Спътниците на планетата Сатурн

Спътниците на планетата Сатурн

Планетата Сатурн^[1] има десет спътника, които могат да се наблюдават само с по-мощен телескоп. Номерирани са по реда на отдалечеността им от планетата^[2], а не по реда на откриването им, както спътниците на Юпитер.

През 1655 г. Хр. Хюйгенс открил един спътник на Сатурн, на който дал името Титан. Ж. Касини открил следващите четири спътника — Япет (1671 г.), Рея (1672), Тетида (1684 г.) и Диона (1684 г.). У. Хершел през 1789 г. открил Мимас и Енцелад, а през 1848 г. Дж. Бонд открил Хиперион. У. Пикеринг открил Феба (1898 г.), а О. Долфюс — Янус (1966 г.).

В наименованията на спътниците на Сатурн в най-голяма степен е спазена астрономическата традиция. Повечето от тях, както се вижда, са наименувани с имената на титаните — братята и сестрите на Сатурн (Кронос), който също така е бил титан. Затова на първия открит спътник на Сатурн е дадено името Титан като на брат на Сатурн. На откриваните впоследствие спътници на Сатурн, разбира се, не е било възможно да се дава общото име титан, а са били наименувани със собствените имена на титаните, които според митологията са имали. Така спътникът Япет е именуван с името на титана Япет — бащата на Прометей, и на Атлас, който на западния край на Земята поддържал на плещите си небесния свод.

Спътникът Рея е наименуван на жената на Кронос (Сатурн), майката на Зевс (Юпитер).

Спътникът Диона е наименуван на океанидата Диона. От брака й със Зевс тя родила богинята на любовта и красотата Афродита.

Спътникът Тетида е наименуван на богиня Тетида, жена на цар Пелей и майка на Ахил.

Двата спътника на Сатурн, открити от У. Хершел, са наименувани на гигантите Мимас и Енцелад.

Спътникът Хиперион е наименуван на титана Хиперион. От брака му с богиня Гея се родили Хелиос (Слънцето) Селена (Луната) и Еос (Зората).

Спътникът Феба е наименуван на най-древното божество на светлината — Феба, дъщеря на един от титаните.

Спътникът Янус е наименуван на бога на времето Янус. Той имал две лица: едното било обърнато към миналото, а другото — към бъдещето. На негово име е наречен и месец януари, от началото на който започва годината.

Митологията не е свързала Сатурн и Янус. Но тъй като първоначално Янус е бил почитал като бог на светлината и Слънцето, той има правото да бъде поставен наред със спътниците на Сатурн Хиперион и Феба. Янус като бог на времето е родственик на Кронос (Сатурн), т.е. времето.

---

Ресурси - НАСА: Спътниците на Сатурн

---

[1] Тя е заобиколена от пръстен, съставен от огромен брой малки тъмни телца с размери от 1 см до 1 метър, които независимо едно от друго се движат по Кеплерови орбити около планетата. Пръстенът на Сатурн може да се наблюдава само с телескоп. В зрителното поле на телескопа Сатурн с пръстена си представлява една удивителна и незабравима картина. ↑

[2] С изключение на спътника ЯНУС, който е най-близо до Сатурн, но вместо да носи № 1 носи № 10. ↑

Планетата Сатурн

Планетата Сатурн

Със своя спокоен жълтеникав блясък, със своето бавно видимо движение върху фона на зодиакалните съзвездия планетата Сатурн внушава величественост. Затова за нея се е запазило името Сатурн. Така римляните наричали древногръцкия бог Кронос^[1].

След като Уран (Небето) станал господар на света, той се оженил за благодатната Гея (Земята). Те имали дванадесет деца (шестима синове и шест дъщери) — могъщите и свирепи титани.

Освен титаните Гея родила и трима великани — циклопи, с по едно око на челото, които всявали ужас. Уран ги намразил и ги затворил в тъмните недра на Земята и не им позволявал да се появяват на белия свят. Мъка разкъсвала сърцето на богиня Гея, като гледала как страдат нейните деца — великаните. Като не могла да умилостиви мъжа си Уран, Гея един ден извикала децата си — титаните, и поискала от тях да отнемат властта на баща си Уран. Не смеели титаните да въстанат срещу баща си. Само най-младият от тях Кронос послушал съвета на майка си. С хитрост той победил Уран и завзел властта над света.

---

Ресурси - НАСА: Планетата Сатурн

---

[1] КРОНОС, т.е. времето, което поглъща всичко (хронос — време). ↑

Спътниците на Юпитер

Спътниците на Юпитер

Телескопичната епоха в астрономията започнала от онази ясна и мразовита нощ на 7 януари 1610 г., когато Г. Галилей насочил своята малка далекогледна тръба към небесните тела. Около планетата Юпитер той видял четири слаби „звездички“, за които не след дълго време се убедил, че са нейни спътници.

В продължение на 282 години били известни само Галилеевите четири спътника на Юпитер. Петият му спътник бил открит от Бернард през 1892 г., Перайн (в 1904 и 1905 г.) открил шестия и седмия, а Мелот през 1908 г. открил осмия спътник на Юпитер. Следващите четири спътника били открити от Николсон през 1914, 1938 и 1951 г. (като два били открити от него през 1938 г.). През септември 1974 г. Ч. Коуел откри тринадесетия спътник, а не след дълго и четиринадесетия спътник на Юпитер.

Около Юпитер обикалят 14 спътника. Те са номерирани с римски цифри по реда на откриването им. Само първите пет от тях имат имена. За останалите девет спътника откривателите им не са се възползували от правото си да им дадат имена. Тези спътници на Юпитер (VI, VII, VIII, IX, X, XI, XII, XIII и XIV) от всички известни сега 34 спътника в нашата Слънчева система нямат имена.

Съгласно традицията в астрономията имената на планетите се избират от римската митология (с малки изключения), а на спътниците — от гръцката митология (също с някои изключения), В съответствие с това имената на първите пет спътника на Юпитер (Йо, Европа, Ганимед, Калисто и Амалтея) са свързани със Зевс^[1] (или Юпитер в римската митология).

