащите звезди достигна 140 000 в час!).

Звездните дъждове от Леонидите се повтарят през приблизително 33 години. Следващият „звезден дъжд“ от тях се очаква през 1999 г.

В съзвездието Лъв има интересни двойни звезди и галактики, но те са достъпни за наблюдение само с по-мощни телескопи.

Лъв е едно от най-старите съзвездия. Името му е дадено още от древните египтяни. Те не са го свързали нито с мит, нито с легенда, а просто с повтарящите се сезонни явления.

В древен Египет, когато през нощите на март и април високо над хоризонта, приблизително в зенита заблестявали звездите на съзвездието Лъв, настъпвали непоносими горещини. Страната се превръщала просто в изгоряла пустиня и даже плодородната долина на р. Нил изсъхвала и се напуквала. По това време през нощите се чували само страшните ревове на лъвовете, които скитали из пустинята, за да си търсят храна. Никой не смеел да отива там. Тя се превръщала в царство на лъвовете. Те били господарите в нея. Това всяка година се повтаряло и затова древните египтяни нарекли областта със звездите, които виждали приблизително над главите си, с името ЛЪВ. Така на звездното небе се появил Лъвът — царят на животните.

Според преданията под знака на това съзвездие трябвало да се раждат велики царе. Затова най-ярката звезда от съзвездието ЛЪВ била наречена Регул (от лат. REX — цар).

Митологията на гърците е свързала съзвездието Лъв с чудовищния Немейски лъв и с един от подвизите на митическия герой Херкулес.

Като победил титаните, Зевс ги затворил в мрачния Тартар. Пред огромната му врата наредил да стоят непрекъснато хекатонхейрите (сторъките) и зорко да бдят, за да не избягат страшните чудовища. Титаните завинаги загубили властта си над света. Но борбата на Зевс да завземе властта над Небето и Земята не свършила с победата над титаните. Предстояла му още една, последна, но най-тежка борба със стоглавото чудовище Тифон, което всявало ужас и причинявало всички злини на Земята.

Когато Гея (Земята) разбрала колко жестоко е постъпил Зевс с нейните деца (титаните), тя встъпила в брак с мрачния Тартар и родила страхотното чудовище Тифон със сто огромни драконови глави, които бълвали непрекъснато буйни огнени пламъци на всички страни. Щом Тифон излязъл из земните недра, цялата Земя затреперала от огромното му тяло. Оглушителен рев на разярени бикове и лъвове, кучешки лай и страхотно змийско съскане се разнасяли далеч по Земята, а пламъците от драконовите глави опожарявали всичко наоколо. Ужас обхващал животните и хората и даже боговете от това разярено чудовище. Земята горяла и всичко се топяло от адската горещина, която бълвали главите на Тифон. Само Зевс не се уплашил. Той смело застанал пред чудовището и го обсипал с мълнии и гръмотевици. Земята и небето се слели в един непрекъснат огън, сякаш въздухът започнал да гори. От мълниите на Зевс всичко се превърнало в пепел. На пепел станали и стоте драконови глави на Тифон и той се проснал като огромна планина, от която изригвали огнени езици, които разтапяли всичко наоколо. Самата Земя била застрашена да се разтопи напълно. Но Зевс, без да губи време, сграбчил огромното огнено тяло на Тифон и го захвърлил в дълбочините на мрачния Тартар, който го бил създал. Там останал завинаги Тифон. Но и от Тартара той често всявал ужас сред хората и боговете, като създавал страхотни урагани, които помитали всичко, където преминели. Пламъците на Тифон пробивали планините и като огнени реки потичали по склоновете им и ги опожарявали. Но най-страшното дошло, когато Тифон се оженил за Ехидна. От брака им се родили ужасяващи чудовища — двуглавото куче Орфо, триглавото куче Цербер със змийска опашка, Лернейската хидра, Немейският лъв и др. Някои от тези чудовища излезли на Земята, гдето причинявали страхотни бедствия, ужас и страдания на хората.

Тифон и Ехидна изпратили своята рожба — огромния лъв в планините, недалеч от гр. Немея (отгдето и името му Немейски лъв). Със страшен рев той върлувал в околностите на Немея и опустошавал всичко. Ужас обхващал хора и животни, когато чували неговия рев. Хората не смеели да излизат от къщите си. Настанал глад и мор по хора и добитък. В Немея се чували само плач и стенания. Никои не можел да избави хората от непоносимото бедствие, за което се говорело из цяла Гърция.

Чул Евристей за това бедствие и възложил на Херкулес да изпълни незабавно първото му поръчение: да убие Немейския лъв и да му го донесе в Микена.

