Бик (Taurus)

Бик (Taurus)

БИК е зодиакално съзвездие. Най-високо е над хоризонта и най-добре се вижда през нощите на ноември и декември. Заобиколено е от съзвездията Близнаци, Орион, Колар и Персей.

Областта на съзвездието Бик е богата със звезди. В ясна и безлунна нощ с просто око могат да се видят около 130 звезди. Добре се виждат с просто око и двата разсеяни звездни купа Плеядите и Хиадите.

За това съзвездие се изисква съвсем малко усилие на въображението, за да се види в него разярен Бик. В кървясалото му дясно око е яркочервената звезда от първа величина Алдебаран. Главата и особено ноздрите на Бика са очертани от звездния куп Хиади, а по-слаби звездички очертават дългите му извити рога, в краищата на които блестят ярки звезди (β от 2^m и ζ от 3^m). На гърба на Бика е разсеяният звезден куп Плеяди.

Плеядите (Квачката, както го нарича нашият народ) е най-известният и най-ефектният разсеян звезден куп. С просто око се виждат 6–7 звезди, но броят на звездите в него, по-ярки от 17^m, е около 500. В пространството те заемат област с диаметър 50 светлинни години. Разстоянието до този красив звезден куп е около 500 светлинни години.

За Плеядите, както и за другите разсеяни звездни купове, е характерно това, че всички звезди от купа се движат в пространството успоредно и с почти еднакви скорости.

Хиадите е разсеян звезден куп, в най-гъстата част на който е звездата Алдебаран — най-ярката звезда в съзвездието Бик. В пространството Алдебаран е далеч от този куп и няма нищо общо с него. Тя само видимо се проектира в неговата най-гъста част. Най-ярките звезди от Хиадите са 39, но общият брой на звездите в този звезден куп е около 200. Поради ефект от перспективата скоростите им са насочени към една точка от небесната сфера (наречена радиант), която е близо до звездата Бетелгейзе (α от Орион). Интересно е да се отбележи, че собствените скорости на звездите от Хиадите са значителни и поради това този куп често се нарича Движещ се звезден куп. В пространството звездите от него заемат област с диаметър 16 светлинни години, а разстоянието до купа е 130 светлинни години. Преди около 800 000 години Хиадите са минали най-близо до Слънцето (на разстояние от него само 65 св. г.), а след 65 милиона години те толкова много ще се отдалечат от него, че този красив сега разсеян звезден куп ще се вижда като слабо мъгляво петно.

Звездата Алдебаран принадлежи към червените гиганти. Нейният диаметър е 30 пъти по-голям от диаметъра на Слънцето. Разстоянието до нея е 70 светлинни години.

В съзвездието Бик близо до звездата ζ се намира един от най-мощните радиоизточници. Това е известната Ракообразна мъглявина. Макар и да не се вижда с просто око, а само със съвременен телескоп, поради нейните особености заслужава да бъде обърнато вниманието на читателя върху нея.

Ракообразната мъглявина се е образувала съвсем „наскоро“, в 1054 г., вследствие на избухването на свръхнова звезда^[1]. Избухването е било толкова силно, че даже сега газовете на Ракообразната мъглявина се разлитат във всички посоки със скорост 1000 км/сек.

Интересна е и звездата λ от Бик, която е затъмнително-променлива. Яркостта й се изменя (3,5^m-4^m) с постоянен период, равен на 3,95 денонощия. Тази звезда е достъпна за наблюдение с просто око.

Древните гърци със своето богато въображение и поетична фантазия са свързали БИКА с интересни митове.

Бог Посейдон изпратил на цар Минос (син на Европа), владетеля на остров Крит, един млад, бял като сняг Бик, за да му го принесе в жертва. Досвидяло на Минос да принесе в жертва такъв невиждано красив Бик, пуснал го на свобода и принесъл в жертва един от своите бикове. От тази постъпка на Минос Посейдон толкова много се ядосал, че вселил бяс в изпратения от него Бик. Побеснелият Бик започнал да върлува из целия остров Крит и да унищожава всичко, каквото срещне. Бедствията, които причинявал, ставали все по-големи и над остров Крит надвиснала опасността да бъде напълно опустошен.

По поръчение на Евристей Херкулес дошъл на остров Крит, хванал побеснелия Бик и го укротил. След това го яхнал, преплувал морето^[2] с него и пристигнал в Пелопонес. Като агне повел Херкулес укротения Бик и го завел в Микена. Видял го Евристей, възхитил се от величествения Бик, но не посмял да го остави в стадото си, а го пуснал на свобода.

Почувствувал се свободен, Посейдоновият Бик отново се разбеснял. Като вихър се понесъл той из целия Пелопонес и полетял далеч на север. Стигнал чак в Атика, в Маратонското поле и започнал да върлува в цялата област. Опустошавал посевите и унищожавал всичко, каквото срещнел, с дългите си остри и извити рога. Невиждано бедствие сполетяло Атика и нейните околности. От него я избавил безстрашният герой Тезей. Дошъл той в Атика и веднага отишъл в просторното Маратонско поле. Съзрял го Бикът и с ярост се нахвърлил върху него. Но Тезей хванал рогата му с мощните си ръце и така извил главата му, че чудовището се строполило безпомощно на земята в краката му. Тезей го овързал с тежки железни синджири и го повел за Атика. Щом пристигнал там, принесъл Посейдоновия Бик в жертва на бог Аполон.

За Бика друг мит разказва: Владетелят на финикийския град Сидон цар Агенор имал трима синове (Фойникс, Киликс и Кадъм) и само една единствена дъщеря. Тя се казвала Европа и била най-красивата девойка на Земята, която могла да се сравнява само с безсмъртните богини.

Радостна и безгрижна, по цял ден Европа играела с другарките си по зелените ливади в околностите на гр. Сидон. Една нощ тя сънувала сън, който много я разтревожил. Насън тя видяла как материкът Азия и частта от него, която отделя морето, се превърнали в жени — едната по-стара, а другата — по-млада. Двете жени започнали да се борят за нея. Всяка от тях искала да вземе Европа. По-старата жена, Азия, била победена от по-младата… Стреснала се Европа от необикновения сън и се събудила. Тя не могла да разбере какво означава този сън. Разтревожена, започнала да се моли на боговете да я закрилят от нещастията, ако такива й предвещава сънят.

Минали няколко дни. Нищо лошо не се случило на Европа. Успокоила се тя и отново започнала да играе с другарките си. Една сутрин Европа отишла с тях на най-хубавата ливада, гдето растяла сочна зелена трева и пасели стадата на нейния баща. Безгрижна тичала тя по ливадата, късала цветя, правила венчета от тях и ги слагала на главата си, а смехът й огласял цялата околност. Сякаш и птичките станали по-весели и по-нежно пеели, а златистите лъчи на Хелиос а обливали и я правели още по-красива.

От висините на светлия Олимп всемогъщият Зевс съзрял Европа сред зелената ливада и очарован от божествената й красота, веднага решил да я открадне. Но как да извърши това така, че да не изплаши Европа и другарките й? Не се затруднил много Зевс. Превърнал се в снежнобял БИК и неусетно се вмъкнал в стадото на Агенор.

Безгрижно тичали по ливадата младите момичета. Но когато Европа се отделила от тях, за да откъсне един кичест божур, БИКЪТ дошъл при нея и така нежно я гледал с големите си очи, сякаш искал да й заговори. Започнала Европа да го милва, да глади белоснежната му кожа и да се възхищава от дългите му и извити като полумесец рога. Още по-нежно започнал да се умилква бикът и легнал в краката на Европа. Хванала тя рогата му и радостно седнала на широкия му гръб. Тихо и кротко станал Бикът, стъпил на краката си, а Европа се заливала от смях. И изведнъж… бикът като вихър се понесъл към морето. Разплакала се Европа, развикали се другарките й, но бикът вече се хвърлил в морето и като риба се понесъл по безбрежните сини води. От страх Европа здраво се държала за рогата му. Морските вълни затихвали пред Бика и той все по-бързо я носил на запад. Из глъбините на морето излезли прекрасните нереиди и с нежни песни заплавали с него. Самият бог Посейдон, придружен от всички морски божества, се носил с колесницата си по морските вълни и с тризъбеца си ги укротявал, за да бъде гладък пътят на неговия велик брат — гръмовержецът Зевс. Утихнали бурните ветрове и само слаб ветрец развявал златистите коси на Европа, а наоколо — безкрайно море и синьо небе. Никакъв бряг не се виждал, никакво островче не се съзирало в безкрайните морски простори… Но ето в далечината започнали да се очертават бреговете на остров Крит. Към него се насочил Бикът и скоро доплавал. Излязъл от морето, скочил на брега и оставил скъпия си товар. Докато Европа прибирала разпилените си коси, Бикът изчезнал и пред нея застанал Зевс с цялата си величественост.

Европа станала съпруга на Зевс. Тя му родила трима синове — Минос, Радамант и Сарпедон, славата на които се носела далеч по света. Съзвездието БИК напомня за постъпката на Зевс и за прекрасната девойка Европа, която той откраднал от Азия и пренесъл на остров Крит. Но Европа била не само прелестна. Тя имала благ характер, обичала хората, помагала им и те толкова много я обикнали, че нарекли на нейно име целия материк Европа.

