Козирог (Capricornus)

Козирог (Capricornus)

КОЗИРОГ е зодиакално съзвездие на юг от небесния екватор. Най-високо е над хоризонта в южната му страна и най-добре се вижда през нощите от август до октомври. Заобиколено е от съзвездията Водолей, Микроскоп, Стрелец и Орел.

В съзвездието Козирог могат да се видят с просто око до 50 звезди, но изобщо те са много слаби. Само пет от тях са по-ярки от четвърта звездна величина.

В съзвездието Козирог няма интересни обекти, достъпни за наблюдение с просто око. Само α от Козирог, ако се наблюдава с обикновен бинокъл, се вижда като двойна звезда. Но двете й компоненти са само във видима близост. В действителност те нямат нищо общо помежду си. Собствените им движения са в различни посоки. В това отношение звездата α от Козирог е хубав пример за оптично двойна звезда. Всяка от тези две видимо близки звезди в действителност е физически двойна звезда, но само с по-мощен телескоп е възможно да се наблюдават компонентите им.

Най-ярките звезди в съзвездието Козирог, съединени с линии, образуват неправилен и удължен многоъгълник. Трудно е да се оприличи тази геометрична фигура на картината на съзвездието Козирог, каквато се рисува в старинните звездни карти и атласи: Митическото животно КОЗЕЛ с дебели и извити рога и дълга извита опашка на РИБА.

Митологията накратко разказва. Козирог произхожда от Епиан. Той е отраснал заедно със Зевс на остров Крит в планината Ида и е възпитан заедно с него. Когато Зевс започнал борба с баща си Кронос, за да завземе властта му над Небето и Земята, Козирог му помагал в борбата. Щом станал властелин над света, Зевс не забравил Козирог и неговата помощ. За да му изрази своята благодарност, той го превърнал в съзвездие и го оставил на Небето, за да блести наред с другите съзвездия.

Везни (Libra)

Везни (Libra)

ВЕЗНИ е зодиакално съзвездие. Най-високо е над хоризонта и най-добре се вижда през нощите на юни и юли. Заобиколено е от съзвездията Змиеносец, Скорпион, Вълк, Девица и Змия.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Везни могат да се видят с просто око до 50 звезди, но само шест от тях са по-ярки от четвърта звездна величина. Четири от тях, най-ярките, образуват голям ромбоид — характерната геометрична фигура на това съзвездие. Без особено усилие на въображението в тази фигура може да се видят кобилицата и блюдата на старинни везни. На старинните звездни карти и атласи картината на съзвездието Везни представлява старинни аптекарски везни.

Интересна е затъмнително-променливата звезда δ от Везни. Двете й компоненти са приблизително с еднакви размери (радиусите им са 2,4 и 2,5 млн. км). Едната от тях е синя, а другата — жълта. Периодът на системата е 2,23 денонощия. Блясъкът на δ от Везни се изменя от 4,8^m до 5,9^m. Когато жълтата звезда е пред синята, тогава се наблюдава един втори минимум. Звездата δ от Везни лесно се наблюдава с просто око.

Везни принадлежи към най-старите съзвездия. То е единственото от дванадесетте зодиакални съзвездия, което не е именувано на живо същество.

Как е попаднал този измерителен уред — везни — на небето всред съзвездията?

Преди повече от 2000 г. точката на есенното равноденствие е била в областта на съзвездието Везни. При своето видимо годишно движение по еклиптиката Слънцето е било в тази точка на 23 септември и денят бил равен на нощта по продължителност. Вероятно това равенство на деня и нощта е причината за наименуването още в дълбоката древност на областта, в която е била точката на есенното равноденствие, с името везни. Така сред зодиакалните съзвездия се появило и Везни.

Съзвездието Везни се свързва и със земеделската работа на древните египтяни. След жътвата и прибирането на житото започвало измерването му, преди да бъде то насипано в хамбарите. Тази работа се извършвала, когато Слънцето било във Везни. Съзвездието Везни напомняло за работата по измерването на житото.

Древните гърци са виждали в това зодиакално съзвездие везните на Дике, богинята на справедливостта. Митологията разказва: От висините на светлия Олимп Зевс установявал реда и законите на Небето и Земята. Той строго бдял за спазването им от хората. Но Зевс имал и много други грижи и затова имал помощници. До неговия престол винаги била богинята на правосъдието Темида. По нареждане на Зевс тя свиквала боговете на събрания, както и народните събрания на Земята, и бдяла за спазването на реда и законността в тях.

Дъщерята на Зевс и Темида неуморната Дике, богинята на справедливостта, ходела по Земята със своите везни и с вързани очи бдяла за правосъдието и справедливостта. Тя разказвала на своя баща Зевс за деянията на несправедливите съдии и хора. Той ги наказвал жестоко, загдето не спазвали дадените от него закони.

Богиня Дике била враг на измамата и лъжата. Тя защищавала само правдата и справедливостта. С везните си тя най-точно измервала несправедливите и справедливите постъпки на хората, за да им даде Зевс заслужено наказание и да царува само справедливостта в света.

Водолей (Aquarius)

Водолей (Aquarius)

ВОДОЛЕЙ е зодиакално съзвездие. Най-добре се вижда през нощите от август до октомври. Заобиколено е от съзвездията Кит, Южна риба, Козирог, Орел, Пегас и Малък кон.

В обширната област от небесната сфера, която заема съзвездието Водолей, могат да се видят с просто око около 90 звезди, но само седем от тях са по-ярки от четвърта звездна величина. Те са наредени в една силно извита дъга. В средната й част петте по-ярки звезди образуват като че ли някакъв съд, от който изтича струя вода.

В съзвездието Водолей няма интересни обекти, които могат да се виждат с просто око. Но в него близо до звездата ν от Водолей е най-ярката и най-голямата от всички планетарни мъглявини. Нейният диаметър е 300 000 пъти по-голям от разстоянието на Земята до Слънцето (астр. ед.). Голямата яркост на тази планетарна мъглявина се дължи на горещата звезда, която е в нейната централна част. Температурата на повърхността на тази звезда е 130 000° — една от най-горещите звезди.

Планетарната мъглявина в съзвездието Водолей е на разстояние 590 св. г. от нас. Тя е особено ефектна при наблюдаване с неголям телескоп.

Близо до звездата γ от Водолей е радиантът на метеорния поток Аквариди, който се наблюдава от 1 до 8 май. Максимумът му е на 4 май, когато за един час могат да се видят 36 метеора.

В съзвездието Водолей близо до звездата 5 е радиантът на друг поток Аквариди, който се наблюдава от 15 до 31 юли. Максимумът му е на 28 юли, когато за един час могат да се наблюдават 14 метеора. Този поток е по-беден от първия.

Съзвездието Водолей след периода на невидимостта му за почва да се вижда добре над южната страна на хоризонта с на стъпването на есента, когато започват есенните дъждове. Забелязали това явление, древните гърци са виждали в това съзвездие коленичил човек, който държи наведена делва, от която се излива струя вода. Така се представя съзвездието Водолей в старинните звездни карти и атласи.

Митологията свързва съзвездието Водолей с всемирен потоп.

През медния век хората били много лоши и зли. Непрекъснато воювали те помежду си, не отглеждали животни, не принасяли жертви на боговете и не ги почитали. Затова всемогъщият господар на Небето и Земята Зевс ги намразил и решил да унищожи целия човешки род. Без да подозират намерението на Зевс, хората продължили да се избиват помежду си, от ден на ден ставали все по-зли и заприличвали на истински зверове. Само двама души знаели и очаквали деня, в който Зевс ще изпълни решението си. Това били синът на Прометей Девкалион и неговата жена Пира.

Всяка година Девкалион ходел в далечния Кавказ и с мъка гледал баща си, прикован на огромната скала. Но Прометей разговарял спокойно с него, давал му съвети и напътствия. Той предвиждал, че Зевс ще унищожи хората и казал на сина си да направи голям кораб, да складира в него храна и да чака уречения ден.

Девкалион изпълнил съвета на баща си. Тъкмо когато направил кораба и го напълнил с храна, гръмовержецът Зевс изпратил на Земята непрекъснат проливен дъжд. Той забранил на ветровете да духат освен на влажния южен вятър Нот, който безспирно духал и гонил надвисналите над Земята тъмни дъждовни облаци. Ден и нощ валяло, валяло… Изляла се водата от реките и моретата, започнала да залива Земята и все повече да се издига. Под нея останали полята и горите, селата и градовете и вече започнали да изчезват планините. Само тук-там се виждали над водата някои по-високи планински върхове. Навсякъде се виждала само вода… Сред безбрежната вода се носил само един кораб, който непрекъснато се издигал заедно с водата. В него били Девкалион и Пира. Девет дни се люшкал корабът им и едва достигнал до показващия се над водата връх на планината Парнас. Тук, на това малко късче земя, Девкалион и Пира седнали и зачакали. Престанал дъждът, но всички хора били издавени до един. Видели Девкалион и Пира, че само те са останали живи, и изпитали страх от самотата сред безкрайните води. Направили жертвоприношение на Зевс, който ги запазил от безкрайните дълбоки води.

Постепенно водата започнала да спада, късчето земя, на което били Девкалион и Пира, сякаш растяло и ставало все по-голямо. След няколко дни водата се оттекла. Показала се земята — безлюдна, без поля и ливади, без цветя и дървета, като безкрайна напукана пустиня. Още по-мъчно станало на Девкалион и Пира от тази мъртва пустиня, сред която не се чувал никакъв звук, издаван от живо същество.

Един ден при Девкалион и Пира дошъл вестителят на боговете — Хермес. Изпратил го Зевс, за да му каже Девкалион желанието си. Заради добротата му Зевс бил решил да изпълни всяко негово желание. Не мислил дълго Девкалион и казал на Хермес:

— Само едно желание имам и моля великия Зевс, ако желае, да го изпълни: Да насели земята отново с хора!

Отлетял Хермес на Олимп и предал на Зевс желанието на Девкалион. Зевс се съгласил. Отново изпратил Хермес при Девкалион и Пира, за да им каже какво трябва да правят. В миг Хермес долетял при тях и предал:

— Слизайте надолу по планината и хвърляйте зад себе си костите на вашата майка!

Разбрал Девкалион, че „костите“, това са камъните. Събрал той камъни, събрала и Пира и като слизали по склона на планината, хвърляли камъните, без да се обръщат. Когато свършили камъните, се обърнали и видели зад себе си много хора. Камъните, които хвърлял Девкалион, се превърнали във високи, стройни мъже, а камъните на Пира — в прекрасни жени.

Съзвездието Водолей напомня на хората за сина на Прометей Девкалион, наследил от баща си голяма обич към хората.

Според друг вариант на мита Водолей изобразява Ганимед.

Синът на троянския цар Лаомедонт Ганимед бил висок и строен момък и толкова красив, че било много трудно да се различи от бога на светлината, златокъдрия Аполон. Веднъж, когато Ганимед пасял стадата на своя баща и весело си тананикал, Зевс го съзрял от висините на Олимп и веднага изпратил своя орел да го вземе. Като тъмен облак се спуснал орелът на Зевс, обхванал Ганимед и го понесъл нагоре, нагоре…, в светлите простори на Олимп. Там Зевс надарил Ганимед с безсмъртие и му възложил да поднася амброзия и нектар на боговете по време на техните пиршества. Като вода се леел нектарът, който Ганимед поднасял на Зевс и на боговете. Затова на някои старинни карти картината на съзвездието Водолей изобразява човек, който тича, държейки в ръцете си съд (делва) с изтичаща от него водна струя.

Делфин (Delphinus)

Делфин (Delphinus)

ДЕЛФИН е малко съзвездие. Най-добре се вижда през нощите от юли до ноември. Заобиколено е от съзвездията Пегас, Малък кон, Орел, Стрела и Малка лисица.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Делфин могат да се видят с просто око около 30 звезди, но те са слаби. Само три от тях са по-ярки от четвърта звездна величина. Те заедно с още една слаба звездичка образуват добре очертан ромб. От тази характерна геометрична фигура на съзвездието Делфин нашият народ го нарича Малкият кръст. Невъзможно е в геометричната фигура на това съзвездие да се види делфин, какъвто е нарисуван в старинните звездни карти и атласи.