Първият спътник на Юпитер е именуван с името Йо — дъщерята на речния бог Инах, първия цар на Арголида. Трагедията на нейния живот е разказана в древногръцката митология.

Прелестна била Йо в своята младост. Красотата й могла да се сравнява само с красотата на най-хубавата богиня. Един ден от висините на Олимп Зевс видял Йо в градината на бащиния й дворец. Възхитен от божествената й свежест и красота, той веднага се превърнал в тъмен облак и се спуснал към нея. Но ревнивата му съпруга Хера научила, че Зевс е при Йо. Заслепена от ревността си, тя намислила да погуби Йо. За да спаси любимата си, Зевс я превърнал в една бяла като сняг крава с големи мили очи. Хера, като скрила злобата си, помолила Зевс да й подари тази крава, която много й харесвала. Зевс й подарил кравата. Но щом Хера станала господарка на кравата (Йо), веднага я подложила на страшно мъчение. Тя я предала на стоокия Аргус (олицетворение на звездното небе) да я пази на върха на една висока планина. Ден и нощ Йо стояла на едно място и страдала, но пред никого не можела да излее мъката си, защото не можела да говори. Тя само жално мучала.

Зевс виждал страданията на Йо. Един ден той извикал сина си Хермес — вестителят на боговете, и му възложил да отвлече Йо. Незабавно Хермес полетял на крилатите си сандали и пристигнал на планинския връх, гдето стоокият Аргус пазел Йо. Седнал до Аргус и започнал да му разказва увлекателни приказки, с които го приспал. Щом Аргус затворил и последното си око, Хермес с един замах на огромния си меч му отсякъл главата. Освободена, Йо тръгнала по планинския склон.

Като освободил Йо от вечно будния Аргус, с това Зевс не я спасил от злобата на ревнивата си съпруга. Напротив, омразата на Хера към Йо станала още по-голяма. Тя изпратила един огромен стършел с дълго остро жило да гони кравата Йо и да не й дава нито миг покой. Гонена от стършела, Йо тичала от страна в страна, обляна в пот, пяна и кръв, докарана до лудост от непоносимите мъки. Бясно тичала кравата Йо през равнини, долини, високи планини и гъсти гори, а стършелът летял след нея и час по час забивал острото си жило в тялото й. Не останала страна на Земята, през която да не е преминала в бесен бяг нещастната крава Йо. Най-после тя стигнала крайния Север, до скалата, на която бил прикован благодетелят на хората — титанът Прометей. Той й предсказал, че краят на страданията й ще дойде, когато отиде в Египет. Показал й пътя, по който трябва да върви, за да стигне в тази далечна страна. Изслушала Йо думите на Прометей, хукнала на юг, но стършелът полетял след нея. Още много страни и морета преминала кравата Йо и най-сетне стигнала в Египет. На брега на благодатния Нил Зевс възобновил човешкия образ на Йо. Тя отново засияла в своята младост и божествена прелест. От Зевс Йо родила син Епаф — първия цар на Египет, родоначалника на славно поколение герои, между които и на най-прославения от всички герои Херкулес, който освободил Прометей.

Вторият спътник на Юпитер е наречен с името на Европа — дъщерята на цар Агенор, която с красотата си съперничела на безсмъртните богини. Очарован от красотата на Европа, Зевс се превърнал в бик и я отвлякъл на остров Крит.

Третият спътник на Юпитер е наречен с името Ганимед — син на троянския цар Лаомедонт.

Прекрасен и строен като бог Аполон бил Ганимед. Той пасъл стадата на баща си по вечнозелените склонове на планината Ида. Но Зевс чрез своя Орел го откраднал и го оставил на Олимп сред боговете, като го надарил с безсмъртие. Там го направил виночерпец. По време на пиршествата, които боговете често устройвали на Олимп, Ганимед заедно с вечно младата Хеба — дъщерята на богиня Хера, им поднасял амброзия и нектар.

Потънал в скръб и мъка цар Лаомедонт, когато разбрал, че синът му Ганимед по нареждане на Зевс е отнесен на Олимп. Ден и нощ сълзите текли като река от очите му. Смилил се Зевс над неговите страдания и му изпратил прекрасни коне. Впрегнал ги в колесницата си Лаомедонт и като вихър летял из владенията си. Той толкова силно обикнал дивните коне, че за нищо на света не искал да се раздели с тях. Заради тази прекомерна привързаност към чудните коне цар Лаомедонт си навлякъл омразата на великия син на Зевс Херкулес.

По нареждане на Зевс бог Посейдон и бог Аполон трябвало да служат на цар Лаомедонт. Той им възложил да изградят стените на Троя. Двамата богове изпълнили поръчението му и поискали да им плати. Лаомедонт ги изгонил и дори ги заплашил, че ще им отреже ушите, ако настояват да им плати. Отишли си двамата богове.

Не минало много време и бог Аполон изпратил мор във владенията на цар Лаомедонт, който превърнал в безжизнени пустини обширни области. Бог Посейдон пък изпратил от дълбочините на Морето едно ужасно чудовище, което всеки ден опожарявало морския бряг в околностите на Троя. Бедствието ставало все по-голямо. По думите на оракула страната можела да бъде избавена от него само ако цар Лаомедонт даде на чудовището единствената си дъщеря Хезиона.

Оковали нещастната Хезиона в железни вериги и я оставили на морския бряг. Тъкмо когато чудовището излизало от морето и се насочило към обляната в сълзи Хезиона, пристигнал в Троя Херкулес с войската си. Той предложил на Лаомедонт да спаси Хезиона, ако му даде чудните коне. Лаомедонт веднага се съгласил.

Херкулес убил чудовището и отвел Хезиона в двореца при баща й. Но когато поискал конете, Лаомедонт го изгонил от двореца си и го заплашил, че ще го накаже най-жестоко, ако някога се върне в Троя. Отишъл си Херкулес, но в сърцето си затаил силна омраза към гордия цар Лаомедонт.