Херкулес тръгнал веднага за гр. Немея. Когато пристигнал там, докъдето стигал погледът му, виждал само опожарена Земя и никаква жива душа. Нямало дори кого да попита къде е леговището на страшния лъв. Без да губи време, Херкулес се отправил към планините. Цял ден бродил из тях, но никъде не могъл да открие чудовищния лъв. Започнало да се мръква. От далечината Херкулес чул страшния рев на лъва, който, разбудил се, се протягал и чакал да се стъмни, за да продължи опустошенията си от предишната нощ…

С няколко гигантски скока Херкулес се намерил до леговището на лъва. То представлявало огромна пещера с два изхода. Пред единия от тях Херкулес натрупал огромни скали, така че лъвът можел да излезе само през другия изход. Там се скрил Херкулес и опънал лъка си. Не минало много и огромният лъв с рев излязъл от пещерата. Стрелите на Херкулес го обсипали като мълнии. Но нито една от тях не го наранила. Стрелите отскачали от кожата му, която била по-твърда от желязо. Херкулес не знаел, че Немейският лъв е неуязвим от оръжие. Като видял, че стрелите отскачат от кожата му, Херкулес оставил лъка и се нахвърлил върху разярения звяр. Само с един удар по главата с тежкия боздуган го зашеметил и омаломощил. Хванал го с мощните си ръце за гушата и толкова силно го стиснал, че за миг го удушил. Метнал го Херкулес на гърба си и отишъл в гр. Немея. Там принесъл жертва на гръмовержеца Зевс — неговия баща. За спомен от първия си подвиг Херкулес положил началото на Немейските игри, през време на които в цяла Гърция прекратявали войните и царувал всеобщ мир.

Херкулес отнесъл лъва в Микена. Когато Евристей видял чудовището, се уплашил не толкова от него (то било мъртво!), колкото от силата и мощта на Херкулес. Затова му заповядал вече да не влиза в Микена, а да му показва доказателствата за изпълнението на поръченията му далеч извън градските стени.

Съзвездието Лъв напомня за подвига на Херкулес, с който той избавил хората от невиждано бедствие.

Скорпион (Scorpius) и Еридан (Eridanus)

Скорпион (Scorpius) и Еридан (Eridanus)

Скорпион (Scorpius)

СКОРПИОН е зодиакално съзвездие, разположено на юг от небесния екватор, в най-широката и най-красивата част на Млечния път. От нашата страна, невисоко над хоризонта се вижда само малка част от съзвездието Скорпион през нощите на юли и август. Заобиколено е от съзвездията Стрелец, Телескоп, Жертвеник, Везни, Змиеносец, Змия и Щит.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Скорпион могат да се видят с просто око около 100 звезди, но само 13 от тях са по-ярки от четвърта звездна величина. Най-ярката звезда в съзвездието Скорпион е Антарес (от 1^m), която привлича погледа със своя червен цвят. По цвят и яркост тази звезда съперничи на планетата Марс, поради което е наречена с името Антарес (от Арес — Марс).

Най-ярките звезди в съзвездието Скорпион образуват върху фона на Млечния път две фигури, съединени с редица от няколко звезди. Едната фигура, която не се вижда от нашата страна, наподобява продълговат многоъгълник, а другата, видима от нашата страна, наподобява дамско ветрило, в дръжката на което блести звездата Антарес.

Съзвездието Скорпион е едно от малкото съзвездия, конфигурацията от звездите на което образува фигура, оправдаваща името му. Съвсем малко усилие на въображението се изисква, за да се види в тази конфигурация огромен Скорпион с дълги и страшни щипци.

В съзвездието Скорпион има много променливи звезди от различни типове, но от нашата страна те не могат да се наблюдават. Не се виждат от нашата страна и двата разсеяни звездни купа в съзвездието Скорпион, които се означават с M6 и M7. Тези два купа са образувани от по 80 звезди. Купът М6 има диаметър 21 св. г. и се намира на 1300 св. г. от нас. Поради това голямо разстояние този разсеян звезден куп е по-малко ефектен от M7. Звездният куп M7 по общия си блясък отстъпва само на Плеядите. Диаметърът му е 17 св. г. и е на разстояние от нас 915 св. г. Поради голямата разлика в разстоянията до двата звездни купа, въпреки че те съдържат почти еднакъв брой звезди, общата им яркост е различна. M6 е от 4,6^m, а M7 — от 3,5^m.