В съзвездието Делфин няма забележителни обекти, които да се виждат с просто око. Интересна е звездата γ от Делфин, която е двойна звезда. Главната звезда в тази система е точно такава, каквато е нашето Слънце. Спътникът й е малко по-гореща звезда от нея. Периодът на тази двойна звезда не е известен. Предполага се, че той е няколко хиляди години. Тази двойна звезда може обаче да се наблюдава само с телескоп. Как делфинът е заел място на небето сред съзвездията, митологията разказва…

В дълбочините на безкрайното море живеел в своя приказен дворец владетелят на моретата Посейдон, брат на великия гръмовержец Зевс. Бурните морски вълни стихвали, щом бог Посейдон вдигнел дясната си ръка със страшния тризъбец.

Много божества заобикаляли Посейдон. Между тях бил и морският прорицател Нерей, който знаел и разкривал най-съкровените тайни на бъдещето на богове и смъртни.

Петдесет дъщери имал Нерей, една от друга по-красиви и по-палави. Хванали се за ръце, една след друга нереидите излизали от морските глъбини и заигравали хоро по зелените ливади на брега на остров Наксос. Стихвали морските вълни, сякаш искали да слушат техните нежни песни, които огласяли морската шир. Даже вятърът утихвал и само полъхвал, за да развява златистите им коси… Излязъл из морските глъбини и владетелят на морето бог Посейдон със своя тризъбец. Заслушал се той в дивните песни на нереидите и се възхищавал на тяхната младост и божествена красота. Амфитрита, най-палавата и най-красивата, пленила сърцето му и той решил да я отвлече със златната си колесница в своя дворец — дълбоко в бездните на морето, за да му стане съпруга. Хитрата Амфитрита познала по очите му неговото намерение и като пеперуда литнала по ливадите и се изгубила от погледа на Посейдон. Дълго тичала тя и най-сетне стигнала западния край на Земята, там, гдето Атлас поддържал на плещите си целия небесен свод. Разказала тя на Атлас, че бог Посейдон я преследва, и го помолила да я скрие. Атлас я скрил в дълбочините на океана…

Дълго търсил Посейдон Амфитрита, пребродил всички морета, надзъртвал и в най-тъмните кътчета на дълбочините им, но напразно… Никъде не намерил прекрасната Амфитрита. Потънал в мъка бог Посейдон, в нищо не намирал утеха. Но един ден при него дошъл делфинът и му казал къде се е скрила Амфитрита. Веднага се понесъл със златната си колесница Посейдон, намерил Амфитрита в океанските дълбочини и я докарал в двореца си. Заживяла с мъжа си Амфитрита в подводния дворец, заобиколена от божества, които изпълнявали всяко нейно желание.

Не забравил бог Посейдон, че за щастливия семеен живот с Амфитрита му е помогнал делфинът. Заради неговата услуга той го отнесъл на небето и го оставил да блести като съзвездие Делфин.

Северна корона (Corona Borealis)

Северна корона (Corona Borealis)

СЕВЕРНА КОРОНА е малко, но едно от най-красивите съзвездия. Най-добре се вижда през нощите от април до август. Заобиколено е от съзвездията Херкулес, Змия и Воловар.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Северна корона могат да се видят с просто око около 20 звезди, но изобщо те са слаби. Най-ярката звезда е Хема^[1] от втора звездна величина.

Това, с което съзвездието Северна корона^[2] привлича погледа, е особената фигура, която образуват по-ярките звезди в нея. Петте звезди от четвърта звездна величина (три отляво и две отдясно на Хема) са правилно наредени като венец, в средата на който наистина като бисер блести звездата Хема.

В съзвездието Северна корона е новоподобната звезда, която се означава с T. Досега са наблюдавани две нейни избухвания (в 1866 и 1946 г.), т.е. през 80 години. Когато T от Северна корона избухне като Нова, т.е. има максимален блясък, тя е най-ярката звезда в съзвездието Северна корона (по-ярка дори и от Хема). След избухването блясъкът й отслабва и тя става звезда от 11^m. Впрочем между избухванията й тази звезда е достъпна за наблюдение само с телескоп. Звездата T от Северна корона е на разстояние 2600 св. г. Тя е двойна система, в която главната звезда е червен гигант, а спътникът е бяло джудже. Следващото избухване на T от Северна корона трябва да стане през 2026 г. Тогава тя ще стане „нова“ звезда и ще привлече погледа на хората.

Особено интересна е звездата R от Северна корона. Обикновено тя е на границата на видимостта с просто око, като се наблюдават малки, съвсем неправилни изменения на блясъка й. Понякога съвсем неочаквано и без каквато и да е закономерност блясъкът й бързо намалява и тя става звезда от 10^m, а често е от 15^m и може да се наблюдава само с големи телескопи. Звездата остава слаба различно време — от няколко месеци до няколко години. След това блясъкът й започва да се повишава, докато звездата отново стане видима с просто око, от около шеста звездна величина. Както се вижда, изменението на блясъка на R от Северна корона е обратно на изменението на блясъка при „новите“ звезди. R от Северна корона е представител на цял клас подобни на нея звезди.

В митологията няма по-трогателна легенда от легендата, която разказва как короната се е появила като съзвездие на небето.

Дълго време живял щастливо атинският цар Егей. Но мъката, че няма деца, започнала да го угнетява. Отишъл в Делфи при пророчицата Пития на Аполон, за да я запита защо боговете не му дават деца. От нейния замъглен и двусмислен отговор той нищо не могъл да разбере и още повече се отчаял. Отишъл в гр. Троизена при царя на Арголида Питей. Той му разгадал думите на жрицата Пития — Егей ще има син, който с подвизите си ще прослави Атина.

Силно желание обзело цар Питей да има такъв внук и затова дал дъщеря си Етра за жена на Егей. Направили сватбата с големи тържества и Егей останал в Троизена. Отново щастието се върнало при него, очаквайки раждането на обещания от боговете син. Наистина Етра родила син Тезей. Но той не бил син на Егей, а на бог Посейдон, владетеля на моретата и на техните глъбини.

След раждането на Тезей Егей решил да се завърне в Атина. Преди да тръгне, отишъл в планината и там в една яма оставил меча и сандалите си, като ги закрил с голяма скала. На тръгване за Атина той казал на жена си Етра:

— Там, под скалата в планината са мечът и сандалите ми. Когато Тезей порасне и стане толкова силен, че сам да отмести скалата, да ги вземе и да дойде в Атина. По меча и сандалите ще позная, че е моят син.

Заминал Егей за Атина, като оставил Тезей под грижите на майка му и дядо му. Бързо расъл малкият Тезей и всеки следващ ден ставал все по-силен. Надминал връстниците си не само по ръст и сила, но и по съобразителност и умение да стреля с лък и да хвърля безпогрешно копие.

Когато навършил шестнадесет години, майка му, като показала огромната скала в планината, му казала какво има под нея. Ако може, да я отмести, да вземе меча и сандалите и да отиде в Атина при баща си.

Зарадвал се Тезей и веднага се затичал към планината. Отместил огромната скала, без да напряга всичките си сили, и тя с трясък полетяла надолу по стръмния планински склон. Взел меча и сандалите и тръгнал за Атина.

Не бил лек пътят на Тезей. Една след друга пред него се изпречвали все по-големи опасности за живота му, които трябвало да отстранява. Най-напред върху него се нахвърлил страшният великан Перифет — син на бог Хефест. С огромния си боздуган Перифет безмилостно смазвал всеки пътник. Но Тезей го убил и взел боздугана му. След това той победил и безмилостния разбойник Синид, който, като огъвал два огромни бора, привързвал пътника за върховете им и пускал боровете. Така той разкъсвал всеки пътник и се наслаждавал на ужасните писъци. Тезей го победил и го привързал за същите борове. Така Синид бил постигнат от същата смърт, каквато причинявал на хилядите пътници.

Славата за подвизите на Тезей се разнесла из цяла Гърция. Жителите на Кромион отправили към него гореща молба да ги избави от свирепия глиган, който опустошавал околностите на града и разкъсвал всеки, който се мерне пред него. Тезей веднага се съгласил. Отишъл в опустошената ливада край града и заоглеждал околностите, за да открие глигана. Но глиганът вече го видял. С пяна на устата и с кървясали очи се втурнал срещу Тезей. Спокойно Тезей извадил меча си и го насочил към глигана, който, заслепен от яростта си, се нахвърлил върху него и сам се нанизал на огромния меч. Като скала се търколило чудовището сред опустошената от него ливада. От кръвта му се образувало цяло езеро. Жителите на Кромион от радост със сълзи на очите благодарили на Тезей, загдето ги избавил от бедствията на глигана. Още по-далеч се разнесла славата на героя.

Тезей продължил пътя си за Атина. Той трябвало да мине покрай огромна пропаст, надвесена над морето. На високите стръмни скали, надвесени над морето, жестокият разбойник Скирон карал всеки пътник да мие краката му. Щом пътникът се навеждал, Скирон силно го ритвал и той с писък политал от скалите в пропастта и падал в бурното море. А там огромна костенурка разкъсвала тялото му и го изяждала.

Скирон принудил и Тезей да измие краката му. Покорно Тезей се навел, но сграбчил краката на разбойника и го хвърлил от скалите в морето, гдето костенурката веднага го разкъсала и изяла.

Още много подвизи извършил Тезей, преди да пристигне в Атина. Из цяла Гърция се разнесла славата му на голям и безстрашен герой. В Атина той се представил на цар Егей не като негов син, а като чужденец, който моли за подслон. Като спазил свещения обичай на гостоприемството, цар Егей го приел в двореца си. Ала неговата жена, магьосницата Медея, познала Тезей и веднага скроила план да го погуби, защото, ако Егей разбере, че Тезей е негов син, тя ще загуби положението си на господарка в двореца. Като се престорила, че изпълнява волята на Зевс — покровителя на пътниците, Медея устроила тържествена вечеря в чест на госта-чужденец, като пред него оставила чаша с вино със силна отрова. Седнал Егей от едната страна на Тезей, а Медея — от другата. През време на вечерята Тезей, за да се освободи от тежестта на меча, го извадил и Егей познал веднага своя меч. Погледнал сандалите на госта и познал своите сандали. Тогава, просълзен от радост, станал цар Егей, прегърнал Тезей и обявил на всички, че това е неговият син, който му дали боговете и са му отредили да стане най-прославения герой на Атина. Един от гостите разкрил на Егей зловещия план на Медея да отрови Тезей. Егей излял виното от чашата и изгонил Медея от двореца си. Със сина си Медон тя отишла в Мидия.

Радостната вест, че Тезей е в Атина, бързо се разнесла из цяла Атика. Народът устройвал тържества и игри. Няколко дни продължили народните веселия. Хората се радвали, защото очаквали Тезей да ги избави от Критския бик, който опустошавал цяла Атика и много хора измрели, промушени от неговите огромни и остри рога.

Тезей отишъл в Маратон, гдето върлувал бикът. Едва стигнал там и бикът с ярост се нахвърлил върху него. Тезей го хванал за огромните рога и така извил главата му, че бикът легнал омаломощен на земята. Овързал го с тежки железни вериги и го отвел в Атина. Там го принесъл в жертва на бог Аполон.

Никакви тържества, никакви игри не устроили атиняните, за да ознаменуват подвига на Тезей, който ги избавил от голямото бедствие. Цяла Атина била потопена в скръб. Всички хора, облечени в черни дрехи, с наведени глави плачели. Наближавал денят да пращат жестокия данък на цар Минос.

Преди много години атиняните убили Андрогей, син на Критския цар Минос, и той им наложил да му плащат жесток данък — през девет години да му изпращат на остров Крит седем юноши и седем девойки. Щом пристигнели там, Минос ги затварял в своя прочут дворец-лабиринт, с толкова много преплетени коридори, че който влезел вътре, било невъзможно да излезе В двореца-лабиринт се намирало ужасното чудовище Минотавър — с човешко тяло и глава на разярен бик. Щом Минотавърът подушвал юношите и девойките в лабиринта, нахвърлял се върху тях и безмилостно ги разкъсвал и изяждал.