Разсеяният звезден куп Хиадите е привлякъл погледа на хората още в незапомнени времена. За това говорят митовете, с които е свързан този куп. Според един от тях Кронос, бащата на Зевс, се страхувал, че неговите деца ще му отнемат властта над Небето и Земята, както той я отнел от своя баща. Затова заповядал на жена си Рея да му донася веднага детето, щом го роди. Но когато тя, изпълнявайки нареждането, му поднасяла детето, Кронос го глътвал на една хапка. Вече пет от децата си погълнал той (Хестия, Деметра, Хера, Хадес и Посейдон). Но като богове те били безсмъртни и не умирали, а оставали в стомаха му. Мъчно било на Рея, че не може да си отгледа поне едно дете. Затова последното си дете, Зевс, тя родила на остров Крит, в една дълбока пещера. Вместо да поднесе малкия Зевс на Кронос, тя му поднесла продълговат камък, увит в пелени като бебе. Без да забележи измамата, Кронос погълнал камъка. За да не предизвика съмнения у Кронос, Рея се разплакала и излязла навън. В миг тя дошла на остров Крит и наредила на нимфите да гледат малкия Зевс. Под техните грижи той бързо растял, хранел се с мляко от козата Амалтея и с мед, който пчелите донасяли от далечната планина Дикта. Спокойна, Рея се върнала при Кронос.

Израснал Зевс, придобил божествена мощ и започнал борба със своя баща. С помощта на сторъките великани той го победил и станал властелин над Небето и Земята.

Не забравил Зевс Нимфите, които го отгледали. За да им се отблагодари, той ги превърнал в звезди и ги отнесъл на небето. Така сред съзвездията заблестели Хиадите.

Не само тази е заслугата на Нимфите, за да блестят на Небето като Хиадите. Те отгледали и един от синовете на Зевс — бога на виното и веселието Дионис.

Царят на Тива — Кадъм, имал дъщеря Семела, която се славела с неземната си красота. Видял я Зевс от висините на Олимп и в миг се явил пред нея. Опиянен от нейната нежност и прелест, той й казал, че ще изпълни всяко нейно желание. Думите си потвърдил с нерушима клетва, каквато дават само боговете в свещените води на подземната река Стикс. Семела станала негова съпруга. Узнала за това великата богиня Хера и Силна омраза се разярила в сърцето й към Семела и решила да унищожи съперницата си.

Хера полетяла с колесницата си от Олимп и дошла при Семела. Като се престорила на спокойна, тя с нищо не издала омразата си към Семела и я посъветвала: „Зевс ти се закле, че ще изпълни всяко твое желание. Помоли го да се яви пред теб с величието си на гръмовержец и господар на Олимп. Ако той наистина те обича, ще изпълни желанието ти и няма да откаже.“

Без да подозира злия умисъл на Хера, Семела помолила Зевс да се яви пред нея с цялото си величие на гръмовержец. Той изпълнил желанието й. Явил се пред нея, както поискала… Ослепителни мълнии блестели в ръцете му, гръмотевици разтърсили двореца на Кадъм. От светкавиците буйни пламъци обхванали всички наоколо. Паднала Семела, обхваната от огъня. Едва сега преди смъртта си, тя разбрала, че съветът на Хера я погубил. Умираща, тя родила преждевременно Дионис — слабо, хилаво дете, което пламъците веднага обхванали. Но Зевс не допуснал да изгори синът му. В миг го обградил с бръшлян и го спасил от огъня. Взел Зевс сина си и понеже не бил доносен, зашил го в бедрото си. Там той заякнал и се родил втори път. По нареждане на Зевс Хермес отнесъл новородения Дионис в гр. Орхомен и го предал на Семелината сестра Ино и съпруга й цар Атамант, за да го отгледат и възпитат.

Когато Хера научила, че синът на омразната й Семела е жив и че за него се грижат Ино и Атамант, тя много се разгневила. Как са посмели те да го приемат?! И решила тя да ги накаже жестоко. Отнела разума на Атамант и той, обезумял, убил сина си Леарх и подгонил с копието си Ино и втория си син Меликерт. Вече ги наближил до самия морски бряг. За да се спасят от копието му, те се хвърлили в морето. През това време, докато Атамант гонил Ино и сина си, бързоходният пратеник на боговете Хермес взел Дионис и го спасил от безумния Атамант. Отнесъл го в Нисейската долина и го предал на нимфите да го отгледат. Под техните грижи Дионис бързо израсъл и веселил хората. Те го почитали като могъщ бог на виното, радостта и плодородието. В негова чест устройвали тържества, които продължавали по няколко дни, по време на гроздобер или когато начевали новото вино.

Зевс обичал своя вечно млад, весел и безгрижен син Дионис. Той възнаградил нимфите, които го отгледали и възпитали, като ги превърнал в звезди и ги оставил на небето, за да блестят като Хиадите през нощите.

Съзвездието Бик, а следователно и Хиадите, след периода на невидимост отново започва да се вижда през есенните нощи. Но след летните горещини времето се захлажда и започват есенните дъждове. Древногръцка легенда свързва това природно явление с Хиадите.

Хиадите били дъщери на Атлас. Те имали брат Хиант, който загинал по време на лов за лъвове. Сестрите му неутешимо плачели денонощно. Боговете се смилили над тях, превърнали ги в звезди и ги оставили на Небето. Там вкупом те блестят под името Хиади, която дума на български език означава „Вали дъжд“. И когато на нощния небосвод се появяват Хиадите, сълзите им за техния брат Хиант се изливат на Земята като дъжд.

ПЛЕЯДИТЕ са сестри на Хиадите. Те са седемте дъщери на Атлас — Електра, която родила от Зевс Дардан и Етион, Мая, родила от Зевс Хермес, Тайгета, Алциона (най-ярката звезда в звездния куп Плеядите), Меропа, Келена и Астеропа.

По неизвестни причини плеядите били преследвани от ловеца-гигант Орион. За да се спасят от него, те се помолили на боговете, които ги превърнали в гълъби, после в звезди и след това ги оставили на небето.

Според друг вариант на мита Зевс възложил на плеядите да му носят амброзия на Олимп. За сестрите пътят до Олимп бил много тежък и при всяко отиване там една от тях загивала. Но Зевс не допускал да се намали броят на сестрите. При всяко завръщане той заменял загиналата сестра от плеядите с нова. Така броят на звездите в Плеядите остава неизменен.

Звездният куп Плеядите е привлякъл погледа и на нашия народ, които го нарича Квачката. Най-ярката звезда в купа е квачката, а останалите по-слаби звезди около нея — пиленцата, които са шест. Те непрекъснато трептят, сякаш кълват просени зрънца.

Що се отнася до Хиадите, в този звезден куп нашият народ е обърнал внимание на наредените като обръч звезди около звездата Алдебаран, която нарекъл Гайдаря, а звездите, които образуват обръча около нея — Хорото.

Колар (Auriga)

Колар (Auriga)

СЪЗВЕЗДИЕТО КОЛАР е почти изцяло в Млечния път, но ярките му звезди добре го очертават и то привлича погледа със своята красота. Най-добре се вижда през нощите от октомври до април. Заобиколено е от съзвездията Близнаци, Рис, Бик, Персей и Жираф.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Колар могат да се видят с просто око около 90 звезди, но, общо взето, те са слаби. Само осем от тях са по-ярки от четвърта звездна величина. Най-ярката звезда в съзвездието Колар и една от най-ярките звезди на небесната сфера е звездата Капела от нулева звездна величина. Тя привлича погледа със своя блясък и ярко жълт видим цвят. По-рано се е считало, че Капела е звезда, напълно еднаква с нашето Слънце. Изучаването й обаче разкри, че само по цвят и температура тя наподобява Слънцето. В действителност тя е двойна звезда, но двете й компоненти са толкова близко разположени, че е невъзможно да се наблюдават поотделно и с най-големите съвременни телескопи. Само въз основа на изучаването на спектъра на Капела стана възможно да се установи, че тя е спектрално двойна звезда.

Една от най-интересните звезди, и то не само в съзвездието Колар, е звездата ε от Колар. Тя е затъмнително-променлива звезда с период 27 години (най-дългия период на изменението на блясъка на променливите звезди от този тип). От изучаването на тази затъмнително-променлива звезда се разкри, че единият компонент е видимата звезда, от четвърта звездна величина, която е един гигант, с диаметър 1190 пъти по-голям от диаметъра на Слънцето, а температурата на повърхността й е 6300° (само с 300° по-висока от температурата на повърхността на Слънцето). Другият компонент е звезда-свръхгигант, и то най-големият свръхгигант от всички известни сега. Диаметърът й е 2700 пъти по-голям от диаметъра на Слънцето. За сравнение ще отбележим, че ако в центъра на тази звезда-свръхгигант поставим нашето Слънце, то в нея би се поместила Слънчевата система до планетата Сатурн включително. Въпреки тези удивително големи размери тази звезда не само че не се вижда с просто око, но не е възможно да се наблюдава даже с големи съвременни телескопи. Причината за това е, че е много близо до видимия компонент и, от друга страна, че температурата на повърхността й е само 1350°, почти изстинала звезда, която излъчва главно невидими инфрачервени лъчи.

Най-ярките звезди от съзвездието Колар заедно със звездата β от съзвездието Бик образуват голям петоъгълник — характерната геометрична фигура на съзвездието. Удивително е, че древните са виждали в тези петоъгълник коленичил човек, който държи в дясната си ръка стреме и юзда, а в лявата — две козлета. На лявото му рамо, гдето блести звездата Капела (в превод името й значи коза) стои коза. Такава е картината на съзвездието Колар в старинните звездни карти и атласи.