Интересна е звездата ζ от Скорпион, която е от 3,7^m. Тя поразява с огромното количество енергия, която излъчва. Мощността на излъчването й е 400 000 пъти по-голяма от мощността на излъчването на нашето Слънце! От нашата страна ζ от Скорпион не се вижда.

---

Еридан (Eridanus)

ЕРИДАН заема обширна област от южната небесна полусфера. Само малка част от него може да се вижда от нашата страна през нощите от ноември до февруари. Заобиколено е от съзвездията Заек, Орион, Длето, Часовник, Южна хидра, Феникс, Пещ, Кит и Бик.

В огромната площ, която заема съзвездието Еридан от небесната сфера, в ясна и безлунна нощ с просто око могат да се видят около 100 звезди, но изобщо те са слаби. Само осем от тях са по-ярки от четвърта звездна величина.

По-ярките звезди от съзвездието Еридан, съединени с линии, образуват една „върволица“, която започва малко на запад и над звездата Ригел от Орион, продължава с криволичене на запад и достига съзвездието Кит. На границата на това съзвездие тя прави голям завой на юг и продължава на изток до съзвездието Длето. Тук тя отново прави един остър завой на югозапад и с резки зигзаговидни чупки продължава далеч на юг, гдето завършва с ярката звезда Ахернар (от 0,5^m). Тази криволичеща върволица от звезди напълно съответствува на името на река Еридан^[1], дадено на съзвездието.

Митологията свързва съзвездията Скорпион и Еридан с трагичната участ на Фаетон.

Климена, дъщеря на морската богиня Темида, била толкова красива, че даже лъчезарният бог Хелиос (Слънцето), който всеки ден лети със златната си колесница високо над Земята, никъде не видял по-хубава девойка от нея. Оженил се за нея и тя му родила син, сияещ като баща си, затова му дала името Фаетон (т.е. сияещ), но не бил безсмъртен като него.

По цял ден Фаетон играел със своя братовчед Епаф — син на гръмовержеца Зевс. Един ден, кой знае защо, Епаф започнал да му се присмива:

— Макар да се казваш Фаетон, ти не си никакъв син на Хелиос. Ти си син на най-обикновен смъртен!

Като камък паднали тези думи в детската душа на Фаетон. Разплакал се той и затичал при майка си. Тя го прегърнала и го запитала защо плаче. Хълцайки, той й разказал колко тежко го е обидил Епаф.

Вдигнала ръце Климена към Слънцето и се заклела:

— О, сине мой! Заклевам се в лъчезарния Хелиос, който ни вижда и чува, че той е твоят баща! Нека той ме лиши от светлината си, ако не казвам самата истина! Иди при него в двореца му! Той ще те посрещне като свой син и ще потвърди думите ми!

Успокоен от думите на майка си, Фаетон отишъл в двореца на баща си Хелиос. Видял го отдалеч, седнал на златен трон, но не могъл да се приближи до него, защото очите на никой смъртен не могат да издържат ослепителната му светлина. Щом Хелиос видял Фаетон, зарадвал се и сиянието около него станало още по-силно. Фаетон му разказал как Епаф всял в него съмнението, че е негов син. Помолил го да разсее съмнението, като му даде доказателства, че е негов син.

— Ти си мой син! За да се увериш, поискай от мен каквото пожелаеш, и кълна се в свещените води на Стикс, че ще изпълня желанието ти!

Зарадвал се Фаетон от тези думи на Хелиос и го помолил да му даде само за един ден колесницата си с крилатите коне, за да премине с нея по небесните простори.

Потъмняло сиянието около Хелиос, щом чул тези думи. Умислен, той започнал бащински да го съветва:

— Помисли ли, сине мой, преди да поискаш това от мен! Та нима смъртен може да седи в моята колесница?! Даже никой от безсмъртните богове не може да я кара! Моите крилати коне се носят като вихър и ти нямаш сили да държиш юздите им и да ги управляваш. А пътят в началото е толкова стръмен, че ще ти се стори, че летиш право нагоре. Когато стигнеш най-големите висини, косата ти ще настръхне от страх, ако погледнеш надолу към Земята. След това конете стремглаво политат по стръмен път надолу, към водите на океана… Откажи се, сине мой, от това желание! По пътя има много чудовища, които и теб, и конете ще изплашат. Ти искаш да загинеш!

Непреклонен бил Фаетон. Още по-настойчиво искал от Хелиос да му даде колесницата си. Не се вслушал в съветите на баща си.

Не могъл Хелиос да наруши клетвата си в свещените води на река Стикс и разрешил на Фаетон да вземе колесницата му.