Дошъл денят, в който атинските юноши и девойки трябвало да заминат за остров Крит. Те били вече в обвития с черен плат кораб, когато Тезей пристигнал на морския бряг. Тъжната гледка изпълнила със скръб и мъка сърцето му: навсякъде потънали в скръб хора, от очите на които се леели сълзи… Тезей решил да замине и той за остров Крит и да избави завинаги атиняните от този жесток данък. Това можел да постигне само ако убие Минотавъра.

Не искал Егей да пусне сина си да замине на остров Крит, гдето Минотавър сигурно ще го разкъса и изяде, но Тезей настойчиво го молил и смело му казал:

— Трябва или да убия Минотавър, или той да ме изяде. Не мога да понасям това голямо нещастие на атиняните да продължава и в бъдеще!

Съгласил се цар Егей. Тезей веднага принесъл жертва на бог Аполон и като призовал богиня Афродита да го покровителствува, й принесъл в жертва един тлъст овен.

Заминал Тезей с черния кораб за остров Крит. Няколко дни плавали и през цялото време не преставали да текат сълзите от очите на юношите и девойките. Пристигнали там. Заедно с тях Тезей отишъл при цар Минос. Посрещнал ги той доволен, че атиняните редовно му плащат определения данък. Но Минос много се изненадал, когато Тезей му казал, че иска доброволно да влезе в двореца-лабиринт при Минотавър. Без да подозира намеренията на Тезей, Минос дал съгласието си да влезе и той в двореца заедно с юношите и девойките, за да сподели участта им. В този миг в стаята влязла с разкошен венец от цветя, бисери и скъпоценни камъни на главата Ариадна — прекрасната дъщеря на цар Минос. Покровителката на Тезей, богиня Афродита, запалила страстна любов в сърцето на Ариадна. С дяволитите си очи тя дала знак на Тезей да я почака пред входа на двореца-лабиринт, преди да влезе в него.

Тезей повел разбитите от скръб и мъка юноши и девойки към двореца-лабиринт. На входа го чакала Ариадна, която без знанието и позволението на баща си дала на Тезей един огромен остър меч и едно кълбо от здрава ленена нишка. Нищо не му казала тя, но очите й по-ясно говорели, че му желае успех в борбата с Минотавър и ще го чака на входа, защото без него не може да живее.

Тезей завързал краят на нишката за входа и влязъл в двореца-лабиринт. След него с наведени от скръб и страх глави вървели юношите и девойките. Повървели малко и Тезей им казал да останат и да го почакат, а той сам тръгнал по преплетените коридори, като размотавал кълбото и ленената нишка оставала по пътя му. Дълго вървял Тезей, докато стигнал леговището на Минотавър. Като разярен бик чудовището се нахвърлило с див рев върху Тезей, за да го прободе с дългите си остри рога. Но той посрещнал с меча си огромната глава на Минотавър. Наранен, Минотавър се отдръпнал, за да се нахвърли след това с още по-голяма ярост върху Тезей. Няколко пъти Минотавър се нахвърлял, но се отдръпвал с все по-големи и по-тежки рани, които Тезей му нанасял с острия си меч. Най-после Минотавър изчерпал силите си. Когато, изнемощял, за последен път се нахвърлил върху Тезей, той го хванал за рогата и извил главата му така, че чудовището започнало да се мята и да тресе целия дворец-лабиринт с ужасния си рев. С един удар на меча Тезей го пронизал и Минотавър се проснал мъртъв като огромна скала.

Отдъхнал си Тезей от тежката борба с разяреното чудовище и по нишката тръгнал обратно към изхода на двореца-лабиринт. Дошъл при младежите, казал им, че е убил Минотавър, взел ги със себе си и ги извел от двореца-лабиринт. На входа го чакала Ариадна, развълнувана от неговия невиждан подвиг. Развеселили се юношите и девойките и започнали да играят… Но нямало време за губене. Всеки момент Минос можел да разбере, че Минотавър е убит и да вдигне войската си срещу Тезей. Затова Тезей бързо приготвил своя кораб, качил младежите в него, а самият той, след като пробил дъната на корабите на Минос, взел Ариадна на ръце и я внесъл в кораба. Покровителят на морските пътувания бог Аполон и бог Посейдон, бащата на Тезей, изпратили попътен вятър и корабът като стрела се понесъл по тихите вълни на безбрежното море. Неизказано щастлива се чувствувала Ариадна със своя любим… Неусетно те стигнали остров Наксос. Тезей решил да слязат на скалистия остров, за да си починат спътниците му.

След като се нахранили, Тезей и Ариадна заспали до един хълм, огряван от лъчите на Хелиос. Насън пред Тезей застанал богът на виното Дионис и със строг глас му казал:

— Тезей, ти вземаш Ариадна, но всемогъщият Зевс, на когото тя е внучка, е отредил тя да бъде моя жена. Замини веднага, а нея остави, за да не се стовари върху тебе гневът на великия Зевс…

Стреснал се Тезей и се събудил. Погледнал Ариадна, която кротко спяла, насълзили се очите му, но не можел да не изпълни желанието на бог Дионис. Разбудил спътниците си, тихичко се качили в кораба и отплували.

Събудила се Ариадна. Разбрала, че е изоставена на този пуст и скалист остров, разплакала се и молила боговете за помощ… Отникъде нищо… Само разярените вълни на морето с трясък се разбивали в острите крайбрежни скали на острова. Дълго плакала и проклинала съдбата си Ариадна. Отчаяна, тя седнала на една гола скала и горчиво заплакала. В този миг пред нея се явил Дионис. Трогнат от нейната мъка и страдание, взел венеца от главата й и го хвърлил към небето. Докато венецът летял, цветята и вплетените в него бисери и перли се превърнали в звезди, които образували на небето съзвездието Северна корона. Със своето сияние те напомнят за мъката и страданията, които преживяла Ариадна на пустия остров Наксос. Ариадна станала жена на Дионис и той я отвел на Олимп.

Мъка разкъсвала сърцето на Тезей по Ариадна. От скръб той забравил да смени черните платна на кораба с бели, както се уговорил с баща си, в случай че убие Минотавър и се връща жив.

Застанал на една висока скала на морския бряг, цар Егей видял в далечината, че корабът на Тезей се връща с черни платна. Мисълта, че синът му Тезей е изяден от Минотавър, го отчаяла и той се хвърлил от скалата в морето. Оттогава то се нарича Егейско море.

---

[1] Хема значи бисер, перла или скъпоценен камък. ↑

[2] Нашият народ нарича съзвездието Северна корона Софрата, Тепсията или Паничката. ↑

Лебед (Cygnus) и Лира (Lyra)

Лебед (Cygnus) и Лира (Lyra)

---

Лебед (Cygnus)

СЪЗВЕЗДИЕТО ЛЕБЕД се наблюдава в Млечния път, точно там, гдето той се раздвоява и като две пълноводни реки продължава към съзвездието Стрелец.

Върху фона на Млечния път съзвездието Лебед много добре се очертава поради големия брой ярки звезди в него. В ясна и безлунна нощ с просто око могат да се видят 150 звезди, от които 15 са по-ярки от четвърта звездна величина. Най-ярките от тях са от първа, втора и трета зв. вел. Те, съединени с линии, образуват кръст — характерната фигура на съзвездието Лебед. Поради тази геометрична фигура нашият народ нарича съзвездието Лебед Големия кръст (за разлика от Малкия кръст — съзвездието Делфин). В горната част на кръста е ярката звезда Денеб (от 1^m).

Най-добре съзвездието Лебед се вижда през нощите от юли до ноември. Заобиколено е от съзвездията Гущер, Пегас, Малка лисица, Лира, Дракон и Цефей.

В съзвездието Лебед има голям брой интересни обекти, някои от които могат да се наблюдават с просто око. Преди всичко интересна е най-ярката звезда в Лебед — звездата Денеб, която принадлежи към сините гиганти. Нейният диаметър е 35 пъти по-голям от диаметъра на Слънцето.

Звездата 61 от Лебед е забележителна с това, че е една от първите звезди, до която е било определено разстоянието от Бесел през 1837 г. Тази двойна звезда е много ефектна, когато се наблюдава с телескоп. През последните десетилетия астрономите насочиха вниманието си към нея, защото се оказа, че има невидим спътник, с маса само 16 пъти по-голяма от масата на планетата Юпитер. Възможно е този невидим спътник да е от планетен тип. В такъв случай около 61 от Лебед трябва да има планетна система. Бъдещите изследвания ще потвърдят или опровергаят тази хипотеза.

За любителите-астрономи, които нямат телескоп, са интересни две звезди в съзвездието Лебед. Едната от тях е χ, която е дългопериодична променлива звезда, с период 407 денонощия и много голяма амплитуда на изменението на блясъка й. При максимален блясък звездата е от 2,3^m и заема място между най-ярките звезди в съзвездието. Но при минимум тя е от 14,3^m и тогава може да се наблюдава само с телескоп. Звездата χ от Лебед е забележителна и с това, че принадлежи към червените гиганти, като температурата на повърхността й е много ниска, около 1600°, затова тя има тъмночервен цвят.

Другата интересна звезда е P от Лебед, която е на границата на видимостта с просто око (от 6^m). Но понякога през твърде големи интервали от време тази звезда „се разгаря“ и става много ярка. Такава е била през 1600 г., когато се е виждала като звезда от трета зв. вел. В продължение на няколко години блясъкът й останал постоянен и след това започнал да намалява. От 1619 до 1923 г. тази звезда е могла да се наблюдава само с телескоп. Сега, в наше време, тази интересна звезда променя блясъка си съвсем неправилно в граници между пета и шеста величина. Все пак звездата е достъпна за наблюдение с просто око. Звездата P от Лебед е представител на един нов клас звезди, които се наричат аномално нови.

В края на август 1975 г. познатата фигура на съзвездието Лебед неочаквано се измени до неузнаваемост. Какво се случи? Редом с Денеб засия една нова звезда от 2^m, забелязана за пръв път на 29 август 1975 г. в Япония. Блясъкът й бързо се увеличаваше, с 0,3 зв. вел. на денонощие. Това ясно показа, че звездата е забелязана преди нейния максимум на блясъка (нещо, което е уникално явление в астрономията, тъй като обикновено новите звезди се забелязват около максимума и след максимума на блясъка). При това увеличение на блясъка на Новата в Лебед тя трябваше да стане по-ярка и от Денеб. Действително между 30 и 31 август 1975 г., когато блясъкът й достигна максимум, Новата бе по-ярка от Денеб. След това блясъкът й бързо започна да намалява и вече на 1 септември вечерта тя стана звезда от приблизително 3^m.

Изучаването на стари снимки на областта от небето, гдето се появи Новата в Лебед, показа, че преди избухването й тази звезда е била звездичка от 20^m и е могла да се наблюдава и фотографира само с най-мощни телескопи. От друга страна, ясно е, че пълната амплитуда на блясъка й е 18 звездни величини, което означава, че мощността на излъчването й се е увеличила около 16 млн. пъти при избухването й като нова звезда. След 1934 г. на Северното звездно небе не се е появявала толкова ярка нова звезда. Затова интересът към Новата в Лебед през 1975 г. е извънредно голям, а спектрите й, получени преди максимума й, са от голямо значение за науката.

В съзвездието Лебед близо до звездата ι се намира радиантът на метеорен поток, който се наблюдава от 15 до 25 август. Максимумът му не е фиксиран на определени дати.

---

Лира (Lyra)

ЛИРА принадлежи към малките съзвездия, но с красотата си привлича погледа. Най-добре се вижда от май до ноември. Заобиколено е от съзвездието Лебед, Херкулес, Малка лисица и Дракон (по-точно от „главата“ на Дракона).

В съзвездието Лира могат да се видят с просто око 50 звезди, но само 5 от тях са по-ярки от четвърта звездна величина (две от 3^m и две от 4^m). Най-ярката звезда в Лира е Вега от нулева звездна величина, четвърта по блясък звезда върху цялата небесна сфера.

Съединени с линии, най-ярките звезди образуват характерната геометрична фигура за съзвездието Лира — правилен паралелограм, в горния връх на който блести звездата Вега. В тази фигура нашият народ е виждал свредел и на много места в страната съзвездието Лира е познато под това народно име.

Звездата Вега принадлежи към сините гиганти. Диаметърът й е 2,5 пъти по-голям от диаметъра на Слънцето. Тя е една от първите звезди, до които е определено разстоянието (от руския учен В. Я. Струве, през 1837 г.).