Четвъртият спътник на Юпитер е наречен с името Калисто — дъщерята на Ликаон, царя на Аркадия, която с божествената си красота очаровала егидоносеца Зевс.

Петият спътник на Юпитер е наречен с името на козата Амалтея, с божественото мляко на която е отхранен Зевс на остров Крит.

Зевс често играел с козата Амалтея по зелените ливади. Веднъж той така здраво хванал единия и рог, че го счупил. Разблеяла се козата от болки. Зевс с божествената си сила, като премахнал болките, обещал на Амалтея, че когато порасне и стане господар на света, ще надари счупения рог с вълшебни способности — от него като река да текат жито, вино, мед, мляко, богатство, слава и всички други блага в света. Който притежавал този рог на изобилието, щял да бъде най-щастливият човек в света.

Оттогава хората мечтаят да намерят този счупен рог. Когато някой човек има всички блага, които желае, и лъчите на щастието щедро го обливат, за него казват, че е намерил рога на Амалтея.

---

Ресурси - НАСА: Спътниците на Юпитер

---

[1] Изхождайки от това обстоятелство, съветският учен Ю. А. Карпенко предлага следните имена за останалите спътници на Юпитер: VI — Адрастея, VII — Даная, VIII — Елена, IX — Ида, X — Латона, XI — Леда и XII — Семела (спис. Земля и Вселенная, 1973 г., кн. 6, стр. 55). ↑

Планетата Юпитер

Планетата Юпитер

От спокойния и силен златист видим блясък на тази планета лъха нещо величествено и грандиозно, когато се наблюдава. Затова е наречена с името ЮПИТЕР. Така римляните наричали древногръцкия бог Зевс — владетеля на Небето и Земята, господаря на богове и смъртни. Със своите мълнии той унищожавал всеки, който нарушавал установения от него ред и законност в света. Затова древните народи го наричали Гръмовержеца Зевс.

---

Ресурси - НАСА: Планетата Юпитер

Спътниците на планетата Марс

Спътниците на планетата Марс

Планетата Марс има два спътника — Фобос и Деймос, открити от А. Хол през 1877 г., по време на великото противостояние на Марс.

Според древногръцката митология богът на войната Арес имал двама синове, които винаги го придружавали. Единият се казвал Фобос (Страх,) а другият — Деймос (Ужас). Със своя баща те винаги участвували в битките и войните.

---

Ресурси - НАСА: Спътниците на Марс

Планетата Марс

Планетата Марс

Със своя видим кървавочервен цвят тази планета е привлякла погледа на хората още в дълбока древност и заради това е наречена МАРС. Така римляните наричали древногръцкия бог на войната АРЕС.

Бог Арес, син на Зевс и Хера, не обичал нищо друго освен войната. Нищо не радвало сърцето му така, както жестоките битки и кръвопролитните войни между хората. Въоръжен с меч и огромен щит, с шлем на главата, той се носел яростен сред сражаващите се и ликувал, като гледал как воините падали окървавени със стонове и ридания. Той тържествувал, когато успявал да прониже с меча си някой воин и от раната му бликне гореща кръв. Заслепен от жестокостта си, бог Арес убивал безразборно. Колкото повече трупове гледал около себе си, толкова по-голяма радост изпитвал.

Никой не обичал бог Арес. Даже Зевс неведнъж му казвал, че ако не му бил син, щял отдавна да го затвори в мрачния Тартар, за да се мъчи наред с титаните. Само две верни помощнички и спътнички имал бог Арес — богинята на раздора Ерида и сеещата убийства по света богиня Енюо. Само те двете обичали Арес и изпълнявали послушно желанията му, като отивали там, където ги изпращал, за да сеят раздори и убийства сред хората. След тях, с вихъра на войната отивал бог Арес, ликуващ от кръвта, която се проливала пред очите му.

Неведнъж бог Арес бил побеждаван и принуждаван да се оттегли от бойното поле. Побеждавала го войнствената дъщеря на Зевс Атина Палада със своята мъдрост и със спокойното осъзнаване на силата си. Заставала тя пред свирепия Арес със своя блестящ шлем, с дълго остро копие и огромен щит и го заставяла да избяга в планините от нейната войнствена сила и мощ. Щом бог Арес напускал бойното поле, войната свършвала и хората заживявали в мир и благоденствие.

---

Ресурси - НАСА: Планетата Марс

Планетата Венера

Планетата Венера

ВЕНЕРА, най-яркото небесно тяло след Слънцето и Луната, вероятно е първата планета („блуждаеща звезда“), която хората са опознали сред звездите. Със силния си блясък тя е привличала погледа им сутрин преди изгрева на Слънцето като Зорница или пък вечер след залеза на Слънцето като Вечерница.

Видимият блясък на Венера й придава някаква тайнствена красота и за нея се е запазило името Венера. Така римляните са наричали Афродита, богинята на красотата и любовта.

Според един вариант на древногръцката митология Афродита била дъщери на Зевс и на океанидата Диона. Според друг вариант, който е по-разпространен, тя била дъщеря на Уран (Небето), родена от бялата като сняг пяна на палавите морски вълни, недалеч от остров Китера. Лек ветрец като подхванал нежно току-що родената богиня Афродита, я отнесъл на остров Кипър. Там младите хори я облекли в разкошна златиста дреха и сложили на главата й венец от свежи цветя.

Заобиколена от своите спътници — хорите и харитите — богините на красотата и грацията, Афродита блестяла със своята величествена красота и прелест. Където минела, лъчите на Хелиос по-ярко блестели, избуявала тревата, а цветята разцъфтявали и ухаели с дивен аромат. Птичките по-весело пеели, а хищните зверове — лъвове, тигри, хиени…, я заобикаляли и кротко ближели нежните й ръце.