Древните гърци са свързали съзвездието Колар с един от най-старите митове още от онези далечни времена, когато атиняните вярвали, че са произлезли от змия.

Земята родила Кекроп — човек, който вместо крака имал дълга змийска опашка (получовек-полузмия). Той основал в Атика град, който боговете от Олимп по негово предложение посветили на богиня Атина Палада и бил наречен Атина.

В Атина Кекроп построил прочутия Акропол и първото светилище на покровителката на града — богиня Атина Палада, и на нейния баща Зевс. Дъщерите на Кекроп станали първите жрици на богиня Атина.

Кекроп научил атиняните да правят лъкове и стрели, да ловят риба и да си правят къщи. Той основал държавата им и бил първият цар на Атика. Оттогава атиняните започнали да се наричат кекропиди — потомци на Кекроп.

След смъртта на Кекроп негов приемник станал Ерихтоний, роден от Земята и син на Хефест — бога на огъня, бога-ковач, с когото никой не могъл да се сравнява в коваческото изкуство.

Веднага след раждането му богиня Атина взела под свое покровителство Ерихтоний и го отнесла в своето атинско светилище. Там тя го оставила в една кошница, която затворила добре с капак и поставила две змии да го пазят денонощно. На своите жрици, дъщерите на Кекроп, тя също наредила да пазят кошницата, но строго им забранила да я отварят. Те не трябвало да видят тайнствено роденото от Земята дете.

Дълго време Кекроповите дъщери не смеели да нарушат поръката на богиня Атина. Но един ден богиня Атина отишла да донесе хълм, за да го постави до Акропола. Както носела хълма, един гарван я срещнал и й казал, че нейните жрици, дъщерите на Кекроп, отворили кошницата и видели детето в нея. Избухнала в ярост богиня Атина, захвърлила хълма, дошла в светилището си и жестоко наказала жриците си, като отнела разума им. Обезумели те избягали от светилището, хвърлили се от стръмните скали на Акропола и загинали трагично. С пазенето на Ерихтоний се заела самата богиня Атина. Под нейните грижи той израснал строен и умен, станал цар на Атика и дълги години управлявал атиняните.

Ерихтоний научил на много неща атиняните, много неща им дал, но едно те най-много ценели и обичали. Той изобретил колесницата, пръв впрегнал в нея коне и пръв се понесъл с нея като вихър из цяла Атика. С колесницата той посещавал и най-далечните краища на своята държава.

Ерихтоний поставил началото на най-старите празненства в чест на богиня Атина — Панатинеите. Нямало в Атика друг по-голям празник от Панатинеите, които се празнували с пищна тържественост всяка година по няколко дни през месец Хекатомбайон (края на юли и началото на август по сегашния календар). Празненствата започвали през нощта с факелно шествие, а през деня се провеждали състезанията между поети, певци и музиканти. Но най-много били участниците в надбягванията, борбата, хвърлянето на диск, копие и въведените за първи път от Ерихтоний надбягвания с колесници, в които с възторг участвували младежи и възрастни.

Заради неговото дивно изобретение — колесницата, родоначалникът на всички колари Ерихтоний бил отнесен от боговете на небето, гдето блести като съзвездие КОЛАР.

Митологията не разказва защо Коларят държи в лявата си ръка две козлета. Що се отнася до Козата, стъпила на лявото му рамо, това е Козата Амелтея, която откърмила Зевс с божественото си мляко в планините на остров Крит. Когато Зевс станал властелин над Небето и Земята, той не забравил козата Амелтея. Той я превърнал в ярка звезда и я оставил да блести на небето в съзвездието Колар.

Триъгълник (Triangulum)

Триъгълник (Triangulum)

ТРИЪГЪЛНИК принадлежи към най-малките съзвездия. Най-добре се вижда от октомври до март. Заобиколено е от съзвездията Персей, Овен, Риби и Андромеда.

В съзвездието Триъгълник могат да се видят с просто око около 15 звезди, но само три от тях са по-ярки от трета и четвърта звездна величина. Те така са разположени, че образуват правоъгълен триъгълник — характерната геометрична фигура на съзвездието. Във върха на правия ъгъл се наблюдава звезда от трета звездна величина.

В съзвездието Триъгълник се вижда една от най-близките и най-добре изучени галактики, която се означава с M33. Тя е втората по яркост галактика след галактиката в съзвездието Андромеда, но е на границата на видимостта с просто око (общата й яркост е 6,2^m). Само в тъмни и изключително ясни нощи тя би могла да се види като слабо, размито петно. В зрителното поле на телескоп тя се вижда много добре и оставя дълбоки и трайни впечатления преди всичко със своята интересна структура. Галактиката в Триъгълник е приблизително три пъти по-малка по размери от галактиката в Андромеда.

Съзвездието Триъгълник не е свързано с никакъв мит или легенда. Името му е дадено заради триъгълника, който образуват трите най-ярки звезди в него. Древните гърци са виждали в този триъгълник пренесена от боговете на небето делтата на р. Нил.

Риби (Pisces)

Риби (Pisces)

РИБИ е зодиакално съзвездие. Най-добре то се вижда от началото на октомври до края на януари. Заобиколено е от съзвездията Овен, Кит, Водолей, Пегас и Андромеда.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Риби могат да се видят с просто око около 75 звезди, но те са изобщо много слаби. Само три от тях са по-ярки от четвърта звездна величина. Съединени с линии, те образуват тъпоъгълен триъгълник. Много трудно е дори с усилие на въображението в тази геометрична фигура да се види картината на съзвездието Риби такава, каквато е рисувана в старинните звездни карти и атласи. Това съзвездие се рисува като две риби, далеч една от друга, но свързани с дълга и широка лента.

В съзвездието Риби няма забележителни обекти, достъпни за наблюдение с просто око. Интересен обект е само най-ярката звезда от съзвездието, която е физически двойна звезда, но да се видят отделните й компоненти е възможно само с по-мощен телескоп.

Една легенда, достигнала до нас от дълбока древност, разказва, че когато Слънцето при своето видимо движение по еклиптиката влизало в съзвездието Риби, започвали да валят силни пролетни дъждове. Тогава на небето се появявали две риби. Но легендата не обяснява защо те са свързани с дълга и широка лента.

Древните гърци са вплели Рибите в митологични разкази, които и днес пленяват със своята поетичност.

Всяка сутрин, когато лъчите на Хелиос започвали да позлатяват високите планински върхове и когато капчиците роса още блестели като брилянти по зелените листа на цветята и по тревата, из дълбочините на морето излизали заловени за ръце една след друга нереидите — петдесетте дъщери на морския бог — прорицателя Нерей. Весело играели и лудували те на морския бряг. От песните и смеха им утихвали бурните вълни на морето, заслушвали се зверовете… Една от тях — прекрасната Галатея, веднъж, като гонила пъстроцветна пеперуда, се отделила от сестрите си. По това време минавал младият Акид, синът на Симетида, висок, строен и красив като бог Аполон. Видяла го Галатея, забравила пеперудата и го пронизала с дълбоките си сини очи. Но и Акид, очарован от божествената й красота, забравил накъде е тръгнал й се насочил към нея…

Обикнали се двамата млади и от този ден станали неразделни. Всеки ден, щом на морския бряг се показвала Галатея, Акид я хващал за ръката и двамата отивали до една малка пещера, недалеч от един висок скалист връх…

Не само Акид обичал прекрасната Галатея. Обичал я и едноокият, грамаден като планина циклоп Полифем. Видял я той веднъж на морския бряг, сияеща в своята младост и прелест, и безумна любов пламнала в сърцето на ужасния циклоп, до който никой не смеел да се приближи, за да не бъде разкъсан и изяден от него. Уплашила се Галатея от страшния му вид, избягала и винаги се криела от него. Но любовта на Полифем към Галатея все по-силно се разгаряла. Всеки ден той докарвал многобройните си стада овце до високия планински връх, сядал на него и започвал да свири със свирката, която сам си направил от сто дебели тръстикови стебла. Далеч се разнасяли звуците от свирката му и разклащали дърветата. Достигали те и до Галатея и Акид, които седели на любимото си място до пещерата, далеч от погледа на ужасния циклоп Полифем. Един ден той ги съзрял и обезумял от любовта си към Галатея, скочил от планинския връх и затичал към тях. Разтърсила се Земята от неговото огромно тяло, развълнувало се морето… Изплашили се Галатея и Акид и се хвърлили в бурното море. Там, превърнати в Риби, те плуват в глъбините му, свързани с дългата и широка лента на любовта им…

Не по-малко трагичен е и другият разказ. Цар Приам имал брат Тифон, който с красотата си очаровал крилатата богиня на зората Еос и тя го откраднала. Боговете му дали безсмъртие, но не му дали вечна младост. Напразно мечтаел той за вечна младост. Дните и годините минавали и безмилостно оставяли следите си по лицето му.

Един ден Тифон видял в далечината Афродита — богинята на любовта, да върви със своя син Ерос, който, изпънал златния си лък, бил готов всеки миг да пусне любовна стрела в сърцето на бог или смъртен. Облечена в златоткана дреха, с венец от благоуханни цветя на главата вървяла Афродита, хванала за ръката своя син. Където стъпела прекрасната богиня, израствали чудни цветя и въздухът ухаел на свежест и младост. Очарован от красотата й, Тифон хукнал след богинята. Узнала намеренията му, тя побягнала със сина си… Още малко и Тифон щял да я настигне. За да се спаси от преследването му, Афродита и Ерос се хвърлили в река Ефрат и се превърнали на Риби. Боговете поставили на небето всред съзвездията двете риби, свързани с дълга и широка лента — олицетворение на великата майчина любов.