Малко на североизток от Вега в ясна и безлунна нощ се вижда с просто око двойната звезда ε от Лира. Виждат се две слаби звездички от 5^m близко една до друга (ъгловото разстояние между тях е приблизително 3,5 минути), ε от Лира е една от малкото двойни звезди, които могат да се наблюдават с просто око. Но ако се наблюдава с по-силен бинокъл, може да се види, че всяка от компонентите на ε от Лира е двойна. Така че тази звезда е в същност четворна система, образувана от сини гиганти, подобни на звездата Сириус.

Достъпна за наблюдение с просто око е променливата звезда R от Лира. Тя принадлежи към полуправилните променливи звезди. Със среден период около 50 денонощия, нейният видим блясък се изменя в граници между 4^m и 5^m. Без определена закономерност интервалите между съседните последователни максимуми или минимуми могат да се различават повече или по-малко от средния период.

В съзвездието Лира се намира и друга променлива звезда — RR от Лира, която е представител на краткопериодичните цефеиди, на които периодът на пулсациите е по-малък от едно денонощие. Нейният видим блясък се изменя от 7,1^m до 8^m с период 0,57 денонощия.

Затъмнително-променливата звезда β от Лира е известна много отдавна. Блясъкът й се изменя от 3,4^m до 4,3^m с период 12,92 денонощия. Изучаването на тази звезда разкри, че нейните компоненти са обвити от гигантска спирала от газове, отделяни непрекъснато от главната звезда на системата, която е синьобял гигант с температура на повърхността 15 000°.

В съзвездието Лира близо до звездата Вега е радиантът на метеорния поток Лириди, който се наблюдава от 16 до 25 април. Максимумът на този поток е на 22 април, когато за един час се наблюдават 10 метеора.

Съзвездието Лебед заема обширна област върху небесната сфера. Ако към ярките звезди, образуващи неговата характерна геометрична фигура, се прибавят и многобройните слаби звездички, с по-голямо усилие на въображението може да се види една летяща птица лебед с широко разперени криле и дълга шия, устремена „надолу“ към Земята. Такава е картината на съзвездието Лебед в старинните звездни карти и атласи.

Как лебедът, който обича водата, е попаднал на небето сред съзвездията? Отговорът дава митологията, която в някои варианти е свързала лебеда с лирата.

Това било много отдавна. Прославеният герой Тиндарей бил изгонен от неговото царство от Хипокоонт. Дълги години скитал той, много страни обиколил, но никъде не намерил прием. Най-после дошъл в Етолия при цар Тестий. Той не само го приел като скъп гост, но го и обикнал толкова много, че му дал за жена своята прекрасна като богиня дъщеря Леда.

Заживял щастливо Тиндарей, но не минало много време и Херкулес убил Хипокоонт и синовете му. Тиндарей се върнал в родната Спарта с жена си Леда.

Дивната красота и очарователна прелест на Леда будели възторг у всеки. Славата й, че е красива като безсмъртните богини, се носела из цяла Гърция. Но може ли такава красавица да остане незабелязана от Зевс? Зърнал я той веднъж и веднага започнал да обмисля как да я обладае, без да узнае ревнивата му съпруга Хера. Превърнал се той в белоснежен лебед и като стрела се спуснал от висините на Олимп към Спарта при Леда.

Всяка нощ Леда приемала лебеда — всемогъщия Зевс. От него тя родила две деца — дъщеря Елена, прекрасна като богиня, която по-късно станала причина за Троянската война, и син Полидевк — прославен герой, който Зевс дарил с безсмъртие.

От Тиндарей Леда също родила две деца — Клитемнестра и Кастор.

На небето съзвездието Лебед олицетворява Зевс, който, превърнал се в Лебед, лети към Земята при своята любима Леда.

Според друг вариант, който е по-широко известен, митологията е свързала съзвездието Лебед и Лира с легендарния тракийски певец Орфей и неговата лира.

В Тракия на речния бог Еагър и музата Калиопа се родил син Орфей. С милото си личице и къдриците, които се спускали над високото му чело, детето приличало на бог Аполон. То слушало чуруликането на птичките и очичките му блестели от радост и вълнение. Майка му видяла дарбите на Орфей и го отнесла в далечната планина Пелион. В нейното подножие, забулена от гъсти маслинови гори, се намирала пещерата на мъдрия кентавър Хирон, учителя на прославените герои Херкулес, Язон, Пелей и др. Бързо овладял Орфей учението на своя учител. Докато съучениците му предпочитали да тичат, да се упражняват в стрелба с лък и хвърляне на копие, очите на Орфей били в златната лира на неговия учител. Орфей използувал времето си, за да свири на лира.

Кентавърът Хирон знаел отнапред какво е отредила съдбата на всеки от учениците му и ги подготвял за бъдещите им подвизи. Той знаел, че Орфей ще стане най-големият певец, и го учил да пее и да свири на лира. Когато Орфей свирел, той внимателно го слушал, поправял грешките му и го учил как да удря струните, за да издават по-приятни и нежни звуци. Скоро Орфей толкова овладял пеенето и свиренето, че надминал даже своя учител. Той започнал да съчинява песни и химни. От неговия химн за правдата Хирон останал във възторг. Често пъти Хирон карал Орфей да пее този химн на героите, за да го научат, никога да не го забравят и да се борят за тържеството на правдата в света. Защото, казвал мъдрият Хирон, „без правда не може да има истинско щастие в света“.

Когато Орфей пеел и свирел на лирата, нежният му глас се носел над планини и долини. Не само хората се очаровали и слушали в захлас звучните песни, но около него дърветата свеждали клоните и преставали да шумят листата им. Даже скалите в планините потрепервали от божествените песни на Орфей. Омаяни от песните му, около него се нареждали дивите и кръвожадни зверове. От близките и далечните гори долитали птички, изоставили гнездата си, и унесени слушали песните на Орфей и нежните звуци на неговата лира. Далеч се разнесла славата на Орфей и дивните му песни радвали хората по Земята.

Още по-нежни и очарователни станали песните на Орфей след женитбата му с нимфата Евридика, която той горещо обичал, но краткотрайно било щастието им. Скоро след женитбата им една прекрасна пролетна утрин Евридика отишла с дружките си, нимфите, да се повеселят и да наберат цветя от близката ливада до реката. Хелиос обсипвал със светлина и топлина Земята. Цветята широко разтворили цветовете си и издавали упоителен аромат. Весело тичали нимфите, а песните и смехът им огласяли близките гори и планини… И, както тичала по ливадата, Евридика, без да види, настъпила една змия, която забила отровните си зъби в крака й. Изпищяла Евридика от болка. Дотичали нимфите при нея, ала било вече късно. Евридика паднала мъртва в ръцете им. Плач и ридания изпълнили околността. Чул Орфей и веднага дотичал на ливадата. Когато видял мъртва любимата си Евридика, потънал в скръб и отчаяние. Непрекъснато я оплаквал. От тъжните му песни цялата природа потънала в мрак, сякаш плачела заедно с него.

Нищо не било в състояние да накара Орфей да забрави своята Евридика. Къде ли не ходил той, но отчаянието му от ден на ден ставало все по-голямо. Нямало вече радост за него в живота. Най-после той решил да слезе в подземното царство на сенките и да измоли от Хадес и неговата жена Персефона да му върнат Евридика.

През непрогледната дълбока пропаст при Тенар Орфей се спуснал към свещената река Стикс. Но как да я премине? Лодкарят Харон е непреклонен и не иска да го пренесе с лодката си на отвъдния бряг, в царството на сенките. Той пренася само сенки, но не и живи хора като него. Напразно го молил Орфей. Леденото сърце на Харон не се трогвало от скръбта му по Евридика. Тогава Орфей свалил от рамото си златната лира, седнал на брега и дръпнал струните й. Нежните звуци се понесли по мрачната река Стикс. Унесъл се Харон от божествената песен на лирата. Орфей, свирейки, влязъл в лодката и Харон неусетно я подкарал с веслата. Преминал на отсрещния бряг, Орфей се отправил за трона на Хадес придружен от множество сенки, които се стекли около него, за да слушат дивната му песен.

Застанал пред Хадес, Орфей започнал да пее и да свири с лирата си. С песента си той излял мъката си от ранната смърт на Евридика. С тъжни звуци той изказал страданията си и нещастието, което го сполетяло след смъртта на Евридика. Унесени от чара на песента на Орфей, Хадес и жена му Персефона дълбоко се замислили и даже от очите им потекли сълзи.

Разтъжил се Хадес от песента на Орфей и го запитал защо е дошъл в неговото царство. Орфей му разказал колко тежък е животът му без Евридика и го помолил да я възвърне към живота, да облекчи страданията му. Трогнал се Хадес и се съгласил да възвърне отново в живота Евридика, но при едно условие:

— Ти ще вървиш след бог Хермес, който ще те изведе от моето царство. След теб ще върви Евридика. Но помни добре, докато вървите в подземното царство, ти не трябва да се обръщаш към нея. Ако се обърнеш и я погледнеш, тя веднага ще те остави и ще се върне завинаги в моето царство!

Орфей приел условието и тръгнали по тясната и стръмна пътечка, покрита с остри камъни, която извеждала на Земята, гдето блестят лъчите на Хелиос. Пътят бил труден. Наоколо — гробна тишина и непрогледен мрак. Не се чували никакви стъпки, колкото и да се ослушвал Орфей. Нима Евридика върви след него? Съмнението започнало да го измъчва. Той забравил, че Евридика е все още безплътна сянка в царството на Хадес, затова не се чуват стъпките й след него.

Лъчи вече започнали да пронизват мрака. Ставало все по-светло. След малко и Орфей ще бъде с Евридика на Земята. Но върви ли тя след него? Дали не е останала? Има ли смисъл да се връща без нея в живота, за да продължат страданията му? Замислен над тези въпроси, Орфей забравил условието, обърнал се и видял сянката на Евридика. Протегнал ръцете си да я прегърне, но тя за миг се извърнала, полетяла надолу и потънала в непрогледния мрак в царството на сенките… За втори път още по-тежко преживял Орфей смъртта на Евридика. Сърцето му се късало от мъка, че само миг преди да стъпят на Земята с Евридика и да ги озарят отново лъчите на щастието, тя пропаднала безвъзвратно в подземното царство по негова вина. Дълго проливал Орфей сълзи по загубата на Евридика. Той не искал да отиде на Земята без нея и отново се спуснал надолу в непрогледната пропаст. Стигнал мрачната река Стикс и застанал пред Харон. Но вече нищо не трогвало престарелия лодкар. Седем дни и нощи го молил Орфей да го прекара на отсрещния бряг, свирел му най-тъжни мелодии, но те не достигали до леденото му сърце. Харон не допуснал Орфей даже да се доближи до лодката му. Сломен и отчаян, Орфей се върнал обратно и отишъл в родната си Тракия.

Заглъхнали песните на Орфей. Не се чували вече нежните звуци на лирата му. Четири години той тъгувал по Евридика и не поглеждал друга жена…

Един пролетен ден, когато цялата природа ликувала под златистите лъчи на Хелиос, когато пъстри цветове отрупвали клоните на дърветата и всичко ухаело на младост и свежест, когато птичките весело пеели, Орфей, сякаш събудил се от дълбок сън, взел лирата си. Седнал на един хълм и едва докоснал струните й, запял. Песента му огласила планините и долините. Дивите зверове се стекли около него и захласнати слушали. Престанали да пеят птичките, унесени от дивната му песен. Престанали да шумолят листата на дърветата, като че ли омагьосани от нежната му песен. Цялата природа слушала безсмъртния певец… В този вълшебен миг тихият ветрец отдалеч донесъл смехове, викове и крясъци. Това били киконските жени, които празнували веселия Бакх. Все повече се приближавали те и по-силни ставали крясъците им. Изведнъж една от тях, най-пияната, която едва се държала на краката си, посочила с ръка Орфей и извикала с прегракнал глас:

— Ето го нашия враг, женомразеца!

Град от камъни и тирсове се изсипали върху Орфей. Пресекнала песента му и той паднал мъртъв от хълма. Като кръвожадни хиени се нахвърлили побеснелите вакханки на трупа му. Разкъсали го на парчета и облени в кръв, хвърлили главата на Орфей и лирата му във водите на р. Хебър (р. Марица).