Ерос и Химерос отвели Афродита на Олимп, гдето боговете в посрещнали с приказна тържественост. От висините на Олимп вечно младата и най-красивата богиня Афродита господствувала над света. Оттогава богове и смъртни се подчиняват на нейната власт. Тя буди в сърцата им страстна любов с помощта на своя син Ерос.

ЕРОС — весело, игриво и палаво момченце, със златистите си криле летяло като тих ветрец над земи и морета. В ръцете си винаги държало малък златен лък, а на рамото си — стрелник със стрели. Никой не можел да се защити от винаги улучващите стрели на Ерос, защото хитрото момченце умело се криело и никой не можел да го види. Щом стрелата на Ерос пронижела сърцето на бог или смъртен, любовта избликвала и той заживявал облян в радост, щастие, дивни надежди и мечти. Но стрелите на Ерос носели и любовна мъка, страдания и дори гибел при несподелена любов. Не един път палавият Ерос пронизвал със стрелите си и сърцето на великия господар на Небето и Земята Зевс и му причинявал страдания.

Зевс знаел, че синът на Афродита Ерос ще причинява страдания и нещастия на много хора по света. Затова искал да го умъртви при раждането му. Но богиня Афродита, узнала намеренията му, скрила сина си в непроходими гори. Там го откърмили две лъвици. Пораснал Ерос и като пратеник на своята майка, богиня Афродита, със стрелите си сеел сред хората любов, радост и щастие, но понякога им създавал и любовни мъки и страдания.

---

Ресурси - НАСА: Планетата Венера

Планетата Меркурий

Митове, свързани с имената на планетите и на техните спътници

Планетата Меркурий

Тази планета още в древността е привлякла погледа на хората със своето видимо бързо движение. Затова е наречена Меркурий. Така римляните наричали бог Хермес — вестителя на боговете. Със своите крилати сандали, шапка с криле и жезъл в ръка той се носел с бързината на мисълта от висините на Олимп до най-отдалечените краища на света.

Бог Хермес охранявал пътищата. На всички пътища и кръстопътища, както и пред входа на къщите в древна Гърция поставяли каменни стълбове с главата му. Той покровителствувал пътниците не само през живота им, но и след смъртта им. Със своя жезъл той затварял очите на хората и те потъвали в дълбок сън. Тогава той отвеждал душите им в мрачното подземно царство на Хадес.

Като покровител на търговията бог Хермес помагал на търговците да добият големи печалби и богатства. Той изнамерил буквите, числата и научил хората да пишат, да четат, да смятат и да измерват. Затова бил почитан и като бог на красноречието, и в същото време — на увъртането и измамата. Той бил необикновено сръчен крадец и ненадминат по ловкост и хитрост. Уж на шега той откраднал жезъла на своя баща — великият Зевс, на бог Посейдон откраднал тризъбеца, на бог Арес — меча и на бог Аполон — лъка и златните стрели.

Остроумието, хитростта и необикновената ловкост в кражбата се проявили у бог Хермес веднага след раждането му. Току-що майка му, богиня Мая, го родила, повила го в пелени и го оставила в люлката да спи и той решил да открадне крави от стадото на бог Аполон, които той пасял в зелената долина на Пиерия. Измъкнал се от пелените толкова тихо, че майка му, която спяла до него, не го усетила. Като вихър се понесъл той към Пиерия, отбрал петнадесет от най-хубавите крави и като вързал на краката им клончета, за да заличават следите си, ги подкарал към Пелопонес. Привечер пристигнал с кравите в Беотия. Там на един кръстопът седял един старец. Бог Хермес му казал да си избере и да вземе най-хубавата крава, но никому да не казва, че го е видял да води крави по пътя. Зарадвал се старецът, избрал си една хубава крава и обещал тържествено, че няма да казва на никого, че е видял момче, което да води крави по пътя. Заминал си Хермес с кравите и не след дълго навлязъл в една прохладна горичка. Тук му хрумнало да изпита стареца дали държи на думата си. Променил външния си вид и като подкарал няколко крави, а другите оставил в горичката, по околен път пак минал покрай същия старец и го запитал:

— Дядо, кажи ми видял ли си да минава по този път момче, което да води крави? Ако ми кажеш право и ми посочиш по кой път ги е откарало, ще ти дам две крави!

Още повече се зарадвал старецът, че ще придобие две хубави крави и без да се замисли за даденото обещание, казал, че преди малко едно момче минало с крави и отишло в ей-оная горичка.

Позеленял от яд бог Хермес и превърнал стареца в скала, за да мълчи вечно и да напомня, че който даде дума, не трябва никога да я пристъпя.

Продължил пътя си бог Хермес и повел кравите към Пилос. Стигнал там, принесъл две крави в жертва на баща си Зевс, а останалите вкарал заднешком в една пещера Така следите на кравите показвали, че те са излезли от пещерата, а не са влезли в нея. Като скрил кравите в пещерата, Хермес се прибрал при майка си, увил се в пелените и кротко заспал, сякаш нищо не се било случило. Майка му, като разбрала защо синът й толкова време го нямало, започнала да го укорява за постъпката му. Тя го заплашила с безпогрешните стрели на бог Аполон. Хермес спокойно й отговорил, че не се страхува от него. Ако бог Аполон му направел нещо, той щял да ограби светилището му в Делфи.

Не минало много време и бог Аполон пристигнал, за да си иска кравите. Хермес се преструвал, че спи в люлката си. Но Аполон го събудил и го запитал къде е отвел кравите му. Хермес най-спокойно му отговорил, че никакви крави не е виждал и нищо не знае за неговите крави. Много време се карали двамата богове, намесила се и майката на Хермес и най-сетне Аполон измъкнал Хермес от люлката и го принудил да го заведе в пещерата, за да си вземе кравите.

Много вървели двамата богове и привечер стигнали. Хермес посочил на Аполон пещерата, седнал на един хълм и засвирил с лирата, която бил си сам направил. Нежната музика очаровала бог Аполон и той забравил яда си. Дал на Хермес кравите, за да получи лирата му. Така бог Аполон се снабдил с лира, с която свирел и веселил хората по целия свят. А Хермес летял с крилатите си сандали с бързината на мисълта като вестоносец на боговете и покровител на пътниците, търговците, крадците и ораторите.