Цефей (Cepheus), Касиопея (Cassipeia), Андромеда (Andromeda), Кит (Cetus) и Персей (Perseus)

Цефей (Cepheus), Касиопея (Cassipeia), Андромеда (Andromeda), Кит (Cetus) и Персей (Perseus)

Цефей (Cepheus)

ЦЕФЕЙ е околополюсно съзвездие и се вижда по всяко време на нощта над хоризонта. Заобиколено е от съзвездията Касиопея, Гущер, Лебед, Дракон и Малката мечка.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Цефей могат да се видят с просто око около 60 звезди, но само осем от тях са по-ярки от четвърта звездна величина. Те образуват и характерната геометрична фигура на това съзвездие: неправилен четириъгълник, над горната страна на който се намира триъгълник. Невъзможно е да се види в тази фигура митическият етиопски цар Цефей такъв, какъвто се рисува в старинните звездни карти и атласи.

Най-интересният обект в съзвездието Цефей, който добре се наблюдава с просто око, е променливата звезда δ. Тя е типичен представител на един клас променливи звезди, наречени дълго-периодични цефеиди (наречени са така от името на δ от Цефей). Периодът на изменението на блясъка на δ-Цефей е строго постоянен и е равен на 5,366306 денонощия! При максимален блясък δ-Цефей е от 3,6^m, след което блясъкът й постепенно спада до 4,3^m. Причината за тези изменения на блясъка на δ-Цефей, както и на всички цефеиди, са строго периодични пулсации, при които звездата се свива и раздува. Когато звездата е свита, температурата на повърхността й е най-висока и тя има най-голяма яркост. Когато звездата е раздута, температурата на повърхността й е по-ниска и яркостта на звездата е най-малка.

Забележителна е звездата μ от Цефей — тя е най-червената от всички видими с просто око звезди. Когато се наблюдава, остава впечатлението като че ли някаква капка кръв има на небето. Тази звезда е един червен гигант. Диаметърът й е 1500 пъти по-голям от диаметъра на Слънцето. Яркостта на тази звезда се изменя неправилно с течение на времето, с амплитуда 0,6^m. Неправилните изменения на блясъка й са резултат от наслагването на три периода — от 90, 750 и 4675 денонощия. Разкриването на тези периоди позволи звездата μ от Цефей да се приеме за представител на полуправилните променливи звезди.

В съзвездието Цефей, близо до звездата η, е радиантът на метеорен поток, който се наблюдава от 16 до 24 август.

---

Касиопея (Cassipeia)

КАСИОПЕЯ е околополюсно съзвездие и по всяко време на нощта се наблюдава над хоризонта. Но най-високо е над него и най-добре се наблюдава от септември до края на януари. Заобиколено е от съзвездията Жираф, Персей, Андромеда, Цефей и Малката мечка.

По-голямата част от съзвездието Касиопея е в Млечния път. Въпреки това в ясна и безлунна нощ в него могат да се видят с просто око около 90 звезди. От тях само седем са по-ярки от четвърта звездна величина. Пет от тях — най-ярките — образуват характерната геометрична фигура на съзвездието Касиопея, която наподобява обърната и разтегната буква M или W. Тази фигура ясно се очертава върху фона на Млечния път и привлича погледа. Касиопея принадлежи към най-красивите съзвездия. В старинните звездни карти и атласи съзвездието Касиопея е рисувано като седнала на трон млада етиопска царица.

През 1572 г. в съзвездието Касиопея избухнала свръхнова звезда, която продължително време е наблюдавал Тихо Брахе. Според неговото описание блясъкът й е бил сравним с блясъка на планетата Венера (най-яркото небесно тяло след Слънцето и Луната!) и когато през гъсти облаци никакви други звезди не се виждали, тази звезда могла да се вижда. Сега от мястото на тази свръхнова звезда се улавят радиосигнали.

Особен интерес представлява звездата γ от Касиопея, блясъкът на която се изменя твърде неправилно с течение на времето, а понякога настъпват и резки увеличения. Например през 1937 г. тази звезда е била най-ярката в съзвездието Касиопея. След това блясъкът й започнал да намалява, но не плавно, а с неправилни изменения. Блясъкът на γ-Касиопея се изменя от 1,6^m до 3^m.

Още по-интересна е звездата ρ от Касиопея, която също може добре да се наблюдава с просто око. Обикновено тя е звезда от 4^m и дълго време се наблюдава с постоянен блясък. Понякога обаче съвсем неочаквано блясъкът й рязко се изменя, но не се увеличава, а намалява. Звездата става от 6,2^m и не може да се наблюдава с просто око.

В съзвездието Касиопея, близо до звездата β е радиантът на метеорния поток Касиопеиди, който се наблюдава от 19 юли до 15 август с максимум между 25 и 28 юли. Метеорите от този поток имат значителна геоцентрична скорост — около 60 км/сек.

---

Андромеда (Andromeda)

АНДРОМЕДА принадлежи към големите съзвездия. Най-добре се вижда от септември до януари. Заобиколено е от съзвездията Персей, Риби, Триъгълник, Пегас, Гущер и Касиопея.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Андромеда с просто око могат да се видят около 100 звезди, но само седем от тях са по-ярки от четвърта звездна величина. Най-ярките звезди са само три (от 2^m). Те са разположени по една съвсем леко извита дъга (приблизително права линия) и образуват характерната геометрична фигура за съзвездието Андромеда, с която то привлича погледа. Ако към тях прибавим и слабите звездички, безредно разпръснати в областта на съзвездието, с малко по-голямо усилие на въображението можем да си представим Андромеда, както се рисува в старинните звездни карти и атласи — млада, красива девойка с протегнати встрани ръце, сякаш очаква да получи някаква помощ или нещо много ценно за нея.

Най-интересният обект в съзвездието Андромеда, на който то дължи своята популярност, е най-близката до нас спирална галактика. Това е единствената звездна система (галактика), която се вижда с просто око^[1].

Галактиката в съзвездието Андромеда се вижда с просто око като слабо елиптично петно, от 4,3^m, с най-голям ъглов диаметър 15 минути. Разбира се, това, което се вижда с просто око, е само централната и най-ярка част от галактиката. От снимките й се получава, че ъгловите й размери са 270 на 240 дъгови минути.

Разстоянието до тази съседна на нашата галактика звездна система е около два милиона светлинни години. Галактиката в Андромеда има спирална структура, както и нашата Галактика, а също така и добре очертано ядро. Тя е образувана от стотици милиарди звезди и по размери е по-голяма от нашата Галактика.

---

Кит (Cetus)

КИТ е съзвездие, което заема обширна област от небесната сфера от двете страни на небесния екватор, но само малка част от него е в Северната небесна полусфера. Най-добре се вижда от октомври до януари. Заобиколено е от съзвездията Бик, Пещ, Скулптор, Водолей, Овен и Риби.

В ясна и безлунна нощ от съзвездието Кит могат да се видят с просто око около 100 звезди, но само девет от тях са по-ярки от четвърта звездна величина. Те именно образуват характерната геометрична фигура на съзвездието: дълга върволица от звезди, която на изток завършва с продълговат многоъгълник, а на запад — с голям триъгълник. В средната й част ясно се вижда начупена линия от по-ярки звезди. В старинните звездни карти и атласи това съзвездие се рисува като огромен кит със страшна уста и дебела, извита опашка.

Най-забележителният обект в съзвездието Кит, достъпен за наблюдение с просто око, е звездата ο (омикрон) Кит, която се нарича още Мира. Това латинско име означава „дивна“ или „удивителна“. С какво е заслужила тази звезда това име? — Историята е дълга. Тя започва още от края на XVI в., когато Фабрициус видял в съзвездието Кит звезда от 3^m, която преди него никой не е забелязал и не с била нанесена в звездните карти и атласи. Едва след около половин век вследствие на старателни наблюдения върху звездата станало ясно, че тя променя блясъка си в много големи граници и с дълъг период. Звездата Мира от Кит е типичен представител на един клас променливи звезди, наречени дългопериодични променливи. Нейният блясък се изменя обикновено от 3,4^m до 9,3^m. Има случаи, когато е звезда от 2^m, а също и от 10,1^m. Когато Мира от Кит има максимален блясък, тя е най-ярката звезда в това съзвездие и силно привлича погледа в сравнение с околните слаби звезди. Но след известно време тя става невидима не само за просто око, но даже и за обикновена далекогледна тръба. Не е постоянен и периодът на измененията на блясъка на Мира от Кит. Неговата средна стойност е 331,62 денонощия. Звездата Мира от Кит е червен гигант с много ниска температура на повърхността (около 2000°).

В съзвездието Кит през последните години привлече вниманието на специалистите жълтеникавата звезда от 3,5 звездна величина, която е означена с буквата τ. Тау от Кит е забележителна с това, че наподобява нашето Слънце, но е малко по-малка от него и с малко по-ниска температура на повърхността. Изхождайки от редица съображения, преди всичко от бавното околоосно въртене на тази звезда, специалистите считат, че има голяма вероятност около τ от Кит да обикалят планети, някои от които да са населени с разумни същества. Затова в продължение на няколко месеца американски специалисти-радиоастрономи насочваха радиотелескопите към тази интересна звезда с надеждата да уловят сигнали от разумни същества с високо развита цивилизация. Досега такива сигнали не са уловени.