Отишъл Фаетон на източния край на Земята, гдето била златната колесница на Хелиос. Впрегнали в нея крилатите буйни коне. Нахранени добре с амброзия и напоени с нектар, те нетърпеливо пръхтели и тропали с копитата си. Обзет от невиждана радост, Фаетон седнал в колесницата и хванал юздите на конете. Богиня Еос (Зората) широко разтворила златните врати и в миг конете се понесли нагоре по стръмния път. Бясно препускали те, а силите на Фаетон не стигали, за да държи здраво юздите им и да ги управлява. Те летели без път, защото самият Фаетон не познавал пътя и не знаел къде да ги насочва. И ето пред конете се появил един огромен, страшен скорпион, покрит с отровни люспи. Насочил той към конете и към Фаетон дългото си смъртоносно жило. Изплашил се Фаетон от това чудовище, изпуснал юздите на конете и паднал по очи в колесницата. Почувствували се свободни, за да избягнат страшния скорпион, конете полетели стремглаво нагоре, нагоре…, към звездите, а колесницата се люшкала след тях и всеки миг можела да се преобърне.

Изплашила се богиня Селена (Месечината), като видяла как препускат в небесните простори конете на нейния брат Хелиос, изпуснати и неуправлявани от никого. Какво ли е станало с нейния брат Хелиос?

Издигнали се до висините, конете стремглаво се спуснали надолу към Земята. От огнената колесница буйни пламъци обхванали цялата Земя. Огънят превръщал в пепелища цветущите градове и плодородните поля. Запалили се планините, завряла водата в реките и моретата и облаци от гъсти горещи пари се издигали над тях… Изплашили се нимфите и с плач се скрили в дълбоките пещери. Скоро реките и моретата се превърнали в пресъхнали, дълбоко пропукани пустини… От непоносимата горещина се изплашили морските богове. Смърт заплашвала Земята. Тогава богиня Гея (Земята), обляна в сълзи, отправила молба към господаря на Небето и Земята, великия гръмовержец Зевс:

— О, велики господарю! Защо допускаш да загина аз, да загине царството на твоя брат Посейдон? Нима в тези пламъци трябва да изгори целият свят?

Чул молбата на богиня Гея великият Зевс. В миг изгасил страшните пламъци, които обвивали Земята. Вдигнал тежката си десница, хвърлил ослепителна светкавица и разбил на парчета огнената колесница. Разбягали се на всички страни крилатите коне на Хелиос. По цялото небе се разлетели огнените парчета от колесницата…

Обхванат от огнени пламъци, полетял към Земята Фаетон и паднал в река Еридан, далече от родината си. Дълбока скръб помрачила сияещия Хелиос от трагичната гибел на сина му и цял ден не се показал в не бесните простори…

Хесперийските нимфи извадили от река Еридан тялото на Фаетон и го погребали. Нещастната му майка Климена, обляна в сълзи, дълго търсила гроба му. И когато го намерила, горчиво плакала за своя любим син. Плакали и нейните дъщери хелиадите. Скръбта им била толкова голяма, че боговете се смилили над тях и ги превърнали в тополи. Застанали на бреговете на река Еридан, хелиадите-тополи се надвесили над нея. Сълзите им по техния брат непрестанно се ронили и падали във водите на река Еридан, като се превръщали в прозрачен кехлибар.

Съзвездията Скорпион и Еридан напомнят за трагичната смърт на Фаетон, който не послушал съвета на своя велик баща — лъчезарния Хелиос.

Скорпионът има и друга „заслуга“, за да блести като съзвездие на небето. Той ужилил по петата легендарния ловец Орион. От отровата му Орион умрял на остров Хиос.

---

[1] Според една легенда, тази митическа река е пренесената на небето река Стикс, която текла в подземното царство. В нейните свещени води са давали клетва боговете.

Според други легенди това е или р. Нил, или р. По. ↑

Близнаци (Gemini)

Близнаци (Gemini)

БЛИЗНАЦИ е зодиакално съзвездие. Най-добре то се вижда през нощите от декември до май. Заобиколено е от съзвездията Рак, Малкото куче, Воловар и Рис. Част от съзвездието Близнаци е в Млечния път.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Близнаци могат да се видят с просто око около 70 звезди, от които 14 са по-ярки от трета звездна величина. Съзвездието Близнаци привлича погледа с двете ярки звезди, видими близко една до друга — Полукс (1^m) и Кастор (2^m). Останалите по-ярки звезди образуват две редици, като от всяка се отделят малки разклонения от слаби звездички. Но в геометричната фигура на съзвездието Близнаци не може да се види картината, която се рисува в старинните звездни карти и атласи — прегърнати двама братя-близнаци. Звездата Полукс е в гушата на единия, а Кастор — в устата на другия.