---

Ресурси - НАСА: Планетата Меркурий

Митове, свързани с луната

Митове, свързани с луната

Древноегипетски мит:

Бог на времето и Луната бил Тот — наместникът на Ра. Когато Ра се спуснел с ладията си по Небесния Нил в Западните планини и започвал да плава по Подземния Нил, Тот, като приемал образа на Луната, тръгвал по неговия път на Небето. Бавно и замислено той вървял по небесния път.

Тот, богът Луна, бил и бог на мъдростта и покровител на учените.

Древногръцки мит:

Селена, родена от титана Хиперион и богинята Гея, е сестра на Хелиос. Когато богиня Нукта (Нощта) хвърляла черното си наметало над Земята, мрак обгръщал всичко. Само звездите, сякаш изплашени от тъмната нощ, трептели и пръскали слаба светлина. Те са много. Осеяли са цялото небе, но са безсилни да прогонят нощния мрак, обгърнал цялата Земя. И ето на изток се появява слабо нежно сияние. То все повече се усилва, сякаш огнени пламъци обхващат далечината… Не след дълго на изток, изпод хоризонта, започвала да се въздига величествено БОГИНЯ ЛУНА — СЕЛЕНА. Спокойно стои тя в червенозлатистата си колесница, която бавно теглели по небето витороги бикове. От нейната жълтозлатиста дреха и лунния сърп на челото й се леела нежна светлина върху заспалата Земя. Сребристата светлина на Селена прогонвала нощния мрак.

Като изминела небесния си път, Селена се спускала с колесницата си в дълбоката пещера в планината Латъм в Кария. В нея лежал унесен във вечна дрямка прекрасният син на Зевс Ендимион. Селена била влюбена в него. Тя тихо се навеждала над него, милвала главата му, галела лицето му и му шептяла най-нежни любовни думи. Но потъналият в дълбока дрямка Ендимион не чувал и не усещал нейните ласки. Затова Селена винаги е тъжна и с такава посърнала светлина облива Земята през нощите.

---

Ресурси - НАСА: Лунен изгрев
Уикипедия: Луната

Приложения: Митове, свързани със слънцето

Приложения

Митове, свързани със слънцето

Древноегипетски мит:

РА — богът Слънце, произлязъл от Хаоса, бил властелинът над цялата Вселена. След като победил силите на Мрака, той родил син Шу и дъщеря Сохмет, които създали Хеба (Земята) и Нут (Небето). Те дали живот на Озирис и на всички богове.

Ра сътворил света и станал негов пълен владетел и господар. Силата му идвала от една тайнствена дума, която никой не трябвало да знае. Ако някой узнаел магическата дума, Ра незабавно би загубил силата и властта си.

ИЗИДА — правнучката на Ра, която владеела тайната на всички магии, решила да отнеме силата и властта на бога Слънце — Ра. Тя направила една отровна змия, която ухапала стария Ра, и той започнал да се гърчи от болки. Само Изида можела да го избави от непоносимите страдания. Дълго той я молел да му помогне, но тя отказвала, като настоявала да й каже тайнствената дума. Като не можел повече да понася болките, той се принудил да изговори думата РА — името си. Болките преминали, но в същия миг Ра загубил силата и властта си над света. Хората повече не го почитали. Опустели храмовете и никой вече не му правел жертвоприношения. Ядосал се той и решил да унищожи целия човешки род.

Ра изпратил на Земята ужасната си дъщеря Сохмет с глава на лъвица, която като огнена стихия унищожавала всичко. Настъпил повсеместен мор. Навсякъде се чували само плач и стенания. Хората се сетили за Ра и започнали да отправят горещи молби към него, за да ги избави от гибелта.

Смилил се Ра над хората, укротил страшната Сохмет, но не искал да остане повече сред хората и отишъл на Небето. Там със своята ладия той плавал по Небесния Нил и давал светлина на цялата Вселена.

Всеки ден, когато Ра извършел дневния си път, той се спускал в Западните планини, гдето се намирал входът на подземното царство. Там той преминавал от дневната си ладия в нощната и започвал да плава по Подземния Нил. Но в полунощ върху него се нахвърлял неговият вечен враг — чудовищният змей Апоп. За да унищожи бога Слънце, Апоп изпивал водите на Подземния Нил. Но Ра го побеждавал и го принуждавал да избълва изпитата вода. Отново започвал да тече Подземният Нил и Ра плавал с ладията си по него до Източните планини. Щом ги стигнел, преминавал в дневната си ладия. Плавайки по Небесния Нил, Ра обливал със светлина цялата Земя. Хората се радвали и всяка сутрин посрещали появяването на Ра на изток с молитви и пеели химни, с които прославяли благодеянието и милостта му към човешкия род и целия свят.

Древногръцки мит:

След като Уран (Небето) станал господар на света, той се оженил за благодатната Гея (Земята). Те имали шестима синове и шест дъщери — могъщите и страшни титани.

Титанът Хиперион и богиня Гея родили три деца — Хелиос (Слънцето), Селена (Луната) и Еос (Зората).

Далече на източния край на Земята се намирал златният дворец на ХЕЛИОС — БОГА СЛЪНЦЕ. Всяка сутрин, когато заруменявал изтокът, розовопръстата Еос отваряла златните двери. През тях излизал Хелиос със златната си колесница, теглена от четири бели като сняг крилати коня. Застанал прав в колесницата, Хелиос здраво държал юздите на буйните коне. Целият той блестял с ослепителна светлина в златната си дълга дреха и лъчезарния венец на главата си. Лъчите му озарявали най-напред високите планински върхове и те почервенявали, сякаш били обхванати от буйни огнени пламъци.

Все по-високо се издигала колесницата и лъчите на Хелиос се сипели върху Земята, на която давали светлина, топлина и живот.