Митологията е свързала съзвездията Цефей, Касиопея, Андромеда, Кит и Персей с удивителна легенда, която е вълнувала хората от всички времена.

Далече, в най-южния край на Земята, се намирала цветущата страна Етиопия^[2], която управлявал цар Цефей със съпругата си царица Касиопея.

Една единствена дъщеря имали цар Цефей и царица Касиопея, която се казвала Андромеда. Под грижите на родителите си тя израсла и станала красива девойка, по-красива от всички етиопки. Възгордяла се от красотата на дъщеря си, царица Касиопея навсякъде се хвалила, че Андромеда е по-красива и от морските нимфи — нереидите, които предели със златни хурки в морските глъбини.

Оскърбени и огорчени от царица Касиопея, нереидите, облени в сълзи, излели мъката си пред владетеля на моретата и морските глъбини бог Посейдон. Свъсил вежди Посейдон и разгневен изпратил на Етиопия невиждано бедствие. Всеки ден, щом Хелиос политал със златната си колесница по небесните простори, от бурното море излизало страхотното чудовище Кит. От огромната му уста и страшни очи изригвали огнени пламъци, а от ушите му — черни облаци, от които настъпвал зловещ мрак.

Всеки ден излизал от морето чудовищният Кит и се развихрял по бреговете на Етиопия. Където минел, всичко изгаряло и се превръщало в пепел от буйните пламъци, които бълвал на всички страни. Над цветущата Етиопия надвиснала опасността да се превърне в една опожарена, мъртва пустиня. Секнали песните на птиците, нямало вече стада из полята, страх и ужас обхванал всички етиопци. Навсякъде се чували само плач и ридания. Никой не можел да спаси страната от страхотното бедствие, което я сполетяло.

Отчаян, цар Цефей запитал оракула как може да се спаси страната от сполетялото я бедствие. Оракулът му отговорил:

— Китът ще престане да опожарява страната ти само ако му дадеш да изяде твоята единствена дъщеря Андромеда. Такава е волята на боговете!

Задавен от сълзи, цар Цефей казал на Касиопея каква е волята на боговете. Разплакала се и тя и от сълзи нищо не могла да каже.

Дълго плакали цар Цефей и царица Касиопея, но като гледали как всеки ден пламъците от устата на Кита изгаряли страната и я превръщали в пустиня, решили да изпълнят волята на боговете. Рано една сутрин, още преди розовопръстата Еос да разтвори вратите, за да излезе Хелиос със златната си колесница, Цефей и Касиопея отвели дъщеря си Андромеда на скалистия морски бряг. Оковали я във вериги, привързали я здраво за една стръмна скала и я оставили разплакана там. Само лъчите на Хелиос милвали прекрасното лице на Андромеда.

Изведнъж страхотно забучало морето. Огромни вълни с трясък се разбивали в крайбрежните скали… От дълбочините му излязъл чудовищният Кит. Широко разтворил страшната си уста, яростно бълвал огнени пламъци. Дългата му опашка, покрита с дебели черни люспи, се мятала по бурните вълни.

Видял Китът Андромеда на скалата, разтворил още по-широко страшната си уста, от която се показвали остри като мечове зъби, а от очите му излитали кървави светкавици, и с ярост се насочил към нея. Изпищяла Андромеда. Още миг и чудовището ще я разкъса… Но от висините, носен на крилатите си сандали, Персей видял чудовището да се приближава до скалата и чул писъците на превързаната към нея девойка. Като стрела полетял Персей към ужасното чудовище и го промушил с меча си, но то още повече се разярило и забълвало още по-огромни пламъци, които достигали до краката на нещастната Андромеда. Нямало време да продължава борбата Персей. Бръкнал в торбата, извадил главата на Медуза и като извърнал главата си да не я гледа, насочил погледа й към чудовището. В миг Китът се превърнал в огромен скалист остров сред бурното море. Сложил Персей главата на Медуза отново в торбата, разковал Андромеда и я запитал коя е тя и защо е оставена окована на скалата.

Обляна в сълзи от преживяния ужас, Андромеда разказала на Персей злочестата си участ. Той я завел в двореца на баща й. Сълзи от радост избликнали в очите на цар Цефей и на царица Касиопея, когато видели жива своята прекрасна Андромеда. Възхитени от невиждания подвиг на Персей, те му дали за съпруга дъщеря си Андромеда, която той спасил.

В двореца на цар Цефей направили невиждано сватбено тържество. Факлите на Ерос и Хименей осветявали огромните зали със златиста светлина. Навсякъде се носил опияняващ мирис на цветя и зеленина, а нежните звуци от дивните песни на лири и китари се носели далеч от двореца. Прегърнал прекрасната като богиня Андромеда, Персей разказал на гостите за своите подвизи. Ликували Цефей и Касиопея от щастието, което им дали боговете, като им изпратили такъв прославен герой, който спасил дъщеря им и избавил Етиопия от сполетялото я бедствие. Цар Цефей дал на Персей приказен дворец и половината от Етиопия.

Не останал дълго време Персей в царството на Цефей. С жена си Андромеда той отишъл на остров Сериф, за да види майка си Даная. Там я намерил в страшна беда. За да се спаси от задирянето на Полидект, тя се принудила да се скрие в храма на Зевс и не могла да излиза от него. Гняв и омраза избухнали в сърцето на Персей. Отишъл той при Полидект тъкмо когато пирувал с приятели. Щом го видял, Полидект силно се изненадал, защото бил сигурен, че Персей няма да се върне жив от страната на горгоните. Но когато Персей му казал, че е убил Медуза и носи главата й в торбата си, Полидект избухнал в смях:

— За дете ли ме мислиш, та ми разправяш такива лъжи? — казал му Полидект.

Тогава Персей бръкнал в торбата, извадил главата на Медуза и като си извърнал главата, казал на Полидект:

— Щом не вярваш на думите ми, виж с очите си!

Погледнал Полидект Медуза и в миг се превърнал на камък. В камъни се превърнали и приятелите му, с които пирувал.

Персей предал остров Сериф на Диктис, брата на Полидект, който някога извадил с мрежата си от морето сандъка, в който били затворени той и майка му. След това Персей с Андромеда и майка си отишъл в Аргос при дядо си Акризий. Дядо му си спомнил предсказанието на оракула, че ще умре от ръката на своя внук, и затова избягал от Аргос, далеч на север. Персей останал да управлява родния си Аргос. Той върнал шлема на Хадес, крилатите сандали и вълшебната торба на нимфите и меча на Хермес. На Атина Палада той подарил главата на Медуза.

Доволен бил народът на Аргос от управлението на Персей и често устройвал игри и тържества. На такива игри веднъж се стекли герои от всички краища на Гърция. Дошъл и престарелият вече Акризий и с радост гледал състезанията по време на игрите. В тях взел участие и Персей. Той хвърлил един тежък диск, който полетял високо, високо…, до облаците и паднал със страшна сила върху главата на Акризий. Така се изпълнило предсказанието на оракула.

Боговете превърнали в звезди героите на тази дивна легенда и ги отнесли на небето, гдето те блестят като съзвездия Цефей, Касиопея, Андромеда, Кит и Персей.

Персей (Perseus), Пегас (Pegasus) и Малък кон (Equuleus)

Персей (Perseus), Пегас (Pegasus) и Малък кон (Equuleus)

Персей (Perseus)

СЪЗВЕЗДИЕТО ПЕРСЕЙ е почти изцяло в Млечния път, но поради големия брой ярки звезди то много добре се очертава върху млечнобелия фон. Около него са съзвездията Колар, Бик, Овен, Андромеда и Касиопея.

Най-добре съзвездието Персей се вижда през нощите от ноември до март. В ясна и безлунна нощ в него могат да се видят с просто око около 90 звезди, 11 от които са от втора и трета звездна величина. Те, съединени с линии, образуват характерната геометрична фигура на съзвездието — удължен многоъгълник. Много трудно е дори с богато въображение да се види в тази фигура митическият герой Персей такъв, какъвто е нарисуван на старинните звездни карти и атласи: силен мъж, вдигнал високо дясната си ръка, с която държи голям остър меч. С лявата си ръка притиска до бедрото си торбата, от която се показва ужасната глава на горгоната Медуза.

В съзвездието Персей има интересни обекти, които могат да се наблюдават добре с просто око. На първо място е звездата β от Персей, която арабите нарекли Алгол (дявол). Без съмнение това име те не са дали случайно на тази звезда. Най-вероятно е да са забелязали изменението на блясъка й с течение на времето. Звездата Алгол е типичен представител на един клас променливи звезди, които се наричат затъмнително-променливи звезди. Те са физически двойни звезди, като едната от компонентите (главната звезда) обикновено е по-ярка от другия компонент (спътника). Двете звезди обикалят около центъра на тежестта и са близо една до друга (в астрономически мащаб). При това равнината на орбитата им преминава през Земята. Вследствие на това, когато спътникът е пред главната звезда, нейният блясък отслабва за определено време. Точно това се наблюдава много добре с просто око при звездата Алгол. В продължение на две и половина денонощия Алгол е от втора звездна величина и никакви промени в блясъка й не се забелязват. След това, в продължение на пет часа блясъкът на Алгол намалява и достига трета звездна величина. След този минимум в продължение на пет часа първоначалният блясък на звездата се възстановява, за да започне явлението отново с най-строга периодичност.