В подземното царство на сенките Евридика посрещнала Орфей и вече нищо не можело да ги раздели.

Боговете превърнали безсмъртния певец Орфей в снежнобял лебед и го отнесли на небето сред съзвездията. С широко разперени криле и изпъната шия той лети към Земята при своята любима Евридика.

Понесла се лирата на Орфей по водите на р. Хебър, леко полюлявана от тихите вълни. Струните й зазвучали с тъжна песен, която огласила равното Тракийско поле и Родопите. Разплакала се цялата природа. Смъртта на Орфей оплаквали дърветата, цветята и тревите. Секнали кръшните песни на птичките в горите, които скърбели за певеца, и даже от очите на дивите зверове се леели сълзи за него. Разплакали се скалите в планините и сълзите им потекли като буйни потоци. Придошли реките и мътните им води потекли към далечното море, за да излеят в него мъката и скръбта им.

Облечени в черни дрехи, с разпилени коси излезли от реките и потоците нимфите. Но вместо безгрижните им смехове далеч се разнесъл техният плач по дивния певец Орфей. А Хебър, потънала в скръб, отнасяла все по-далеч главата и лирата на Орфей и заедно с мъката си ги изляла в безбрежното море. Поели ги неговите вълни и ги отнесли на остров Лесбос. От тихия ветрец леко затрептели струните на лирата и омайните й песни се разнесли далеч от него.

Боговете превърнали златната лира на Орфей в съзвездие и го оставили на небето. То напомня на хората за вълшебните песни на легендарния певец, с които е омайвал цялата природа.

Според друг, по-малко разпространен мит, съзвездието Лира е лирата на бог Аполон, която той е оставил на небето.

Херкулес (Hercules)

Херкулес (Hercules)

ХЕРКУЛЕС е едно от най-големите съзвездия. Вижда се високо над хоризонта, приблизително в зенита, през юлските нощи, Заобиколено е от съзвездията Стрела, Малка лисица, Змиеносец, Северна корона и Дракон.

С просто око в съзвездието Херкулес могат да се видят 140 звезди, но, общо взето, те са твърде слаби. Най-ярките звезди в съзвездието са от трета звездна величина. Съединени с линии, те образуват характерната геометрична фигура на съзвездието Херкулес — два големи трапеца, разположени един над друг с обща малка основа.

В съзвездието Херкулес (около звездата ν) е апексът — въображаемата точка от небесната сфера, в посока на която се движи нашето Слънце със своята планетна система по отношение на близките до него звезди със скорост 20 км/сек.

Интересна е звездата α от Херкулес. Тя принадлежи към червените свръхгиганти. Диаметърът й е 800 пъти по-голям от диаметъра на Слънцето.

Звездата α от Херкулес е полуправилна променлива звезда. На пръв поглед в сложната крива на изменението на блясъка й не се разкриват никакви периодичности. Но продължителните и старателни наблюдения и изследвания на тази звезда позволиха да се открият два периода в изменението на блясъка й, които се наслагват един върху друг. Най-продължителният период е приблизително шест години, през което време блясъкът на звездата се изменя с половин звездна величина. Върху този период се наслагва друг с променлива продължителност — от 50 до 130 дни. В границите на този период също с изменяща се амплитуда (от 0,3^m до 1^m) се променя и блясъкът на звездата. Наблюденията на тази полуправилна променлива звезда са желателни и имат голямо значение за разкриване закономерностите в измененията на блясъка й. Тя е удобен обект и за наблюдение с просто око.

Най-забележителният обект в съзвездието Херкулес е сферичният звезден куп M13, който се намира между звездите η и ζ от Херкулес. Този звезден куп не се вижда с просто око, но може да се наблюдава добре с обикновен бинокъл. Образуван е от около половин милион звезди, предимно хладни, червени гиганти. Разстоянието до звездния куп M13 от нас е около 23 000 св. г.

Удивително въображение имали древните гърци! В геометричната фигура на съзвездието Херкулес, образувана от по-ярките звезди, като прибавяли и слабите групички от звездички, разпръснати около тях, те виждали гигантската фигура на най-прославения митически герой Херкулес. С дясната си ръка той е вдигнал високо огромен боздуган, а с лявата си ръка стиска двете змии, които е удушил още като бебе, когато го на паднали в люлката му. На мощните си рамене като плащ е наметнал кожата на Китеронския лъв, който е убил още като младеж. На звездните карти и атласи Херкулес е изобразен с главата към юг, а краката към север.

Този митически герой древните гърци наричали Херакъл Прорицателката Пития го нарекла Хераклес, а римляните — Херкулес, което име е запазено в астрономията.

Митологията е вплела Херкулес и неговите подвизи в удивителни разкази, които вълнуват и сега с общочовешките идеали. Ето някои от тях.

Някога в гр. Микена царувал Електрион. Той имал много синове и само една дъщеря. Тя се казвала Алкмена и била толкова мила и красива, че даже Зевс останал очарован, когато я зърнал, и търсел удобен случай да я посети.

Щастлив бил Електрион, но не продължило дълго щастието му. Синовете на цар Птерелай нападнали страната му с много войска, избили синовете му и отвлекли стадата му. Потънал в дълбока скръб и отчаяние от сполетялото го нещастие, Електрион разгласил, че ще даде дъщеря си Алкмена за съпруга на онзи, който му върне стадата и отмъсти за синовете му. Това условие изпълнил героят Амфитрион и Алкмена му станала съпруга. Направили голямо сватбено пиршество, но сред всеобщото веселие Електрион и Амфитрион се скарали. Без да мисли много, Амфитрион извадил меча си и убил цар Електрион. Цяла Микена била възмутена от това вероломно убийство и Амфитрион трябвало веднага да напусне града и да потърси убежище в чужбина. Алкмена го последвала, но след като й се заклел, че ще отмъсти за смъртта на братята й. Двамата отишли в Тива. Там цар Креон ги приел като скъпи гости и им дал всичко необходимо, за да живеят щастливо. Но Алкмена приспомнила клетвата, която Амфитрион й дал. Събрал той голяма войска и отишъл да отмъщава на цар Птерелай и синовете му. Алкмена останала сама — удобен случай, който чакал гръмовержецът Зевс. Като се преобразил на Амфитрион, той дошъл една нощ при нея. От Зевс и Амфитрион Алкмена трябвало да роди двама синове-близнаци.

Зевс знаел, че прекрасната Алкмена ще му роди син. В деня, непосредствено преди раждането му, той събрал всички богове и богини на Олимп и споделил с тях радостта си: „Днес ще ми се роди син! Той ще бъде прославен герой и ще властвува над всичките си роднини Персеиди, които са от потеклото на моя син Персей!“

Гняв и омраза обзели Хера, загдето Зевс има и друга жена, смъртната Алкмена, и намразила сина й от Зевс още преди той да се роди. Но Хера се престорила на спокойна и даже зарадвана от думите на Зевс. В същото време със съобразителност, каквато може да прояви само богиня, Хера веднага скроила коварен план, за да обезсили казаното от Зевс за бъдещето на очаквания от него син. Спокойно тя пристъпила до Зевс и като го погледнала с дълбоките си мили очи, с ласкава усмивка му казала: „Велики господарю на Небето и Земята! Закълни се с клетва, че този, който ще се роди пръв днес в рода на Персеидите, ще бъде господар на всички свои родственици!“

На помощ на Хера се притекла и богинята на измамата Ата. Тя така размътила ума на Зевс, че той не можал да схване подлото намерение на Хера и й дал тържествена и ненарушима клетва, каквато му поискала. Незабавно Хера се понесла със златната си колесница към Аргос. Пристигнала в дома на Персеида Стенел и ускорила раждането на жена му. Тя родила едно слабо, хилаво, недоносено дете Евристей, син на Стенел. След неговото раждане Алкмена родила двама синове-близнаци — Херкулес, сина на Зевс, и Ификъл — сина на Амфитрион.

Постигнала целта си, Хера се върнала на Олимп. Застанала пред Зевс и му казала: „Велики господарю! В Аргос на Персеида Стенел се роди син. Той пръв се роди днес и той трябва да бъде господар над всичките потомци на твоя син Персей!“ Едва сега великият Зевс разбрал коварния план на Хера. Но тя едва ли би успяла, ако богинята на измамата Ата не била размътила ума му. В гнева си той хванал богиня Ата, изхвърлил я от Олимп и строго й забранил да се връща там. Оттогава богинята на измамата Ата живее сред хората на Земята.

Зевс не можел да наруши божествената си клетва, която дал на Хера. Но взел мерки да облекчи съдбата на своя любим син от най-прекрасната смъртна жена Алкмена. Той успял да склони Хера да му даде обещание, че неговият син Херкулес няма да остане през целия си живот под властта на Евристей, а ще изпълни само дванадесет негови заповеди. След това ще се освободи от неговата власт и ще получи безсмъртие.

Властелинът на Небето и Земята знаел, че неговият син Херкулес ще трябва да излага живота си на големи опасности, да преодолява нечовешки трудности при изпълнението на заповедите на слабия и страхлив Евристей, но не можел да го избави от всичко това, защото дал клетва на Хера. Все пак той възложил на дъщеря си Атина Палада да помага на Херкулес, когато животът му е в голяма опасност.

По нареждане на Зевс Хермес взел новородения Херкулес, донесъл го на Олимп и го оставил да суче от гърдите на Хера, когато тя спяла. От нейното божествено мляко Херкулес придобил такава огромна сила, каквато нямал нито един смъртен. Но Хера се събудила и отблъснала от гърдите си малкия Херкулес. Омразата й към него станала още по-голяма. Тя твърдо решила да го погуби.

Веднъж привечер, когато Алкмена повила в пелени Херкулес и Ификъл и ги оставила в люлката да спят, Хера изпратила две огромни змии. Тихо допълзели те до люлката и със съскане се увили около тялото на малкия Херкулес. Притискайки го все по-силно и по-силно, те още малко и щели да го удушат. Но Херкулес се събудил, извадил ръчичките си от пелените, хванал змиите за главите и така силно ги стиснал, че те веднага умрели. В агонията си змиите толкова силно изсъскали, че събудили Алкмена и прислужничките й. Като видели змиите в ръчичките на Херкулес, жените изпищели. Дотичал в стаята и Амфитрион с меча си…

Алкмена и Амфитрион, удивени от необикновената сила на малкия Херкулес, помолили прорицателя Тирезий да им разкаже каква е съдбата му. Като се загледал в далечината, виждащият в бъдещето старец подробно им разказал какви големи подвизи предстои той да извърши. С тях ще се прослави като най-голям герой и боговете ще възнаградят Херкулес с безсмъртие. Той ще живее сред тях на Олимп.

Узнал за бъдещата слава на Херкулес, Амфитрион се заел да го обучи безпогрешно да стреля с лък, да си служи с боздуган и да му даде знания и добро възпитание. Но Херкулес не проявявал такова усърдие в овладяването на писането, четенето и свиренето на китара, каквото проявявал в скачането, борбата, стрелянето с лък и умението да си служи с оръжие. Учителят му по музика Лин, брат на Орфей, често се оплаквал на Амфитрион, че Херкулес не желае да свири на китара и се налагало да му се кара и да го наказва. Веднъж дори толкова много се ядосал, че ударил Херкулес. Малкият Херкулес грабнал китарата и така силно ударил учителя си, че той паднал мъртъв на земята. Голямо безпокойство обзело Амфитрион след този случай. Като гледал как всеки ден силата и мощта на Херкулес растат, той започнал да се страхува от него, затова го изпратил в далечния остров Китерон. Там, в прохладните гори израсъл на свобода Херкулес. Скоро никой не можел да се мери с него нито по ръст, нито по сила, нито по ловкост и умение да си служи с оръжие. Стрелите и копието му винаги улучвали целта.