След като Хелиос достигнел небесните висини, започвал да се спуска с колесницата си към Западния край на Земята. Там, в свещените води на Океана, го чакала златна ладия. В нея влизали крилатите коне с колесницата и Хелиос се понасял с нея по подземната река към изток в златния си дворец. В него Хелиос си почивал през нощта. С настъпването на деня той отново политал със златната си колесница по небесните простори, за да лее светлина и радост над Земята.

---

Ресурси - НАСА: Слънцето
Уикипедия: Слънцето

Млечният път

Млечният път

През ясните и особено безлунните нощи на юли, август и септември привлича погледа на всеки млечнобялата ивица, която опасва небосвода. Като река се разлива тя по небето. На места „тече“ спокойно, в тясно корито, и изведнъж „се разлива“ и разширява. Ярки „облаци“ се сменят с по-бледи, сякаш огромни вълни бушуват в небесната река. На едно място тя се разделя на два ръкава, които отново се съединяват в една широка, млечнобяла река, която „тече“ по небесната сфера. Това е МЛЕЧНИЯТ ПЪТ^[1]. Той преминава през съзвездията Единорог, Малко куче, Орион, Близнаци, Бик, Колар, Персей, Жираф, Касиопея, Андромеда, Цефей, Гущер, Лебед, Лира, Стрела, Орел, Щит, Стрелец, Змиеносец, Южна корона, Скорпион, Прав ъгъл, Вълк, Южен триъгълник, Центавър, Пергел, Южен кръст, Муха, Кораб, Корабни платна и Кормило.

Млечният път е привлякъл погледа на хората още в най-дълбока древност. В митологията на древните гърци за него се разказва следното.

В дъга успоредно на Млечния път се виждат, отгоре надолу: Канопус (втората по яркост звезда), Големият и Малкият Магеланови облаци. И трите обекта са невидими от географската ширина на България.
Ресурси - НАСА: Млечният път

В деня на раждането на Херкулес Зевс, зарадван, че най-красивата смъртна жена Алкмена му е родила син, предопределил той да стане най-прославеният герой на Гърция. За да придобие синът му Херкулес божествена сила и да бъде непобедим, Зевс заповядал на пратеника на боговете бог Хермес да вземе Херкулес и да го донесе на Олимп, за да бъде закърмен от великата богиня Хера.

С бързината на мисълта литнал на крилатите си сандали бог Хермес. Незабелязан от никого, взел току-що родения Херкулес и го донесъл на Олимп. Богиня Хера била заспала под една отрупана с цвят магнолия. Тихо пристъпил до нея бог Херглес и оставил на гърдите й малкия Херкулес. Жадно започнал той да суче божественото й мляко…, но богинята се събудила. С гняв и ярост Хера отблъснала Херкулес, когото намразила още преди да се роди. Божественото й мляко се разляло от гърдите й и потекло като река по небето. Така се образувал Млечният път (галактиката, галаксията)^[2].

Нашият народ нарича Млечния път с името Кумовата слама или просто Сламата. За нея съществува следната легенда.

През една люта зима, когато дебел сняг затрупал всичко, на един сиромах човек се свършила храната за воловете. Ден и нощ си биел главата той отгде да вземе малко слама да им даде, за да не измрат от глад…

В една студена, тъмна нощ той взел един кош и отишъл у кръстника си, който имал много камари слама. Предпазливо напълнил коша си със слама той я тихичко си тръгнал. В тъмната нощ той не видял, че кошът бил продънен. Като вървял с коша на гърба си към дома, сламата падала сламка по сламка от продънения кош и образувала диря след него. Като дошъл у дома си — що да види!? — В коша не останала нито една сламка.

Когато се съмнало, кръстникът отишъл да наскубе слама от камарата, за да нахрани добитъка си, и видял, че през нощта някой е откраднал слама. Тръгнал по дирята от разпръснатата слама и стигнал в къщата на кумеца си. Извикал го и започнал да му се кара защо е откраднал през нощта слама от него, а не му е поискал. Кумецът започнал да се оправдава и да лъже, че не е ставал през нощта. Тогава кръстникът му го хванал за ръка, извел го на улицата и му показал дирята от разпръснатата слама. Засрамил се кумецът…

Тръгнал си кръстникът и изрекъл:

— Нека тая крадена слама се запали и никога да не гасне, за да се знае и помни, че от кръстник не трябва да се краде…

Запалила се сламата и оттогава до ден днешен гори на небето кумовата слама.

---

[1] Във Вселената звездите и дифузните мъглявини (светли и тъмни) образуват гигантски звездни системи, които се наричат галактики. Нашата Галактика, към която принадлежи нашето Слънце със своята планетна система, е образувана от около 150 милиарда звезди. Тя има спирална структура. Формата й наподобява двойно изпъкнала леща. Диаметърът на Галактиката е приблизително 100 000 св. г., а дебелината й (в централната част) — 10 000 св. г. Слънцето се намира на 30 000 св. г. от ядрото на галактиката.

Нашата Галактика се върти около своя център в посока на часовниковата стрелка, ако се гледа от Северния й полюс, който се намира в съзвездието Косите на Вероника. Слънцето със скорост 220 км/сек прави една обиколка около центъра на галактиката за 200 милиона години (галактическа или космическа година).

Съществуването на Млечния път на небесната сфера се дължи на обстоятелството, че далечните звезди от нашата галактика не могат да се виждат с просто око поотделно и затова се получава тази Млечнобяла ивица, която опасва цялата небесна сфера. С телескоп обаче се вижда, че „облаците“ на Млечния път са образувани от отделни звезди.