В съзвездието Персей има и друга ярка променлива звезда, която добре се вижда с просто око. Това е звездата ρ от Персей, принадлежаща към полуправилните променливи звезди. Блясъкът й се изменя от 3,2^m до 3,8^m, но периодът на тези изменения не е постоянен, а се мени от 33 до 35 денонощия. Върху този период вероятно се наслагват дългопериодични изменения на блясъка с период около 1100 денонощия. Необходими са систематични наблюдения върху тази твърде интересна полуправилна променлива звезда.

Недалеч от звездата η от Персей в ясна и безлунна нощ с просто око може да се види светло петънце с неправилна форма. Това петънце в същност са двата разсеяни звездни купа, които се означават с буквите χ и h. Те са забележителни с това, че от всички ярки разсеяни купове съдържат най-много звезди. В зрителното поле на далекогледна тръба тези купове изглеждат удивително красиви.

В съзвездието Персей около звездата γ е радиантът на един от най-активните метеорни потоци — Персеиди. Той се наблюдава от 18 юли до 20 август с максимум на 12 август, когато могат да се видят около 60 метеора на час от този поток.

---

Пегас (Pegasus)

ПЕГАС принадлежи към най-големите съзвездия. То заема обширна област от небесната сфера. Най-добре се вижда през нощите от август до октомври, когато е най-високо над хоризонта. Около него са съзвездията Андромеда, Риби, Водолей, Малък кон, Делфин, Малка лисица, Лебед и Гущер.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Пегас могат да се наброят около 100 звезди, но само пет от тях са по-ярки от трета звездна величина.

Трите най-ярки звезди от Пегас заедно със звездата α от Андромеда образуват голям квадрат — характерната геометрична фигура за съзвездието Пегас, която привлича погледа. Около западните върхове на този квадрат са разположени неправилни редици от слаби звездички, които сякаш наподобяват огромни пипала. Все пак необходимо е много богато въображение, за да се види в тази фигура образът на митическия крилат кон Пегас, както се рисува в старинните звездни карти и атласи.

Интересна звезда, която много добре се вижда с просто око, е β от Пегас. До неотдавна тя се считаше за променлива звезда от неопределен тип. В резултат на систематични наблюдения се доказа, че тя е неправилна променлива звезда с блясък от 2,4^m до 2,8^m, но никаква закономерност в измененията на блясъка й не е възможно да се установи. В това отношение тази звезда, която е червен гигант, е интересен обект за наблюдения.

В съзвездието Пегас близо до звездата λ е радиантът на метеорния поток Пегасиди, който се наблюдава от 19 до 31 юли. Максимумът на потока е в интервала 24–29 юли, но не е така обилен, както максимумът на Персеидите.

---

Малък кон (Equuleus)

МАЛЪК КОН е съвсем малко съзвездие, което за първи път е означено в звездния каталог на Хипарх. Не е известно от какви съображения великият астроном на древността е отделил това съзвездие. Вероятно, за да придружава крилатия кон Пегас. На старинните звездни карти и атласи след Пегас се рисува само главата на малко конче.

Съзвездието Малък кон е най-високо над хоризонта и най-добре се вижда от август до октомври. Заобиколено е от съзвездията Пегас, Водолей, Делфин.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Малък кон могат да се видят с просто око около 10 звезди, но нито една от тях не е по-ярка от 4-а звездна величина. Тези слаби звезди не образуват никаква характерна фигура, която да привлича погледа.

За Персей и Пегас митологията разказва следното. Царят на Аргос Акризий имал една единствена дъщеря Даная, която с неземната си красота и очарование можела да се сравнява само с безсмъртните богини. Но оракулът предсказал на Акризий, че ще умре от ръката на своя внук — сина на Даная. За да избегне такава участ, Акризий построил дълбоко в Земята дворец от камъни и бронз и в него затворил дъщеря си. Никой нямал достъп до нея и никой не можел да я види. Акризий не знаел, че всемогъщият егидоносец Зевс е очарован от дъщеря му. Макар и скрита под Земята, Зевс проникнал до Даная, като се превърнал в златен дъжд. Тя му станала жена. От Зевс тя родила син, на който дала името Персей.

Расъл Персей в подземния дворец под непрекъснатите грижи и милувки на майка си. Бързо станал палаво момченце и играел с нея. Далеч се чувал веселият му детски смях. Чул го веднъж и Акризий. Веднага слязъл в подземния дворец на дъщеря си и изпаднал в ужас, щом видял малкото пъргаво момченце и разбрал, че е негов внук — син на Даная и Зевс. Спомнил си Акризий предсказанието на оракула, но не посмял да убие сина на Зевс. Затова заповядал да направят голям дървен сандък със здрав капак. Когато му донесли сандъка, той затворил в него Даная и малкия Персей, заковал здраво капака и наредил да хвърлят сандъка в морето.

Дни и нощи бурните вълни на безбрежното море носили сандъка. Тласкан от бури и урагани, издиган високо над морската шир и потопяван в нейната бездна, най-после сандъкът бил изхвърлен до брега на остров Сериф в Егейско море. Там Диктис — братът на царя на остров Сериф, ловял риба с огромна мрежа. Сандъкът се оплел в нея и Диктис с големи усилия го измъкнал от морето. Когато отворил капака, едва не припаднал от изненада, като видял жена с красота на богиня, а в ръцете й едно палаво момченце, което весело размахвало ръчички и с безгрижния си смях огласило морския бряг.

Диктис отвел Даная и сина й Персей при брата си — цар Полидект. Посрещнал ги той и след като Даная му разказала своята участ, ги приел в своя разкошен дворец. Там Персей израснал като напет и строен момък, който като ярка звезда се отличавал от младежите на целия остров Сериф. Никой не можел да се сравнява с него по сила, по ловкост, по смелост и по умение да си служи с лъка и копието.

Очарован от прелестта на Даная, цар Полидект решил насила да я принуди да му стане жена. Страхувайки се от неговия суров нрав, тя му отказала. Изчезнали безгрижието и смехът на Даная. Често Персей я виждал обляна в сълзи. Разбрал причината за мъката, която разкъсвала сърцето на майка му, Персей отишъл при цар Полидект и го предупредил да не безпокой повече майка му. Избухнал в гняв Полидект, но не могъл нищо да направи на Персей, защото се страхувал от Зевс, ако наруши свещените обичаи на гостоприемството. Премълчал цар Полидект, нищо не казал на Персей, но ден и нощ мислел как да го погуби. След като обмислил различни планове, един ден той извикал Персей и му казал:

— На теб, Персей, възлагам да ми донесеш главата на горгоната Медуза. Ако ти си син на всемогъщия Зевс, няма защо да се страхуваш от опасностите, колкото и големи да са те. Великият Гръмовержец няма да допусне да загине неговият любим син.

Без да подозира, че цар Полидект го изпраща на явна смърт, Персей спокойно му отговорил:

— Ще изпълня желанието ти и ще ти донеса главата на горгоната Медуза.

Горгоните живеели далече, много далече…, чак на западния край на Земята, в царството на богиня Нощ и бога на смъртта Танатос, гдето никога не проникват лъчите на Хелиос. Страхотни чудовища били горгоните. Цялото им тяло било покрито с блестящи и твърди като стомана люспи, които никакъв меч не можел да разсече. На главите им вместо коса се виели със зловещо съскане змии, а от устата им се показвали остри като шишове зъби. Лицата на горгоните с техните кървясали от ярост очи били толкова ужасни, че всеки, който ги погледнел, се вледенявал и в миг се превръщал в студен камък.

Широко разперили крилете си които блестели от златистите пера, горгоните се виели във въздуха, готови да се нахвърлят върху всеки попаднал в страната им. С огромните си медни ръце те в миг го разкъсвали на парчета и жадно пиели топлата му кръв.

Тежко било поръчението на цар Полидект. Персей трябвало да извърши подвиг, какъвто не е по силите на никой смъртен, но той тръгнал. Нима великият Зевс ще позволи да загине неговият син? — Разбира се, не! Зевс веднага изпратил при Персей любимата си дъщеря, войнствената богиня Атина, и бързия като мисълта пратеник на боговете Хермес. Атина дала на Персей блестящ щит, в който като в огледало се виждало всичко наоколо, а Хермес му дал меч, който разсичал и най-твърдата стомана. Той обяснил на Персей как може да стигне до горгоните.

Тръгнал Персей по своя далечен път. Минал през много страни, видял различни села, градове и хора и най-после стигнал в една мрачна страна. В нея живеели престарелите три сестри граи. Трите имали само един зъб и само едно око, с което си служили една след друга. Докато окото е в едната, само тя виждала и водела сестрите си, които били слепи. Когато едната сестра изваждала окото, за да го предаде на другата си сестра, и трите граи ставали слепи.

Само трите сестри граи знаели пътя за горгоните и те го пазели. Много трудно било да бъдат принудени да го покажат. Персей знаел това. Когато пристигнал в страната на граите, отдалеч той внимателно разгледал и проучил до най-малки подробности действията им при предаването на окото от едната на другата сестра. След това в тъмата той тихо и неусетно се приближил до трите граи. Щом едната сестра извадила окото, за да го предаде на сестра си, през краткото време, когато и трите граи били слепи, Персей ловко скочил и грабнал окото. Ужасен писък разтърсил вечния мрак. Останали без око, слепите сестри сипели проклятия върху Персей, призовали боговете да го заставят да им го върне. Но той не се уплашил от заканите им, а спокойно казал:

— Покажете ми пътя за горгоните, и ще ви дам окото веднага!