Интересни обекти, които могат добре да се наблюдават с просто око, са:

Звездата ζ от Близнаци, която е променлива звезда-цефеида. Блясъкът й се изменя от 3,9^m до 4,3^m с период, близък до 10 денонощия. Периодът й не е строго постоянен, а е подложен на известни изменения. За любителите-астрономи тази звезда е твърде удобен и интересен обект за изследване.

Звездата η от Близнаци привлича вниманието на астрономите специалисти със своите интересни особености. Тя е спектрално двойна, а в същото време и затъмнително-променлива звезда с период 2984 денонощия. Наред с всичко това тази звезда е и полуправилна променлива. Блясъкът й се изменя в границите от 3,1^m до 3,9^m с период 233 дни. За любителите-астрономи тази звезда е достъпна за наблюдение с просто око и те могат да внесат уточняване в нейните особености въз основа на продължителни системни наблюдения.

В съзвездието Близнаци близо до звездата Кастор е радиантът на метеорния поток Геминиди, който се наблюдава от 5 до 15 декември. Максимумът му е на 11–13 декември, когато за един час могат да се наблюдават около 60 метеора.

Митологията е вплела двамата братя-близнаци в удивителен разказ, който и сега затрогва със силната братска любов, описана в него.

Спартанският цар Тиндарей имал жена Леда, която с красотата си очаровала всички. За нейната прелест се говорело в цяла Гърция. С дивната си хубост тя омаяла и великия гръмовержец Зевс. Щом я зърнал, той решил да я обладае. За да избегне неприятностите, които би му създала великата богиня Хера, неговата законна съпруга, Зевс се превърнал в белоснежен лебед и като стрела се спуснал от висините на Олимп към Спарта. През един прозорец влязъл в покоите на Леда.

От Зевс Леда родила две деца — син Полидевк (римляните го наричали Полукс) и дъщеря Елена, прекрасна като богиня, която по-късно станала причина за Троянската война. От цар Тиндарей Леда също родила две деца — син Кастор и дъщеря Клитемнестра. На своя син Полукс Зевс дал безсмъртие, но брат му Кастор останал смъртен.

Расли двамата братя и скоро станали прочути герои. Те взели участие и в похода на аргонавтите за златното руно в далечна Колхида. Кастор укротявал и най-буйните коне и никой не можел да се сравнява с него в учението да управлява конете, впрегнати в колесница. С Полукс пък никой не можел да се сравнява в бой с юмруци. Навсякъде двамата братя-близнаци били винаги заедно и никога не се разделяли.

Полукс и Кастор имали двама братовчеди Идас и Линкей. С тях те извършили много подвизи, но веднъж се скарали и Идас пронизал с копието си Кастор. Полукс веднага се нахвърлил върху Идас, за да отмъсти за смъртта на брата си. Започнал бой на живот и смърт. Но двамата били еднакво силни и затова се намесил Зевс — бащата на Полукс. Зевс хвърлил ослепителна светкавица между Идас и Полукс, от която Идас изгорял и се превърнал в пепел. Полукс като безсмъртен останал невредим от светкавицата.

Върнал се Полукс при умрелия си брат, навел се над него и горчиво плакал ден и нощ. Мъката му, че брат му Кастор като обикновен смъртен трябва да отиде в мрачното царство на Хадес, се изливала в потоци сълзи. От ден на ден все по-големи ставали скръбта и мъката на Полукс. Отчаян, той помолил баща си Зевс, да го лиши от безсмъртието, за да може да умре и той заедно с брат си. Трогнал се великият Гръмовержец и предложил на сина си Полукс да си избере едно от двете — да остане вечно млад и да живее всред боговете на светлия Олимп или да живее заедно с брат си един ден в подземното царство на Хадес и един ден на Олимп при боговете.

Без да се колебае за да не се раздели от брат си, Полукс избрал неговата участ, определена от Зевс. Оттогава двамата братя останали неразделни. Един ден те прекарвали в подземното царство на Хадес всред сенките на умрелите, а втория ден отлитали във висините на Олимп в дворците на гръмовержеца Зевс и се веселели заедно с боговете на пищните им тържества.

Древните гърци почитали двамата братя-близнаци като богове, които закриляли хората от всички опасности и ги покровителствували при техните пътувания из родината или в далечни и чужди страни.