Облакообразната структура на Млечния път (наблюдаваните по-ярки и по-тъмни „облаци“ в него) се дължи преди всичко на това, че звездите в нашата Галактика не са равномерно разпределени (на места в нея те са „по-нагъсто“, а на места — „по-нарядко“). Но само с този факт не може да се обясни наблюдаваната структура на Млечния път. Съществена роля за тази структура играят и многобройните тъмни мъглявини от поглъщаща материя с различни размери и форма, с които е особено богата нашата Галактика. Самото разделяне на Млечния път на два „ръкава“ (в съзвездието Лебед) се дължи на тъмна мъглявина. Тъмна мъглявина закрива и ядрото на нашата Галактика и затова то не се наблюдава нито с просто око, нито с телескоп, колкото и голям да е той. Но, както вече отбелязахме, ядрото на нашата галактика се фотографира в инфрачервени лъчи и се „наблюдава“ с радиотелескоп. ↑

[2] На гръцки език γαλαξιαζ (галаксиас) — млечен. ↑

Октант (Octans)

Октант (Octans)

Южният небесен полюс е в съзвездието ОКТАНТ. Интересно е да се отбележи, че съзвездията около Южния небесен полюс са бедни на ярки звезди. Но най-бедното на такива звезди е съзвездието Октант. То е заобиколено от съзвездията (околополюсните съзвездия на Южния небесен полюс) Райска птица, Паун, Индийска птица, Тукан, Южна хидра, Маса и Хамелеон.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Октант могат да се видят с просто око 35 звезди, които с изключение само на три по-ярки са едва видими. Даже трите най-ярки звезди са от 4^m — 5^m. Те образуват един триъгълник, който се рисува като характерна фигура на съзвездието Октант.

Най-близо (в наше време) до Южния небесен полюс е звездата α от Октант. Тя се намира на 54 ъглови минути от Южния небесен полюс, затова изпълнява ролята на полярна звезда. За разлика от Полярната звезда в Северната небесна полусфера, която е ярка и привлича погледа, Южната полярна звезда е едва видима с просто око звезда от шеста звездна величина. Тя никога не е могла да играе ролята на „пътеводна звезда“ поради слабия си блясък.

Съзвездието Октант увековечава на небето уреда октант, Името на този уред идва от латинската дума OCTANS, т.е. осмата част от окръжността. Октантът е ъгломерен уред, на който основната част е дъга, равна на ⅛ част от окръжността а разделена на градуси и части от градуса. По устройство октантът наподобява секстанта. С октанта могат да се измерват ъгли до 90°, а при някои по-нови конструкции и по-големи ъгли (115°-130°). В миналото октантът се е използувал широко в мореходната астрономия и в океанографските изследвания. Сега този уред не се използува. Заради помощта, която октантът е оказвал на мореплавателите в миналото при пътуването им из все още недобре познатите южни морета и океани той е оставен на южното небе като съзвездието Октант.

Маса (Mensa)

Маса (Mensa)

МАСА е едно от съзвездията около Южния небесен полюс. Заобиколено е от съзвездията Хвърчаща риба, Хамелеон, Октант, Южна хидра и Златна рибка.

Както и другите съзвездия около Южния небесен полюс, съзвездието Маса е бедно на ярки звезди. В ясна нощ в него могат да се видят с просто око 15 звезди, но изобщо те са много слаби. Най-ярките от тях са четири звезди от 5^m. Те образуват трапец — характерната геометрична фигура за съзвездието Маса. Тази фигура обаче никак не напомня лабораторна маса, увековечена на небето в съзвездието Маса.

Микроскоп (Microscopium)

Микроскоп (Microscopium)

На малкия уред МИКРОСКОП е отредено и малко място сред съзвездията на южното небе. Съзвездието Микроскоп е заобиколено от съзвездията Южна риба, Жерав, Индийска птица, Секстант и Козирог.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Микроскоп могат да се видят с просто око 20 звезди, които с малки изключения са на границата на видимостта. Даже най-ярките звезди от това съзвездие са от пета звездна величина. Тези три звездички образуват една малка, леко извита дъгичка, която на звездните карти се рисува като фигура, която характеризира съзвездието Микроскоп.

Звездичките в съзвездието Микроскоп са толкова слаби, че трябва „да се търсят с микроскоп“, за да се видят. Вероятно затова съзвездието е наименувано Микроскоп.

Телескоп (Telescopium)

Телескоп (Telescopium)

На уреда, който позволи на човека да надзърне в далечните простори на Вселената, е отредено неголямо място сред съзвездията на южното небе. Съзвездието ТЕЛЕСКОП е едно от най-малките съзвездия. Заобиколено е от съзвездията Индийска птица, Паун, Жертвеник, Южна корона и Секстант.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Телескоп могат да се видят с просто око 30 звезди, повечето от които са на границата на видимостта. От седемте най-ярки звезди в съзвездието пет са от пета звездна величина и две — от четвърта звездна величина. Тези слаби звезди не образуват никаква характерна конфигурация. Фигурата, която образуват двете най-ярки звезди заедно с по-слаби звездички, обикновено се дава на звездните карти, за да характеризира съзвездието Телескоп.

Пергел (Circinus)

Пергел (Circinus)

ПЕРГЕЛ е може би най-малкото съзвездие на южното небе. Заобиколено е от съзвездията Южен триъгълник, Райска птица, Муха и Центавър.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Пергел могат да се видят с просто око 20 звезди, но те са извънредно слаби. Те така са разпръснати, че не образуват никаква фигура, която дори и с помощта на въображението да напомня пергел. Затова на звездните карти на съзвездието Пергел само се очертава областта, която то заема, и се означава най-ярката звезда в него, α от Пергел, която е от 3,4^m, но не се рисува никакъв пергел.

Пневматична машина (Antlia)

Пневматична машина (Antlia)

ПНЕВМАТИЧНА МАШИНА е неголямо съзвездие на южното небе. Заобиколено е от съзвездията Хидра, Центавър, Корабни платна и Компас.

В ясна нощ в съзвездието Пневматична машина могат да се видят с просто око 20 звезди, но почти всички са на границата на видимостта. Най-ярките звезди са четири с блясък между 4,4^m и 5,2^m. Те образуват тъпоъгълен триъгълник.