Философът Продик (живял в V в. пр.н.е.) описал художествено следната „случка“: Една сутрин, когато Херкулес се упражнявал на зелена поляна, пред него застанали две чудно хубави девойки. Едната се казвала Нежност. Тя предложила на Херкулес да го поведе по пътя на лекия и приятен живот, пълен с безгрижие и наслаждения. Другата се казвала Добродетел. Тя му предложила да го поведе по жизнения път, пълен с трудности и страдания, но по него ще постигне голяма прослава. Без да се двоуми, Херкулес избрал пътя на Добродетелта. От този път той не се отклонил през целия си живот. Той побеждавал жестоки царе, унищожавал свирепи чудовища, покорявал страшните сили на природата.

Много трудности и страдания изтърпявал Херкулес, но се борил непрестанно за благополучието на хората. Още съвсем млад той избавил жителите на Китерон от страшния Китеронски лъв, който живеел високо в планината, но слизал от нея и опустошавал всичко, каквото срещнел. Херкулес открил леговището му, нападнал го и го промушил с копието си. След това одрал кожата му, метнал я като плащ на мощните си рамена и завързал предните лапи пред гърдите си. От един дебел ясен, твърд като желязо, който изтръгнал из корен, Херкулес си направил огромен боздуган, който никой не можел да повдигне. От Хермес той получил подарък остър меч, а Аполон му дал лък и стрели. Хефест му изковал златна броня, а лично богиня Атина Палада му изтъкала дреха. Така въоръжен, Херкулес отишъл в гр. Тива. По това време тиванците плащали всяка година тежък данък на Орхоменския цар Ергин. Херкулес влязъл в бой с него, убил го и наредил на Орхомен да плаща всяка година на Тива двойно по-голям данък от този, който плащали тиванците. Креон, царят на Тива, възхитен от подвига на Херкулес, който избавил града от едно голямо зло, му дал дъщеря си Мегара за жена, а боговете му дарили трима синове.

Щастливо заживял Херкулес в Тива със семейството си. Но омразата на богиня Хера към него се разгоряла като буен огън. Тя му изпратила тежка болест. В пристъп на безумие Херкулес взел синовете си и децата на брат си Ификъл за жертвени животни и ги хвърлил в огъня. Когато разумът му се възвърнал, той разбрал какво злодеяние е извършил, макар и неволно, и потънал в дълбока скръб. Търсейки спокойствие, Херкулес напуснал Тива и отишъл в свещения град Делфи, за да попита бог Аполон какво трябва да направи, за да се очисти от тежкото убийство. Чрез своята пророчица Пития бог Аполон му казал да отиде незабавно в Аргос. Там трябвало да служи дванадесет години на Евристей и да извърши дванадесет подвига по негова заповед. След изпълнението на заповедите на Евристей Херкулес щял да получи безсмъртие.

Отишъл Херкулес в Аргос и станал покорен слуга на страхливия Евристей. От него Евристей изпитвал такъв страх, че не му позволявал да влиза в Микена. Чрез своя пратеник Копрей той му давал своите нареждания.

Все по-тежки и по-тежки заповеди на Евристей трябвало да изпълнява Херкулес. Най-напред той трябвало да убие Немейския лъв, който опустошавал околностите на гр. Немея. След това Евристей му възложил да убие Лернейската хидра — страхотно чудовище с девет драконови глави, едната от които била безсмъртна. Облекчени от страданията, които им причинявала Хидрата, хората устроили големи тържества, за да ознаменуват подвизите на Херкулес.

Едва се върнал от борбата си с Хидрата, и Херкулес получил от Евристей още по-трудно поръчение — да избие стимфалските птици. Със своите медни клюнове и нокти те разкъсвали животни и хора и превърнали в пустиня град Стимфал. Но не е само това. Перата на тези птици били от твърд бронз и когато отлитали, те ги пускали като облак стрели върху онзи, който се осмелявал да ги нападне. С помощта на Атина Палада Херкулес успял да прогони тези чудовищни птици и те никога повече не се върнали в Стимфал.

Богиня Артемида, обидена от хората в Аркадия, изпратила една Керинейска кошута, която опустошавала нивите и градините. Евристей наредил на Херкулес да хване тази кошута и да му я донесе жива в Микена. Но нима е възможно да се улови тази чудна кошута? Като вихър тя прескачала долините и планините на Аркадия и никога не се уморявала. Никога не се застоявала на едно място! Цяла година я гонил Херкулес от най-северния до най-южния край на Земята, но не можел да я стигне. Едва в Аркадия той я приближил и тъкмо когато се готвела да полети като вятър, той пуснал една стрела и я наранил в крака. Кошутата не можела да тича вече, както преди, и Херкулес я хванал. Но пред него застанала Артемида и му се заканила страшно, загдето я оскърбил, като наранил любимата й кошута. Херкулес спокойно й разказал: „Велика богиньо! Не по своя воля улових твоята кошута, а по заповед на Евристей. Самите богове са наредили да изпълнявам заповедите му и аз не мога да не се подчинявам, защото ще ги оскърбя.“ Артемида му простила и му разрешила да вземе кошутата и да я отнесе в Микена, за да я предаде на Евристей.

В планината Еримант имало един глиган, който със страшните си зъби убивал хора и животни и опустошавал околностите на гр. Псофис. Евристей наредил на Херкулес да убие този глиган, но не било лесно да го намери. Глиганът живеел високо в планината Еримант в гъсти и непроходими гори. Херкулес се изкачил на планината и с мощни викове го изкарал от леговището му. Той го подгонил и след дълго преследване го принудил да нагази в дълбок сняг, гдето не можел да тича. Там бил хванат от Херкулес, здраво вързан и отнесен жив в Микена.

Царят на Елида Авгий, син на Хелиос, имал многобройни стада добитък. Стотици били биковете му, един от друг по-буйни. Но оборите им никога не били почиствани, защото никой не се заемал с такава работа. Сетил се Евристей за тези обори и възложил на Херкулес да ги почисти, и то само за един ден! Отишъл Херкулес при Авгий и му казал, че ще очисти оборите за един ден, ако му даде една десета част от стадата си. Авгий веднага приел условието, защото бил сигурен, че Херкулес нямало да може да свърши тази работа за толкова кратко време. Но Херкулес пробил оборите в две противоположни стени и отбил течението на две големи реки. Потекли те през оборите и отнесли всичко. Когато Херкулес поискал една десета част от стадата, Авгий го изгонил и не му дал нищо. С празни ръце се върнал Херкулес този път при Евристей. Но когато се освободил от слугуването си при него, събрал голяма войска, нападнал Авгий и го убил със смъртоносна стрела. Взел имуществото му, принесъл богати жертви на боговете и поставил началото на Олимпийските игри.

Голямо зло сполетяло далечния остров Крит. Бог Посейдон, разсърден на Минос, загдето не му принесъл в жертва бика, който му изпратил, вселил бяс в бика. Побеснелият бик със страхотна ярост опустошавал всичко, каквото срещне. Чул за това бедствие Евристей и наредил на Херкулес да отиде на остров Крит, да хване побеснелия бик и да му го доведе жив в Микена. Херкулес блестящо изпълнил и това поръчение на Евристей.

Тракийският цар Диомед имал чудно красиви коне, но били диви и толкова буйни, че постоянно били вързани с дебели железни синджири. Те не се хранели с трева, а само с човешко месо. За да запази хората си, Диомед им хвърлял всички чужденци, които пристигали с корабите си в неговия град. Дивите коне ги разкъсвали и лакомо ги изяждали заедно с костите. Евристей наредил на Херкулес да му докара живи конете на Диомед, като мислел, че те ще го разкъсат, щом започне да отвързва синджирите им от дебелите колове.

Херкулес събрал верни спътници, между които и приятеля си Абдер (син на бог Хермес) и с кораб се отправил за Тракия. Пристигнал там Херкулес и веднага отишъл да вземе конете. Той ги отвързал и отвел на кораба. През това време Диомед го нападнал с голяма войска. Херкулес дал конете на Абдер да ги държи, а сам той заедно с малкото си спътници влязъл в бой с Диомед и го убил. Върнал се на кораба и видял ужасна картина. Конете на Диомед тъкмо разкъсали тялото на Абдер и лакомо започнали да го ядат. Погребал Херкулес приятеля си на тракийска земя и основал там гр. Абдера. Откарал конете в Микена, но когато Евристей ги видял, толкова много се уплашил от тях, че наредил да ги пуснат на свобода в непристъпните планини на Пелопонес.

Далече на бреговете Меотида (Азовско море) се намирало царството на амазонките. Те били войнствени жени и не допускали никакви мъже в царството си. Най-войнствена била тяхната царица Хиполита. Като вихър се носела тя на своя буен кон, а стрелите й поразявали и големи герои. Символ на властта й над амазонките бил нейният чуден колан, с който се препасвала и никога не сваляла от кръста си. Този колан й бил подарен лично от бога на войната Арес.

Един ден дъщерята на Евристей Адмета, която била жрица на богиня Хера, казала на баща си: „Татко, искам да имам колана на Хиполита!“ Евристей веднага й отговорил: „Ще го имаш, скъпа дъще!“ Веднага поръчал на Херкулес да донесе колана на Хиполита. Събрал Херкулес малко на брой спътници, но между тях имало прославени герои и с един малък кораб заплавал по синьото море за страната на амазонките. Дълго плавал корабът. Много подвизи извършили Херкулес и спътниците му, докато най-после стигнали в гр. Темискира, столицата на амазонките. Славата на Херкулес стигнала и до тях. Царица Хиполита отишла да посрещне Зевсовия син и да узнае целта на посещението му. Херкулес й казал самата истина: „Славна царице! Не съм изминал дългия път по бурното море и не съм дошъл тук с тази войска по своя воля. По волята на боговете аз съм длъжен да изпълня дванадесет заповеди на Евристей. По негово нареждане идвам тук, за да взема твоя колан и да го отнеса на дъщеря му, която иска да го има.“

Като изслушала тези искрени думи, царица Хиполита била готова да даде колана си на Херкулес, но богиня Хера, която не преставала да го преследва, се преобразила на амазонка и неусетно влязла в редиците на амазонките. Тя тихичко подшушнала на няколко от тях:

— Не вярвайте на Херкулес! Той е дошъл с тази войска, за да вземе вашата царица и да я отведе като робиня! От уста на уста тези думи на Хера стигнали и до най-отдалечените амазонки. Повярвали, амазонките грабнали лъковете и копията си и ненадейно нападнали войската на Херкулес. Започнал лют бой. Мнозина от спътниците на Херкулес паднали от стрелите на войнствените амазонки, но немалко и от тях загинали. Седем от тях, най-храбрите, едновременно нападнали Херкулес, но той отбивал с щита си техните копия и даже взел в плен Меланипа и Антиопа. Амазонките били победени. Хиполита, за да откупи най-смелата си помощница Меланипа, дала колана си на Херкулес и той го отнесъл на дъщерята на Евристей.

Още непочинал от битката с амазонките, и Евристей възложил на Херкулес още по-тежко поръчение. Далече, в най-западния край на Земята, гдето всяка вечер лъчезарният Хелиос слиза от небето, до бреговете на бурния Океан се намирал остров Еритрея. Там живеел страшният великан Герион, който има три глави, три тела, шест ръце и шест крака. На този остров били прочутите крави на Герион, пазени денонощно от двуглавото куче Орфо и великана Евритион. Херкулес трябвало да доведе в Микена кравите на Герион.

Тръгнал Херкулес, отишъл в Африка, преминал през горещата пустиня на Либия, минал през още много страни и най-после стигнал западния край на Земята, до един тесен морски проток. За спомен от тежкия път, който извървял, той издигнал два гигантски скалисти стълба, които се наричат и сега Херкулесови стълбове^[1].

От края на Земята Херкулес виждал в далечината сред безбрежните води на буйния океан остров Еритрея. Но как да отиде на него?

Замислен, Херкулес седнал на брега, загледан в далечината. Вече започнало да се мръква. Към водите на океана се спуснал с колесницата си Хелиос. Ослепителна светлина и непоносима горещина облели Херкулес. Той скочил, грабнал меча си и полетял към лъчезарния бог на Слънцето. Но Хелиос се усмихнал на Зевсовия син и възхитен от неговото геройство, му дал своята златна ладия, с която всяка нощ той с конете и колесницата си преплавал океана от западния до източния край на Земята. Седнал в ладията Херкулес и тя го понесла по вълните на океана. Така стигнал остров Еритрея.