Привързаността между Полукс и Кастор станала олицетворение на братска любов. Господарят на Небето и Земята Зевс превърнал двамата братя-близнаци в звезди и ги оставил на небето всред съзвездията, за да блестят през нощите и да напомнят на хората за тяхната истинска братска любов.

Орион (Orion), Голямото куче (Canis Major), Малкото куче (Canis Minor) и Заек (Lepus)

Орион (Orion), Голямото куче (Canis Major), Малкото куче (Canis Minor) и Заек (Lepus)

Орион (Orion)

ОРИОН е едно от най-красивите съзвездия на цялото звездно небе. Най-високо е над хоризонта и най-добре се вижда от декември до март. То привлича погледа с ярките си звезди и с огромната видима площ, която заема. Заобиколено е от съзвездията Близнаци, Единорог, Еридан и Бик.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Орион могат да се видят с просто око около 120 звезди. Най-ярките от тях са червената Бетелгейзе и бялата Ригел (и двете от нулева звездна величина). Те заедно с още две звезди от 2^m образуват характерната геометрична фигура на съзвездието Орион — голям, удължен, неправилен четириъгълник. В средата му са наредени малко наклонено три звезди от втора звездна величина, които образуват „пояса“ на Орион.

Освен споменатите звезди в съзвездието Орион има още десет звезди, по-ярки от четвърта звездна величина. Но необходимо е богато въображение, за да се види в конфигурацията на звездите легендарният ловец Орион, високо вдигнал с дясната си ръка огромен боздуган и с преметната лъвска кожа на лявата ръка. В дясното рамо на Орион е звездата Бетелгейзе, а в стъпалото на левия му крак е звездата Ригел^[1]. Звездата θ блести в неговия изкривен меч, а звездата χ — в боздугана му. Десетината слаби звездички, „безразборно разхвърляни“, напомнят за лъвската кожа, която Орион е преметнал през протегнатата си лява ръка.

Най-силно впечатление в съзвездието Орион прави звездата Бетелгейзе със своя червен цвят. Тя е свръхгигант. Диаметърът й е 450 пъти по-голям от диаметъра на Слънцето. Ако в центъра й поставим Слънцето, то в нея биха се поместили орбитите на планетите до Марс включително! Разстоянието до тази звезда-свръхгигант е 650 светлинни години.

Бетелгейзе е една от най-интересните и лесно достъпни за наблюдение с просто око полуправилни променливи звезди. В измененията на блясъка й се разкриват два периода, които се наслагат: единият има продължителност 180 дни, а другият — 2070 дни. Разкрита е и друга особеност в измененията на блясъка на Бетелгейзе — свивания и раздувания на звездата, т.е. намаляване и увеличаване на нейния диаметър. Това се доказва въз основа на непосредствени измервания на диаметъра на Бетелгейзе със звезден интерферометър. Следователно звездата Бетелгейзе е полуправилна променлива цефеида, измененията на блясъка на която се дължат на неправилни пулсации. Когато звездата е свита, диаметърът й е най-малък, температурата й е най-висока и яркостта — най-голяма. Обратно, когато звездата е най-раздута, диаметърът й е най-голям, температурата на повърхността й е най-ниска, а яркостта — най-малка.

Звездата Ригел е гигант, който излъчва 23 000 пъти по-интензивно от нашето Слънце.

В съзвездието Орион около звездите θ и ι (гдето е мечът на Орион) в ясни и безлунни нощи се вижда с просто око размито светло петно. Това е забележителната дифузна светла мъглявина в съзвездието Орион, която е особено интересен обект за астрономите. Разбира се, с просто око се вижда нищожно малка част от тази дифузна мъглявина. Но тя е единствената дифузна мъглявина, която може да се вижда с просто око. За разлика от галактиките, които са звездни системи, подобни на нашата звездна система — Галактиката, дифузната мъглявина в Орион е образувана от газ в твърде разредено състояние (главно водород). За да се добие представа за невъобразимо малката й плътност, ще посочим, че газът от нея в 100 кубически километра тежи само един милиграм!

Средният диаметър на дифузната мъглявина в Орион е 16 светлинни години, а разстоянието и от нас е 1150 светлинни години. Тя се намира в нашата Галактика.

В съзвездието Орион близо до звездата Бетелгейзе се намира радиантът на метеорния поток Ориониди, който се наблюдава от 16 до 23 октомври. Максимумът на този поток е на 21 октомври, когато за един час могат да се наблюдават около 10 метеора — ориониди.