Тежък бил този откуп за граите, но за да не останат вечно слепи, съгласили се и му показали пътя. Дал им Персей окото и незабавно тръгнал по пътя за горгоните.

Дълго вървял Персей, много трудности преодолял, но успял да стигне до нимфите. Те се зарадвали, като го видели, но когато им разказал закъде е тръгнал, съжалили го, че му предстой още дълго време да върви по път, пълен с опасности. Затова му дали три подаръка:

шлема на Хадес — владетеля на подземното царство; който сложи този шлем на главата си, става невидим;

крилати сандали — обут с тях, човек може да лети като стрела във въздуха;

вълшебна торба — тя се свивала и разпущала точно толкова, колкото да побере всичко, което човек иска да сложи в нея.

Персей метнал торбата през рамо, сложил шлема на главата си, обул сандалите и в миг полетял високо във въздуха към острова на горгоните.

Летял Персей, а долу на Земята се сменяли една след друга по-дивни гледки: просторни зелени равнини и ливади, в които пасели стада овце и добитък, села и градове, всред които се издигали мраморните храмове на боговете, маслинови гори и обвити от небесната синева планини. Показало се и синьото море, просторно и безбрежно и само тук-там като черни точки се виждали островите сред него. Летял над него Персей и търсел с погледа си във всички страни острова на горгоните. Най-после в далечината там, гдето небето се допира до морската шир, той съзрял черна точка, която ставала все по-голяма. Това бил островът на горгоните. Стрелнал се към него Персей и не след дълго като орел започнал да се вие над него. Скоро съзрял на една скала ослепително ярко петно. Спуснал се по-ниско над него и видял, че на скалата спели трите горгони с отпуснати криле и тела, които блестели от лъчите на Слънцето. По скалата лениво се виели змиите от главите на горгоните. Извадил Персей меча си, взел щита и се приготвил да отреже главата на горгоната Медуза. Но коя е тя? Горгоните били три — Медуза, Стейно и Евраила. Те си приличали като три капки вода, но от трите горгони само Медуза била смъртна; двете й сестри били безсмъртни.

Безпогрешно и мигновено Персей трябвало да убие Медуза и веднага да изчезне. Ако не успее да направи това, погледът на коя да е от горгоните ще го превърне в камък. Смъртна опасност надвиснала над Персей, но в този тежък за него миг му се притекъл на помощ Хермес и му показал коя от трите горгони е Медуза. Като орел се стрелнал Персей към спящата Медуза. Но змиите по главата й, подушили човек, се размърдали и започнали страхотно да съскат. Леко помръднала и самата Медуза. Само миг преди да отвори зловещите си очи и да го превърне в камък, Персей, като гледал образа й в щита, с един удар на меча отсякъл главата й. Без да я погледне, сложил я в торбата и невидим с шлема на главата си полетял във въздуха. Като тъмна река потекла кръвта от тялото на Медуза, от което заедно с кръвта излязъл и крилатият кон ПЕГАС, който полетял в небесните простори.

Тялото на Медуза с гърчения и конвулсии се строполило от скалата в морето. Огромни вълни се издигнали и с трясък се разбили в скалистия бряг. Събудили се двете сестри на Медуза, размахали огромните си криле и полетели във въздуха. Но нищо не виждали. Жива душа нямало никъде, нито на острова, нито в морето.

Невидим с шлема на Хадес Персей отлетял от острова на горгоните. Прелетял морето и вече летял над пясъците на Либия. От торбата кръвта на Медуза като тежки капки падала сред пясъците. От тези капки кръв се родили отровни змии, от които всичко бягало. Тези змии превърнали Либия в пустиня.

Летял Персей над Земята радостен от своя успех и все повече се отдалечавал от острова на горгоните. Така той стигнал до западния край на Земята там, гдето титанът Атлас поддържал на плещите си небосвода.

В просторните поля и ливади на Атлас пасели стада овце и витороги бикове. В градините му растели всякакви овощни дървета и през цялата година от тях можело да се берат най-различни сочни плодове. Но истинско чудо било едно ябълково дърво с клони и листа от чисто злато, което раждало златни ябълки. Богиня Темида предсказала на Атлас, че един ден при него ще дойде син на Зевс и ще открадне златните ябълки. Затова той взел строги мерки за пазене на златната ябълка. Оградил градината в която тя растяла, с високи непристъпни стени, а пред единствения вход поставил зъл дракон, който никога не заспивал и непрекъснато бълвал пламъци във всички страни, които биха превърнали на пепел всеки, който се приближи до него.

Пристигнал Персей във владенията на Атлас. Представил му се, че е син на Зевс, и го помолил да го приеме, за да си почине след големия подвиг, който извършил. Атлас, като си спомнил предсказанието на богиня Темида, го изгонил от къщата си.

Гняв избухнал в сърцето на Персей. Бръкнал в торбата, извадил главата на Медуза и като извърнал лицето си, за да не я гледа, насочил погледа й към Атлас. В миг той се превърнал в планина. Брадата и косата му станали гъсти и непроходими гори, раменете и ръцете му станали огромни скали, а главата му — висок планински връх, който се издигал високо…, чак до небето. Оттогава планината Атлас поддържа небето с всички звезди и съзвездия на него.

Отново полетял с крилатите сандали Персей във висините и разглеждал цялата Земя.

Според друг вариант на мита Персей избягал от острова на горгоните с крилатия кон Пегас. Щом Персей отрязал главата на Медуза, от тялото й излязъл крилатият кон Пегас. Персей го яхнал и отлетял от острова на горгоните.

Гръцката митология е свързала ПЕГАС с подвизите на много герои. Един от тях е Белерофонт.

Еол — бог на ветровете, имал син Сизиф, който основал град Коринт и дълго господствувал в него. След неговата смърт цар на Коринт станал неговият син Главк, който имал син Хипоной или Белерофонт — един от най-големите герои на Гърция. Още като младеж със своята красота и мъжество той се равнявал само с безсмъртните богове. Но Белерофонт не останал дълго време в Коринт. По време на състезания той неволно убил гражданина Белер (оттук и името му Белерофонт — убиец на Белер) и трябвало да избяга от родния си град. Отишъл в Тиринт при цар Прет. Той го приел с почести, с каквито се посрещали само най-прославените герои.

Пленена от красотата и мъжеството на Белерофонт, съпругата на Прет — богоравната царица Антея, се влюбила в него до полуда, но Белерофонт отхвърлил любовта й. Обидена, тя толкова силно го намразила, че решила да го погуби. Един ден, обляна в сълзи, тя разказала на мъжа си, че Белерофонт я задирял и оскърбявал и че той трябвало незабавно да го убие.

Гняв и омраза избухнали в сърцето на Прет, но той не можел да убие Белерофонт, за да не разгневи Зевс — покровителя на гостоприемството. Затова изпратил Белерофонт с една плоча, сгъната на две и запечатана, при бащата на Антея, царя на Ликия — Йобат. В нея Прет пишел колко коварно Белерофонт го оскърбил и молел Йобат незабавно да го убие. Но след като Йобат вече приел Белерофонт като свой гост, не посмял да го убие, за да не навлече върху себе си гнева на Зевс. Затова решил да го изпрати на явна смърт. Възложил на Белерофонт да убие ужасното чудовище Химера. Родена от Тифон и Ехидна, тя имала тяло от три части: предната част била разярен лъв, средната част — планинска дива коза, а задната част — зловещ дракон. От трите си уста Химера непрекъснато бълвала огън. Всеки, който се приближавал до нея, в миг се превръщал в купчина пепел.

Белерофонт разбрал колко голяма опасност застрашава живота му, ако изпълни поръчението на Йобат. Но без да се страхува, пристъпил към изпълнението му. Той знаел, че може да убие ужасната Химера само ако успее да улови и яхне крилатия кон Пегас. Единственото място, гдето могъл да улови Пегас, бил върхът Акрокоринт (хълмът, на който се намирал акрополът в Коринт). На този връх се намирал изворът Пирена и Пегас всеки ден кацвал там, за да утолява жаждата си с вълшебните води на този извор.

Белерофонт дошъл при извора Пирена и се спотаил в храстите край него. Долетял Пегас и започнал да пие бистрата и прозрачна като кристал вода от извора. Но щом Белерофонт се раздвижил из храстите и тръгнел към него, Пегас размахал огромните си снежнобели криле и като вятър полетял във висините. Много дни и нощи Белерофонт дебнел крилатия кон, но било невъзможно да го улови. Най-после той се принудил да отиде при прорицателя Полид. Той му дал съвет да спи при самия извор Пирена, до жертвеника на Атина Палада, там, гдето за първи път е видял крилатия кон Пегас. Легнал на това място Белерофонт и заспал. Насън му се явила Атина Палада и му казала, че ще улови Пегас само ако принесе жертва на бога на морето Посейдон и ако постави златна юзда на Пегас.