Съзвездието Пневматична машина може да се вижда от географската ширина на нашата страна. Но слабите звезди в него и малката височина, на която се издига над южната страна на хоризонта, затрудняват много наблюдението му. Най-добри условия за наблюдението му са около полунощ по средата на март.

Жертвеник (Ara)

Жертвеник (Ara)

ЖЕРТВЕНИК е едно от големите съзвездия на южното небе. Заобиколено е от съзвездията Телескоп, Паун, Райска птица, Южен триъгълник, Прав ъгъл и Скорпион.

За разлика от другите южни съзвездия Жертвеник има по-ярки звезди. В ясна и безлунна нощ в него могат да се видят с просто око 30 звезди. От тях три са от 3^m и четири — от 4^m. Тези седем по-ярки звезди образуват интересна фигура: две дъги (една по-голяма и една по-малка), които са съединени в най-изпъкналите им части. Тази геометрична фигура до голяма степен оправдава името на съзвездието. Не е трудно с помощта на въображението да се види в нея жертвеника, използуван в митологията за жертвоприношенията. В този смисъл Жертвеник е единственото от новите съзвездия на южното небе, името на което е свързано с митологията.

Живописец (Pictor)

Живописец (Pictor)

ЖИВОПИСЕЦ заема немалка площ от южното небе. Заобиколено е от съзвездията Кораб, Кормило, Златна рибка, Длето и Гълъб.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Живописец могат да се видят с просто око 30 звезди, но повечето от тях са на границата на видимостта. Най-ярките звезди в това съзвездие са три (една от 3,3^m, а другите две от 4^m). Тези звезди образуват фигура — една леко извита дъга, която няма нищо общо с образа на Живописец.

Длето (Caelum)

Длето (Caelum)

ДЛЕТО е едно от малките съзвездия на южното небе. Заобиколено е от съзвездията Гълъб, Живописец, Златна рибка, Часовник, Еридан и Заек.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Длето могат да се видят с просто око само 10 звезди, но те са съвсем слаби. Най-ярките от тях са от 4,5^m и 5,2^m. Те образуват фигура — начупена линия, която с помощта на въображението може да се оприличи на длето с дръжка.

Микрометър (Reticulum)

Микрометър (Reticulum)

МИКРОМЕТЪР е едно от най-малките съзвездия на южното небе. Заобиколено е от съзвездията Златна рибка, Южна хидра и Часовник.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Микрометър могат да се видят с просто око 15 звезди, но повечето от тях са много слаби. Най-ярката звезда е от 3,4^m, а другите три по-ярки звезди са от 4^m. Тези ярки звезди образуват един ромб, в единия връх на който има няколко слаби звездички. Тази геометрична фигура с нищо не напомня уреда микрометър, който широко се използува в астрономията, затова му е отделено място като съзвездие Микрометър.

Часовник (Horologium)

Часовник (Horologium)

Областта от южното небе, която заема съзвездието ЧАСОВНИК, е една немного широка дъга. То е заобиколено от съзвездията Длето, Микрометър и Еридан.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Часовник могат да се видят с просто око 20 звезди, но те са едва видими. Даже най-ярките звезди от това съзвездие са от пета звездна величина и по-слаби. Те образуват дъга, която с нищо не напомня часовник.

Пещ (Fornax)

Пещ (Fornax)

СЪЗВЕЗДИЕТО ПЕЩ е заобиколено от съзвездията Еридан, Феникс, Скулптор и Кит.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Пещ могат да се видят с просто око 35 звезди, но повечето от тях са на границата на видимостта. Трите най-ярки звезди в него са от четвърта и пета звездна величина. Те образуват една леко извита дъга, която с нищо не напомня Пещ.

Скулптор (Sculptor)

Скулптор (Sculptor)

СКУЛПТОР е едно от големите съзвездията южното небе. Заобиколено е от съзвездията Пещ, Феникс, Южна риба, Водолей и Кит.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Скулптор могат да се видят с просто око 30 звезди, но повечето от тях са на границата на видимостта. Даже най-ярките звезди в това съзвездие са от около 4,5^m. Те образуват голям трапец и много трудно е да се види в тази геометрична фигура скулптор.

Прав ъгъл (Norma)

Прав ъгъл (Norma)

ПРАВ ЪГЪЛ е едно от малките съзвездия на южното небе. Заобиколено е от съзвездията Жертвеник, Южен триъгълник, Вълк и Скорпион.

С просто око в съзвездието Прав ъгъл могат да се видят 20 звезди, но повечето от тях са на границата на видимостта с просто око. Даже най-ярките звезди в това съзвездие са от четвърта и пета звездна величина. Те образуват геометрична фигура — прав ъгъл, заради която съзвездието е наречено Прав ъгъл.

Южна корона (Corona Austrinus)

Южна корона (Corona Austrinus)

ЮЖНА КОРОНА е едно от малките съзвездия на южното небе. Заобиколено е от съзвездията Стрелец, Телескоп и Скорпион.

В съзвездието Южна корона могат да се видят с просто око 25 звезди в ясна и безлунна нощ, но по-голямата част от тях са на границата на видимостта с просто око. Даже най-ярките звезди от това съзвездие са от четвърта и пета звездна величина. Те именно образуват една извита дъга, която наподобява фигурата на съзвездието Северна корона. Поради тази прилика то е наименувано Южна корона.

Южна риба (Piscis Austrinus)

Южна риба (Piscis Austrinus)

ЮЖНА РИБА е неголямо съзвездие. Заобиколено е от съзвездията Скулптор, Жерав, Микроскоп, Козирог и Водолей.

С просто око в съзвездието Южна риба могат да се видят 25 звезди, но най-ярките от тях са от 4^m — 5^m. Затова в това съзвездие изпъква и привлича погледа една от най-ярките звезди на южното звездно небе — Фомалхаут, от първа звездна величина. Тя заедно с по-ярките звезди образува изострен многоъгълник, който с нищо не напомня за риба. При равен хоризонт Фомалхаут може да се види от нашата страна около полунощ по средата на септември, когато преминава през южната част на меридиана на около 15° над хоризонта.