---

Голямото куче (Canis Major)

Съзвездието ГОЛЯМОТО КУЧЕ се вижда най-добре от януари до март. В него е звездата Сириус — най-ярката звезда върху цялата небесна сфера. Заобиколено е от съзвездията Кормило, Гълъб, Заек и Единорог.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Голямото куче могат да се видят с просто око около 80 звезди, от които по-ярки от четвърта звездна величина са само 10. Петте, най-ярките от тях (заедно със Сириус), образуват характерната геометрична фигура на това съзвездие — удължен ромбоид, около най-източния връх на който има редица от няколко звездички. Не се изисква голямо усилие на въображението, за да се види в тази фигура бягащо куче с дълга извита опашка, в устата на което блести звездата Сириус.

Съзвездието Голямото куче дължи своята известност преди всичко на Сириус, която е най-ярката от всички звезди и е от минус 1,4^m. Тя е една от най-близките до нас звезди — на 9 светлинни години.

Изучавайки собственото движение на Сириус, Бесел направил заключение, че тази звезда има невидим спътник. Действително такъв бе открит. Оказа се, че той е звездичка от 8,6^m. Този спътник на Сириус се оказа първата открита звезда бяло джудже. Масата му е приблизително равна на масата на Слънцето, но диаметърът му е само три пъти по-голям от диаметъра на Земята. Следователно неговата средна плътност е невъобразимо голяма. Кибритена кутия, напълнена с вещество от него, би тежала един тон!

Интересен обект за наблюдение с просто око в съзвездието Голямото куче е затъмнително променливата звезда UW. Блясъкът й се изменя от 4,5^m до 4,8^m с период 4,4 денонощия.

---

Малкото куче (Canis Minor)

Съзвездието МАЛКОТО КУЧЕ най-добре се вижда от декември до май. То привлича погледа с червеникавата звезда Процион от първа звездна величина. Разположено е симетрично на съзвездието Орион спрямо Млечния път. Заобиколено е от съзвездията Рак, Хидра, Единорог и Близнаци.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Малкото куче могат да се видят с просто око около 20 звезди, но само две от тях са по-ярки — Процион и Гомейза (от трета зв. вел.). Съзвездието Малкото куче няма характерна геометрична фигура. В него няма и обекти, достъпни за наблюдение с просто око. Интересно е да отбележим, че Процион е втората звезда, на която въз основа на предположението на Бесел е открит невидим спътник. Той е също бяло джудже, десет пъти по-малък от спътника на Сириус, и е много по-плътен от него. Наблюдението му е трудно даже за астрономите-специалисти, които разполагат с големи телескопи.

---

Заек (Lepus)

Съзвездието ЗАЕК принадлежи към малките съзвездия. Най-високо е над хоризонта и най-добре се вижда от януари до март. Заобиколено е от съзвездията Голямото куче, Гълъб, Еридан и Орион.

В съзвездието Заек могат да се видят с просто око до 40 звезди. Само осем от тях са по-ярки от четвърта звездна величина. Четири от тях, най-ярките, образуват добре очертан трапец — характерната геометрична фигура на съзвездието Заек. Едва ли тази фигура може да се оприличи на бягащ заек, какъвто се рисува в старинните звездни карти и атласи.

В съзвездието Заек няма забележителни обекти, достъпни за наблюдение с просто око.

Въображението на древните гърци е увековечило на небето със съзвездията Орион, Голямото куче, Малкото куче и Заек една ловна сцена.

За легендарния ловец Орион митологията разказва. Той бил строен, красив и пъргав. С двете си кучета Голямото куче и Малкото куче ходел на лов из горите и планините за диви зверове. Голямото куче подгонило един заек и той се сгушил в краката на Орион.

Въоръжен с огромен боздуган и остър меч, Орион по неизвестни причини преследвал плеядите, но срещу него се нахвърлил разярен бик. Вдигнал високо с дясната си ръка тежкия боздуган Орион, без да се страхува, и зачакал приближаването му, за да го удари по главата.

Бродил Орион из планините и гъстите гори, ловувал диви зверове и най-после пристигнал на остров Хиос. Там един скорпион го ужилил и той умрял. Но Ескулап, научил за преждевременната му смърт, отишъл на остров Хиос да го възкреси, както възкресявал и други умрели. Разтревожил се владетелят на подземното царство Хадес, че Ескулап му отнема сенките, и се оплакал на своя брат гръмовержеца Зевс. С мълнии и светкавици Зевс убил Ескулап.

Зевс превърнал в звезди Орион, Скорпион и Ескулап и ги оставил на небето да блестят като съзвездия. Той поставил редом със Скорпион Ескулап на едната страна на небето, а Орион на противоположната страна, за да не се опита Ескулап да възкреси Орион. Затова, когато Скорпион и Ескулап се виждат над хоризонта, Орион е под хоризонта и не се вижда. А когато Орион се вижда над хоризонта, Скорпион и Ескулап са под хоризонта и не се виждат.