Събудил се Белерофонт и видял до себе си една златна юзда. Взел я и отправил гореща благодарствена молитва към великата богиня Атина. Принесъл жертва на бог Посейдон и зачакал край извора. Не минало много време, Пегас долетял и започнал да пие вода от извора. Белерофонт го яхнал и докато Пегас си вдигнал главата от извора, той му сложил златната юзда. Щом му я сложил, Пегас покорно започнал да лети натам, накъдето го насочвал Белерофонт. Така той го отнесъл сред непристъпните планини на Ликия, гдето било леговището на ужасната Химера. Подушила човек, тя се измъкнала от бърлогата си — огромна тъмна пещера, и яростно забълвала буйни огнени пламъци, които изгорили, всичко наоколо. Белерофонт останал невредим. Яхнал Пегас, той летял високо над нея, където нейните страшни пламъци не достигали, и обсипвал със стрели ужасното чудовище. Разярена, Химера се блъскала в острите скали на непристъпните планини и бълвала все по-буйни пламъци от огромните си уста. От тях всичко наоколо се превръщало в пепел. От скала на скала скачала Химера, но крилатият кон Пегас летял над нея и стрелите на Белерофонт като дъжд се сипели върху нейното ужасно тяло. Никъде не можела да се скрие тя от смъртоносните му стрели. Една след друга те пронизвали огромните глави и най-после Химера се строполила като огромна скала, безжизнена сред опожарените от самата нея скали.

Далеч по света се понесла славата на Белерофонт, след като убил ужасната Химера. Самият Йобат се учудил на неговия подвиг и разбрал какъв голям герой е приел в двореца си. Но той не забравил поръчението на зетя си Прет и затова изпратил Белерофонт да извърши други подвизи, не по-малко опасни за живота му. От всички тях Белерофонт се връщал победител и бил посрещан с големи тържества и пиршества. Народът на Ликия го заобиколил с почит и слава. Но голямата слава на Белерофонт така го заслепила, че той се възгордял и поискал да стане равен на самите богове. Той решил да отлети с крилатия кон Пегас при безсмъртните богове на светлия Олимп и да остане там, да живее между тях. Това негово желание разгневило владетелят на Небето и Земята Зевс. Когато Белерофонт яхнал Пегас и полетял с него към висините на Олимп, Зевс вселил в Пегас бясна ярост и той го хвърлил на Земята. От падането Белерофонт загубил разума си и безумен дълго време се лутал в „Долината на лутанията“. Изтощен, издраскан и окървавен от храстите, той безпомощен паднал в един трап. Там долетял с черните си криле вледеняващият бог на смъртта Танатос и изтръгнал душата му. Така прославеният герой Белерофонт слязъл в подземното царство на сенките.

Крилатият кон Пегас станал символ на поетичното творческо вдъхновение. Всяка пролет и през лятото по склоновете на обраслия с гъсти гори Хеликон, там, гдето тайнствено ромолят свещените води на извора Хипокрен и на високия Парнас, около бистрите като кристал води на Касталския извор бог Аполон предвожда танците на деветте музи. Прекрасни и вечно млади богини, дъщери на Зевс и на богинята на паметта Мнемозина, музите са постоянни спътнички на Аполон. Със златната си лира той акомпанира песните им, от които и планините се люлеят. С удар на копитото си Пегас спрял люлеенето на планината Хеликон от звуците на дивните песни на музите. На мястото, гдето ударил с копитото си, избликнал изворът Хипокрен — изворът на музите, покровителките на поезията, изкуствата и науката. Музите обитавали и планината Парнас, в подножието на която бил вълшебният Касталски извор. На този, който имал щастието да пие вода от този извор, музите дарявали поетично вдъхновение и творчески сили, които не го напускали през целия му живот. Но само с крилатия кон Пегас могло да се отиде до вълшебния извор на Парнас. Така изразът: „Яхнал Пегас“ станал символ на творческа сили и поетическо вдъхновение.

Дракон (Draco)

Дракон (Draco)

ДРАКОН е околополюсно съзвездие и винаги е над хоризонта, но най-високо е над него и най-добре се вижда през нощите от края на май до началото на ноември.

Областта от небесната сфера, която заема съзвездието Дракон, се простира между съзвездията Голямата мечка и Малката мечка, затова се казва, че „Драконът се вие между двете мечки“.

В ясни и безлунни нощи от съзвездието Дракон могат да се видят с просто око около 80 звезди, но всички те са много слаби. Най-ярките звезди са от 3^m — 4^m и само една — най-ярката в цялото съзвездие — е от втора звездна величина.

Ако се съединят с линия най-ярките звезди от съзвездието Дракон, ясно се очертава характерната геометрична фигура на това съзвездие — дълга, начупена и извита линия, която завършва с трапец (Главата на дракона), между които е и най-ярката звезда в съзвездието. В тази извита линия древните гърци са виждали огромното тяло на чудовищен дракон с разперени криле и страхотна глава с остри като мечове зъби в устата.

На старинните звездни карти и атласи се рисува огромното тяло на дракона, което обхваща почти изцяло съзвездието Малката мечка, а главата му е в краката на Херкулес.

В съзвездието Дракон близо до звездата ζ е радиантът на метеорния поток Дракониди, който се наблюдава от 7 до 10 октомври. Максимумът му е на 9 октомври. През 1920, 1933, 1946 г. този поток е наблюдаван като „обилен“ звезден дъжд, който, както се вижда, се повтаря през 13 години. Този звезден дъжд се свързва с кометата Джакобини-Цинер. В това отношение метеорният поток Дракониди е много интересен и наблюденията върху него имат голямо значение за по-задълбочено изследване на структурата му.

Как е попаднал този ужасен Дракон между най-красивите съзвездия на небето?

Във висините на Олимп се подготвяло невиждано пиршество. Лично Зевс — владетелят на Небето и Земята, давал нареждания на боговете, които те мигновено изпълнявали. Амброзията и нектарът били много повече откогато и да било. Хелиос обливал със златистите си лъчи просторите на Олимп и те блестели с вълшебна тържественост, сред която боговете се готвели да отпразнуват сватбата на Зевс и Хера.

Богинята на небесната дъга Ирида и богините на женската прелест — харитите, облекли Хера в сватбената премяна. Сияеща в своята младост и божествена красота, Хера влязла в тържествените простори. Горда и величествена, тя седнала на своя златен престол до Зевс, заобиколена от младите богини. Боговете един след друг поднесли дарове на великата богиня. Но подаръкът на богиня Гея (Земята) възхитил всички. Из глъбините на своите недра тя извадила едно чудно дърво, което всяка година раждало само по три златни ябълки.

Взела богиня Хера чудното дърво и го отнесла далече, далече…, чак на западния край на Земята. Там, гдето титанът Атлас поддържал на плещите си целия небесен свод, била градината на неговите дъщери — хесперидите, родени от жена му Хеспера. В тяхната градина Хера посадила ябълковото дърво и им поръчала да го пазят така, че никой да не може да вземе златните ябълки от него. При самото дърво Хера оставила ужасен дракон, който никога не заспивал и бълвал непрекъснато огнени пламъци на всички страни. Спокойна, Хера се върнала на Олимп.

Последното, дванадесетото поръчение, което Евристей възложил на Херкулес да изпълни, било да му донесе трите златни ябълки от градината на хесперидите. Това било най-трудното поръчение, защото никой не знаел и не можел да посочи на Херкулес пътя за градината на хесперидите, а дори и да стигне там, ще загине от огнените пламъци, които драконът непрекъснато бълва.

Дълго бродил Херкулес из Европа и Азия и стигнал чак до далечния Север, гдето тече р. Еридан. Там нимфите му доверили, че само морският бог Нерей знаел пътя и Херкулес трябвало да го принуди да му го каже.

Тръгнал Херкулес да търси бог Нерей. След много дни и нощи го намерил на морския бряг. Нападнал го, но не било лесно да го победи, защото Нерей приемал образи на различни морски чудовища. След дълга борба Херкулес победил Нерей и го вързал здраво със синджири.

— Ще те отвържа само ако ми покажеш пътя за градината на хесперидите — казал му Херкулес.

Не искал Нерей да издаде тайната, но не можел да остане вечно вързан. Показал на Херкулес пътя, като го предупредил, че ще срещне големи трудности, преди да стигне градината на хесперидите. Херкулес отвързал морския бог Нерей и тръгнал по пътя, който той му посочил. Вървял много дни и нощи и стигнал в Либия, гдето върлувал великанът Антей — син на бог Посейдон. Антей принуждавал всеки пътник да се бори с него. Но кой можел да победи сина на господаря на моретата?! Антей побеждавал всички и жестоко ги разкъсвал. Той принудил и Херкулес да се бори с него. Няколко пъти Херкулес го повалял на Земята, ала Антей от това придобивал още повече сили и още по-жестоко се нахвърлял върху него. През време на борбата Херкулес забелязал, че винаги когато Антей започвал да губи сили, се допирал до майка си — Земята (богиня Гея) и придобивал от нея нови, още по-големи сили. Разкрил тайната за непобедимостта на Антей, Херкулес го вдигнал на ръце високо над Земята. Така Антей загубил силите си и Херкулес го удушил.

Продължил пътя си Херкулес и най-после стигнал до западния край на Земята, при титана Атлас. Поприказвал с него, докато си отпочине от дългия път и тръгнал за градината на хесперидите. Те го видели, но не посмели да му попречат да влезе в градината им. Влязъл Херкулес в нея и отдалеч видял златните ябълки на дървото, които блестели с ослепителна светлина. Пристъпил към дървото и върху него се нахвърлил драконът, бълвайки яростно огнени пламъци. Без да се страхува, Херкулес се приближил до чудовището и го ударил по главата с тежкия си боздуган толкова силно, че то се строполило на земята и започнало да се гърчи. С още няколко удара Херкулес убил дракона. След това откъснал трите златни ябълки и ги отнесъл на Евристей.

Великата богиня Хера превърнала дракона в съзвездие и го оставила на небето. Там главата на дракона е в краката на Херкулес, за да напомня за неговия последен подвиг, при който убил едно ужасно чудовище.