Едва стъпил на острова, и върху него се нахвърлило кръвожадното двуглаво куче Орфо със страшен лай сякаш гръмотевици се сипели. Спокойно Херкулес го дочакал да се приближи до него и стоварил тежкия си боздуган върху двете му глави. Кучето паднало мъртво на Земята. В този момент върху Херкулес се нахвърлил великанът Евритион. Сякаш ураган връхлетял върху сина на Зевс, но той със страшна сила хвърлил копието си, промушил го и великанът се строполил като огромна скала на земята.

Подкарал Херкулес чудните крави на Герион и когато наближил брега и се готвел да ги прехвърли в ладията, за да преплава океана, върху него се нахвърлил самият Герион. Сякаш трима великани едновременно връхлетели върху Херкулес и ако само една от стрелите му не попадне в целта или копието му се отклони, той ще бъде победен. В този тежък двубой Атина Палада по нареждане на своя баща Зевс се притекла на помощ на Херкулес. Една след друга като светкавици полетели стрелите на Херкулес и пронизали трите глави на чудовищния великан. С боздугана си той смазал главите на великана, който паднал на земята с такъв трясък, сякаш се сгромолясали три огромни скали.

Прекарал кравите с ладията през океана, Херкулес оставил ладията на брега, за да продължи с нея Хелиос своя далечен път през нощта към източния край на Земята.

Подкарал Херкулес кравите на Герион. Преминал с тях цяла Южна Европа и преодолял немалко трудности. Но най-голямата трудност му причинила богиня Хера. И този път тя изляла омразата си към прославения син на Зевс, като направила да пощръклеят кравите. С мучене те се разбягали на всички страни. Разтичал се Херкулес. Но по коя по-напред? Едва в Тракия успял да събере голяма част от кравите, които, вече укротени, закарал в Микена. Предал ги на Евристей, който ги принесъл в жертва на богиня Хера от благодарност към нея, че създава такива големи трудности на Херкулес.

Не минало много време и Евристей възложил на Херкулес да му доведе от подземното царство на Хадес кучето Цербер, което пазело сенките на умрелите.

Само видът на кучето Цербер всявал ужас. То имало три глави. От устата на всяка от тях се показвали остри като мечове зъби, а около врата му се виели със съскане огромни змии. Дългата му опашка завършвала с драконова глава, която непрекъснато бълвала огън и пламъци. Никоя сянка не смеела да се приближи до това чудовище и не можела да напусне мрачното царство на Хадес.

Големи трудности трябвало да преодолее Херкулес, за да изпълни това тежко поръчение. Той тръгнал на юг и отишъл в Лакония. Тук, край Тенар, в най-южната част на Пелопонес, се спуснал в дълбока и непрогледна пропаст. В тъмнината не усетил как стигнал самата врата на царството на Хадес. Застанал пред нея и се чудел как може да влезе в царството на сенките. В този миг при него дошъл Хермес, който водел душите на умрелите. Той въвел Херкулес в подземното царство, а Атина Палада го придружавала, докато изпълни поръчението.

Едва направил няколко крачки Херкулес, и пред него застанала сянката на неговия приятел героя Мелеагър. Той го помолил да вземе за жена беззащитната Дейанира (неговата сестра) и да й бъде закрилник. Херкулес обещал, че когато се върне, ще изпълни желанието му.

Преминал през ужасите на подземното царство, Херкулес застанал пред трона на Хадес и му казал, че по волята на боговете той трябва да отведе кучето Цербер и да го предаде на Евристей. Не могъл Хадес да пренебрегне волята на боговете и му казал: „Сине Зевсов, ако можеш да укротиш без оръжие моя Цербер, вземи го!“

Тръгнал Херкулес да търси Цербер. Дълго се лутал той в мрака на подземното царство и най-после го намерил на брега на река Ахерон. Хвърлил се върху него и обхванал шията му е ръце. Разлютил се Цербер. Воят му разтресъл цялото подземно царство. Но Херкулес все по-силно го стискал с яките си ръце. Извила се дългата опашка на Цербер и драконовата глава на края й започнала да ръфа тялото на Херкулес. Той още по-силно стискал врата, докато омаломощеният Цербер се укротил и легнал в краката му. Извел Херкулес Цербер от подземното царство и го повел към Микена. Но невиждал досега светлина, Цербер толкова се уплашил, че пот и отровна пяна започнали да се леят от тялото му и където паднели капчици, от тях на земята пониквали отровни треви.

Пред стените на Микена Херкулес показал Цербер на Евристей. Изплашеният Евристей му заповядал веднага да го върне в подземното царство. Отвел го Херкулес в царството на Хадес и Цербер продължил да пази сенките на умрелите.

Виждал се вече краят на робството на Херкулес. Оставало му да изпълни последното поръчение на Евристей. Той не закъснял да му го възложи: Херкулес трябвало да отиде при титана Атлас, който държал на плещите си небесния свод, да вземе от неговите градини трите златни ябълки и да му ги донесе.

Трудни били поръченията на Евристей, но последното било най-трудно. Никой не знаел и не можел да покаже на Херкулес пътя за градините на Атлас. Много скитал той, през много страни минал и стигнал чак в далечния Север при река Еридан. Тук нимфите му казали по какъв начин може да узнае пътя. Преодолял много трудности, Херкулес узнал пътя и стигнал края на Земята. Застанал пред великия титан Атлас и го гледал как държи на плещите си небесния свод.

Видял го Атлас и го запитал защо е дошъл. Херкулес му отговорил: „Велики Атласе! По волята на боговете изпълнявам поръченията на Евристей. Той ми нареди да взема от твоите градини трите златни ябълки и да му ги отнеса. Кажи ми, ще ми ги дадеш ли доброволно?“

Атлас му отговорил; „Сине Зевсов! Ще ти дам златните ябълки, но докато отида да ги откъсна, застани на моето място, да крепиш небесния свод, за да не се сгромоляса!“

Застанал Херкулес на мястото на Атлас. Страшна тежест паднала на плещите му. Той се превил от нея, а мускулите му се подули като планински върхове. Пот като река потекла от тялото му, но богиня Атина Палада подкрепила свръхчовешките му сили и той продължил да поддържа небесния свод. Дошъл и Атлас с трите златни ябълки, но не му ги дал, а предложил на Херкулес сам той да ги отнесе в Микена на Евристей. Разбрал Херкулес, че Атлас иска с хитрост да се освободи завинаги от товара си и затова и той постъпил хитро с него: „Съгласен съм, Атласе, но моля те, да ме смениш само за малко, докато си намеря възглавница, която да поставя на плещите си, за да не ме притиска толкова силно небесният свод!“

Атлас се съгласил. Херкулес взел ябълките от него и се отправил за Микена. Дал златните ябълки на Евристей, но той му ги подарил. Херкулес ги дал на своята покровителка Атина Палада, а тя ги върнала на хесперидите, за да останат вечно в градините на Атлас.

Херкулес побеждава бога на смъртта Танатос

 

Дълго плавали с кораба Херкулес и спътниците му по бурното море към бреговете на Тракия, за да вземат конете на Диомед. Но все още не се виждал краят на пътуването им. За да подкрепят силите си, Херкулес решил да се отбият в гр. Фера на гости на неговия приятел цар Адмет. В нещастен ден дошъл на гости Херкулес. Дворът на Адмет и целият град били потънали в дълбока скръб. Само часове оставали до момента, в който Алкестида, жената на Адмет, трябвало да умре.

Преди години, в един есенен ден, когато студеният вятър духал от планината със страшна сила и всеки бързал да се прибере на топло у дома си, в двореца на Адмет дошъл просяк, навлечен в скъсани дрипи, през които се виждали посинелите му меса. Застанал той пред цар Адмет и го помолил да го вземе за една година слуга. Запитал го Адмет как се казва и откъде е, но просякът нищо повече не казал. Адмет наредил да му дадат дрехи, да го нахранят и тъй като просякът нищо не умеел да прави, изпратил го да пасе овцете.

Ден след ден минали дните, изтекла годината и когато Адмет отишъл в планината, чул вълшебна музика. Огледал се и видял на един връх строен младеж със сияещо лице. Той свирел на златна лира. Мелодията била толкова нежна и звучна, че овцете го заобиколили и така се унесли, че не поглеждали сочната зелена трева.

Приближил се Адмет до младежа. Нима това е просякът, който той преди една година приел да пасе овцете му?! Да! Сега той му се представил:

— Аз съм бог Аполон. Преди една година моят баща, гръмовержецът Зевс, ме изгони от светлия Олимп и ми нареди да слугувам цяла година на някой човек. Ти, Адмете, ме прие, облече ме, нахрани ме и съм доволен от тебе. Кажи ми какво искаш от мен, за да ти се отплатя?

Слисал се Адмет, но отговорил:

— Велики господарю! Щастлив съм, че си доволен от мене! Нищо не искам за отплата!

Преди да отлети, Аполон казал на Адмет, че винаги когато почувствува нужда от него, може да го повика.

Останал Адмет сам и дълго размислял върху случилото се. Настъпила нощта и той се прибрал в двореца си. Мисълта му го отнесла в съседния град Йолк. Цар на този град бил жестокият цар Пелий. Той имал дъщеря Алкестида. Тя била толкова мила и красива, че всеки изпитвал вълнуваща радост, когато я срещнел и разговарял с нея. От близки и далечни страни идвали царски синове да я искат, но тя отказвала, защото харесвала само своя съсед — младия Адмет, цар на гр. Фера. Явил се Адмет при Пелий да поиска ръката на Алкестида. Той го изгледал от главата до петите, позамислил се и му казал: „Ако искаш да ти дам дъщеря си за жена, трябва да докажеш, че си достоен за нея и за мой зет. Ти трябва да дойдеш за нея с колесница, теглена от лъв и глиган. С каквато и друга колесница да дойдеш, ако ще да е от злато и с хвърчащи коне, няма да ти дам Алкестида!“

Натъжил се Адмет, защото разбрал, че с това условие Пелий отказал да му даде Алкестида. Та нима е възможно да бъдат впрегнати в колесница лъв и глиган?!

От ден на ден все по-тъжен ставал Адмет. Но една сутрин при него дошъл Аполон със сребърен лък и колчан, пълен със стрели, и му казал; „Знам защо си тъжен, Адмете, но условието на Пелий не е толкова тежко. Ела с мене!“

Излезли двамата. Отишли в планината сред гъстата гора. Не минало много и един лъв с буйна грива се разревал срещу тях. Подгонил го Аполон, хванал го и така го укротил, че той тръгнал като агне подир тях. Ето и един глиган с дълги остри зъби и свирепи очи се насочил към тях. Аполон пуснал лъва, хванал глигана и го довел. Завели двата звяра в двореца и ги впрегнали. Седнал Адмет в колесницата, размахал камшика и се понесъл към гр. Йолк. Стигнал там и влязъл в двореца. Излязъл Пелий и като видял впрегнатите лъв и глиган в колесницата и Адмет, който държи здраво юздите и камшика, просто се захласнал от удивление. Самият той никога и не помислял, че е възможно да бъдат впрегнати в колесница лъв и глиган. Дал Алкестида на Адмет, който я завел в двореца си. Там направили сватбено тържество, на което присъствувал лично бог Аполон и свирел на своята златна лира вълшебни мелодии.

Заживели щастливо Адмет и Алкестида. Боговете им изпратили две чудно хубави деца — син и дъщеря. Но не само с това се отплатил бог Аполон на Адмет. По негова молба богините на съдбата, великите мойри, предопределили Адмет да се избави от смъртта, ако някой друг доброволно се съгласи да умре вместо него.

Минали години. Дошъл последният час на Адмет. Той помолил родителите си, които били вече много стари, да умре някой от тях вместо него. Но нито баща му, нито майка му се съгласили. Не се съгласил и никой от роднините, както и никой от най-близките приятели на Адмет. А смъртта вече наближавала… Пред Адмет застанала Алкестида и му казала, че е готова да умре вместо него…

Алкестида приготвила всичко за смъртта си, целунала двете си деца и се помолила на богиня Хестия да ги закриля, когато останат без майка. След това се оттеглила в стаята си и легнала на леглото. Около нея всички плачели. Самият Адмет я молил да не го оставя сам. До нея вече дошъл омразният бог на смъртта Танатос. Бог Аполон го молил да отложи смъртта на Алкестида, но той не се съгласил. Надвесил се над Алкестида. От вледеняващия му дъх тялото й започнало да изстива и тя затворила очи…

Тъкмо отнасяли Алкестида в гробницата и Херкулес и спътниците му пристигнали в гр. Фера. Посрещнал ги Адмет, но препълненото му със скръб сърце не му позволило да изрази радостта си от пристигането на Херкулес.