Според друг мит жестока участ сполетяла Орион. В един горещ летен ден той отишъл в гъстите гори на Китерон. Сякаш жар сипели лъчите на Хелиос и даже в гората горещината била непоносима. Орион потърсил ручей, за да се разхлади. След дълго лутане стигнал във вечнозелената и цветуща долина Гаргафия в Беотия, посветена на богинята на лова Артемида. Бистър като сълза ручей течал през долината, обрасла с буйна зелена трева и цветя, а кипарисите, чинарите и брезите със зелените си листа хвърляли гъсти сенки. Приятна прохлада и аромат от дивните цветя разнасял тихият ветрец из цялата долина.

Освежен, Орион тръгнал по ручея и унесен от прохладата, стигнал до една чудна пещера, цялата обвита в зеленина. Само през малка пролука в зеленината се виждало в нея прозрачно като кристал езеро. В тази пещера богиня Артемида търсила прохлада след всяко ловуване в Китеронските планини. Никой смъртен не знаел тази нейна пещера и никой смъртен не можел да се приближи до нея и да види богинята, когато се разхлаждала в бистрите като сълза води на езерото.

Неусетно Орион дошъл до входа на пещерата тъкмо когато прелестната богиня Артемида оставила лъка си и стрелите и влязла в нея. Спътничките й, прекрасните нимфи, събули сандалите й, съблекли я, привързали косата й и започнали да я обливат с кристалната вода. В този миг на входа се показал Орион. Изпищели нимфите и оградили богинята, за да не я видят очите на смъртен. Зачервена от яд и гняв, богиня Артемида превърнала Орион в красив елен с огромни клонести рога и дълги тънки крака, но запазила човешкия му разум. Хукнал из гората страхливият елен. Той съзнавал постигналото го голямо нещастие. От очите му капели едри сълзи, но не можел да говори и да изкаже страданията си.

Тичал из гората еленът, но двете негови любими кучета Голямото куче и Малкото куче го подушили и подгонили. Искал Орион да се спре и да им каже, че е техният господар, но не можел да говори. Още по-едри сълзи потекли от очите на елена и по-силно започнал той да тича из гористите планини. Но и кучетата като стрели летели след него. Настигнали го. С ярост се нахвърлили върху елена и го разкъсали. Така Орион трагично загинал от собствените си кучета, загдето единствен от смъртните, макар и неволно, зърнал дивната красота на прелестната богиня Артемида.

След смъртта на прочутия ловец Орион боговете го поставили на небето като съзвездие заедно с любимите му Голямо куче и Малко куче.

Сред нашия народ най-известна е една част от съзвездието Орион, която той нарича Ралица^[2]. В разположението на звездите δ, ε и ζ които образуват „пояса“ на Орион, и звездите σ, θ и χ които образуват десния крак на Орион, въображението на народа е виждало ралото, а в звездата Сириус — орача, остена на който образуват звездите η, τ и β от Орион. Звездата Процион от Малкото куче е кучето на орача, а воловете му са звездите α и γ от Орион.

В древен Египет звездата Сириус е била на особена почит. По появяването й, след периода й на невидимост, сутрин и лъчите на изгряващото Слънце, жреците предсказвали разливането на р. Нил, което било от жизнено значение за древните египтяни. По звездата Сириус жреците определили приблизително продължителността на тропическата година, която е в основата на древноегипетския слънчев календар. Уточняван през хилядолетията, този календар се използува сега от цивилизованите народи в целия свят.

Римляните са наричали звездата Сириус Канинула (Кучешка звезда — от думата канис, която значи куче). За тях появяването на тази звезда в лъчите на изгряващото Слънце показало, че настъпват непоносимите летни горещини. Настъпвало времето на пожари и различни епидемии. Богатите през време на горещините отивали във вилите си, а народът понасял тежко последиците от горещините. За римляните летните горещини били „кучешко време“ — каникула (ваканция).

За звездата Сириус сред нашия народ се разказва следната легенда. В ранна есен керван от коли, натоварени с жито, спрял да пренощува. През нощта керванджиите се събудили и видели на изток ярка бяла звезда (Сириус). Взели я за Зорницата^[3], впрегнали колите и тръгнали в тъмната нощ. Но вместо да се зазори, нощната тъма оставала непрогледна. Заблудил се керванът, попаднал в тинесто блато и всички загинали. Затова народът нарича Сириус Лъжикерван.