Адмет наредил да отведат Херкулес в стаята за гости и да му уредят пищно посрещане, а самият той отишъл на гробищата. Без да знае за нещастието, сполетяло приятеля му, Херкулес пирувал със спътниците си. Но от погледа му не избягнали скръбните лица на слугите и сълзите, които текли от очите им. Запитал ги той защо са толкова скръбни, но Адмет им бил заповядал нищо да не му казват. Досетил се Херкулес, че някакво голямо нещастие трябва да е сполетяло приятеля му. Извикал настрана един слуга и настойчиво го помолил да му каже какво нещастие се е случило. Не могъл слугата да издържи на настояването на Херкулес и му казал: „Скъпи чужденецо! Днес нашата господарка, прекрасната царица Алкестида, слезе в мрачното царство на Хадес.“

Скръб изпълнила сърцето на Херкулес. Мъчно му станало, че в този нещастен ден за неговия приятел той пирува и се весели в неговия дом. Херкулес решил да се отблагодари на Адмет за великолепното посрещане, което му устроил въпреки сполетялото го нещастие. Запитал той слугата къде е гробницата на Алкестида, взел боздугана, копието и лъка си и като вихър полетял. Стигнал там, той се скрил зад гробницата и зачакал да долети богът на смъртта Танатос. Не минало много и той чул страхотния плясък на неговите огромни черни криле. С вледеняващ дъх долетял той и жадно започнал да пие кръвта на Алкестида. В този миг Херкулес се нахвърлил върху него, сграбчил го с ръцете си и започнал да го души. С вледеняващото си дихание Танатос облял Херкулес със смъртна студенина. Но синът на Зевс все по-здраво го стискал за гушата и така го омаломощил, че Танатос отпуснал безпомощен черните си криле. Тогава Херкулес го вързал здраво за едно дебело дърво и му казал, че ще го отвърже само ако му предаде Алкестида. Съгласил се Танатос. Предал Алкестида на Херкулес и той я повел към двореца. Влезли в стаята на Адмет, но той лежал по очи на леглото си, горчиво плачел за любимата си жена и не усетил влизането им. Пристъпил Херкулес тихо до него и като го побутнал леко, му казал: „Скъпи приятелю Адмете! Не скърби повече! Ето твоята любима Алкестида. Аз я извоювах от Танатос в тежка борба. Бъдете щастливи, както преди!“

Радост избликнала в душата на Адмет. Той прегърнал Херкулес и му казал: „Прославен син на Зевс! Ти ми върна щастието в живота. Как да ти се отблагодаря? Остани при мене като гост и да отпразнуваме победата ти над бога на смъртта!“

Херкулес не останал повече при Адмет. Той отплувал със спътниците си, за да вземе конете на Диомед.

Херкулес получава безсмъртие

 

Дал обещание на приятеля си Мелеагър, че ще вземе за жена сестра му Дейанира, Херкулес дошъл в гр. Калидон при цар Ойней. Разказал му за срещата си с неговия син Мелеагър в царството на сенките и за обещанието, което му дал. Но в същото време ръката на Дейанира искали и много други, между които и речният бог Ахелой. Трудно било на Ойней да реши на кого да даде дъщеря си. Най-после изрекъл: „Тя ще стане жена на онзи, който победи в борба!“ При това условие всички други кандидати се оттеглили, защото не виждали никакъв смисъл да се борят с бог Ахелой. Останал само Херкулес. Двамата съперници отишли на широка поляна и застанали един срещу друг. Без да губи време, Херкулес се нахвърлил върху огромния бог Ахелой и го сграбчил с мощните си ръце. Но макар и да напрягал силите си до краен предел, не можел да го повали. Като огромна скала стоял той непоклатим. Борбата ставала все по-жестока. Вече три пъти Херкулес притискал до земята страшния бог Ахелой, но едва на четвъртия път успял да го превие така, че насмалко да го победи. В този миг богът прибягнал до хитрост. Превърнал се в змия. Без да се страхува, Херкулес хванал змията до главата и започнал да я стиска толкова силно, че опашката й все по-слабо удряла Херкулес. Но змията успяла да се изплъзне от ръцете му и Ахелой в миг се преобразил в свиреп бик и яростно се нахвърлил върху Херкулес. Той хванал рогата му и така завъртял главата на бика, че счупил единия му рог и го повалил полумъртъв на земята. Омаломощен, бог Ахелой избягал и се скрил в буйните води на реката.

Ойней дал Дейанира за жена на Херкулес. Направили голямо сватбено тържество. След това Херкулес и Дейанира заминали за Тиринт — родината на Херкулес. Стигнали до река Евен, буйните води на която влачели огромни камъни, и застанали на брега й. Нямало никакъв мост, по който да преминат на отвъдния бряг. Само кентавърът Нес пренасял пътниците през нея. Извикал го Херкулес и му казал да пренесе Дейанира на другия бряг. Той се съгласил и тя седнала на широкия му гръб. Херкулес, като прехвърлил боздугана и лъка, стрелите и копието си на отвъдния бряг, се хвърлил в тъмните води на реката и я преплавал. Тъкмо стигнал на отсрещния бряг и чул как Дейанира силно изпищяла. Нес, възхитен от красотата й, искал да я отвлече. Грабнал Херкулес лъка си и една стрела настигнала бягащия Нес и пробола сърцето му. Озлобеният кентавър събрал кръвта си, която била силно отровна, дал я на Дейанира и в предсмъртната си агония й казал; „Дъще на Ойней! Теб последна пренесох през буйните води на Евен. Аз няма повече да живея. Давам ти за спомен моята кръв. Тя има чудно свойство. Ако някога Херкулес престане да те обича и друга жена му стане по-скъпа от теб, натрий само малко дрехата му с нея. Така ще си възвърнеш любовта му и никога никоя смъртна или богиня няма да му бъде по-мила от тебе!“

Дейанира повярвала на думите на умиращия Нес. Взела кръвта му и я скрила. Двамата с Херкулес продължили пътя си за Тиринт. Щастливо живели в Тиринт Дейанира и Херкулес, а децата им безгрижно растели и ги веселили.

Веднъж им дошъл на гости Ифит. Херкулес сърдечно посрещнал приятеля си. След като се нахранили и поприказвали, двамата излезли да се поразходят до Тиринтската крепост, която се намирала на една висока, стръмна скала. От стените на крепостта надолу се виждала страшна, дълбока пропаст. Стъпили на стената, Херкулес и Ифит гледали в тъмната пропаст. В този миг богиня Хера, на която омразата към Херкулес все по-силно се разгаряла, му изпратила гняв. Не могъл да се овладее, Херкулес сграбчил Ифит и го хвърлил в пропастта. Заради това неволно убийство Херкулес разгневил своя баща, всемогъщия Зевс, загдето нарушил светите обичаи на гостоприемството. За да накаже сина си, Зевс му изпратил тежка болест, от която дълго време Херкулес страдал. Никакви билки не облекчавали страданията му. Принудил се Херкулес да отиде в Делфи. Там пророчицата на Аполон Пития му казала, че ще оздравее само, ако за три години бъде продаден като роб и парите предаде на бащата на Ифит.

Херкулес бил продаден като роб на лидийската царица Омфала. Тя непрекъснато го подлагала на мъчителни унижения. Облякла прославения герой с женски дрехи и го карала да преде и тъче наред с прислужничките й. А самата Омфала намятала неговата лъвска кожа като плащ, вземала боздугана му, който едва повдигала, и се препасвала с меча му. Гордо минавала тя пред Херкулес и му се присмивала. Жлъч изпълвала сърцето на Херкулес, но нищо не можел да направи; той бил роб на Омфала. Тя го е купила и можела да прави с него каквото си иска. Тежко преживял Херкулес трите години в робство при Омфала! През това време той не изпратил никаква вест на Дейанира и тя изпаднала в отчаяние, защото не знаела дали е жив. Но дошъл при нея вестоносец и й казал, че Херкулес е жив и здрав. Скоро щял да пристигне неговият пратеник Лихас и ще разкаже подробно как Херкулес е превзел и разрушил гр. Ойхалия.

Пристигнал Лихас. Той водел пленници, между които и царската дъщеря Йола. Той разказал за победата на Херкулес и я зарадвал, че той скоро ще си дойде.

Между пленниците погледът на Дейанира паднал върху красивата и потънала в скръб Йола. Тя попитала Лихас коя е, но той нищо не знаел.

Дейанира наредила да отведат пленниците в определеното за тях помещение. Едва Лихас се отдалечил и пред нея застанал смирено един от нейните слуги и тихичко пошепнал: „Славна моя, господарко! Лихас не пожела да ти каже истината за тъжната робиня. Изслушай ме, господарко! Тя е Йола, дъщерята на цар Еврит. Херкулес я изпраща тук не като робиня. Щом се върне, той ще се ожени за нея…“ Щом чула тези думи, Дейанира потънала в дълбока скръб. Жестоката мисъл, че щом се върне Херкулес, ще бъде изоставена и изгонена, все повече я измъчвала. В отчаянието си тя си спомнила за кръвта на кентавъра Нес. Натрила с нея наметалото, което била ушила за Херкулес, опаковала го и го предала на Лихас, като му поръчала:

— Бързо, Лихас, отнеси това наметало на Херкулес. Кажи му веднага да го облече и да принесе жертва на боговете. Но никой смъртен да не го облича преди него, нито лъчите на Хелиос да го докосват, преди той да го облече. Бързай, Лихас!

Заминал Лихас. Дейанира се прибрала в стаята си и с ужас видяла, че вълната, с която била натрила наметалото с кръвта на Нес, се превърнала в пепел, щом я огрели слънчевите лъчи. А на мястото, гдето била вълната, избликнала буйна отровна пяна. Чак сега разбрала тя измамата на Нес, но било вече късно. Лихас вече бил предал наметалото на Херкулес. Той го наметнал и принесъл жертва дванадесет бика на своя баща Зевс и на другите богове. От буйния огън в жертвеника наметалото прилепнало към тялото му и Херкулес започнал да се гърчи в непоносими болки. Синът му Хил, който бил там, го пренесъл на един кораб, а самият той избързал да разкаже на майка си какво е направила. Когато Хил й разказал за нечовешките страдания на баща си, Дейанира, без да продума, отишла в стаята си, затворила се и се пробола с един меч… Донесли и умиращия вече Херкулес. Още по-големи станали страданията му, когато му казали, че Дейанира се е пробола с меч и той не може да й отмъсти… Отровата вече горяла тялото му. Великият герой повече не можел да понася болките. Той помолил сина си Хил да го отнесе по-скоро на кладата, за да го избави от тях. Със своите роднини Хил изпълнил желанието му. Отнесли го на кладата, но никой не искал да я запали въпреки молбите на Херкулес. Дошъл Филоклет. Херкулес го придумал да запали кладата и да вземе лъка и стрелите му. Филоклет изпълнил желанието му. Огромни огнени пламъци се извили около тялото на Херкулес. На небето заблестели една след друга светкавици, които хвърлял великият Зевс. Те сякаш раздирали небето… Пристигнали със златна колесница Атина Палада и Хермес. Те отнесли във висините на Олимп прославения герой и любим син на Зевс Херкулес. Там боговете му дали безсмъртие и той заживял като бог сред тях. Угаснала и омразата на богиня Хера към него. Тя радостно го посрещнала и му дала за жена своята дъщеря, прекрасната и вечно млада богиня ХЕБА. Боговете богато го възнаградили заради неговите геройски подвизи, за страданията, които понесъл на Земята, за да избави хората от чудовища, които им причинявали бедствия… На звездното небе Херкулес се появява високо над хоризонта през летните месеци, заобиколен от Лъва, Хидрата, Бика, Дракона и други съзвездия, които напомнят на поколенията за неговите велики подвизи.

---

[1] Това са двата скалисти масива от двете страни на Гибралтарския проток, които според древните гърци издигнал Херкулес. ↑