Орел (Aquila) и Стрела (Sagitta)

Орел (Aquila) и Стрела (Sagitta)

СЪЗВЕЗДИЕТО ОРЕЛ се намира в най-красивата част на Млечния път. Върху неговия млечнобял фон то много добре се очертава. Заобиколено е от съзвездията Делфин, Малък кон, Козирог, Стрелец, Щит, Херкулес и Стрела.

Най-високо е над хоризонта и най-добре се вижда съзвездието Орел през нощите на август и септември. В ясна и безлунна нощ в него могат да се видят с просто око около 70 звезди, от които 8 са по-ярки от четвърта звездна величина. Най-ярката от тях е звездата Алтаир (от 1^m). Тя, съединена с линии със звездите около нея, образува фигура, която би могла да се оприличи от летящ орел с широко разперени криле. Тази хищна птица в това съзвездие са виждали не само древните гърци, но и арабите, които са нарекли най-ярката звезда в него Алтаир, т.е. летящ.

Алтаир е една от най-близките до нас звезди. Намира се на разстояние 16 св. г. от нас и поради това изглежда толкова ярка. По размери е само два пъти по-голяма от нашето Слънце и излъчва осем пъти по-интензивно от него. Интересно е да се отбележи, че звездата Алтаир се приближава към нас със скорост 26 км/сек.

В съзвездието Орел е интересна променливата звезда η, която е от класа на цефеидите. Исторически това е първата цефеида, която е била открита една година преди δ от Цефей. Яркостта на η от Орел се изменя от 3,7^m до 4,4^m с период 7,18 денонощия. Тази звезда е лесно достъпна за наблюдение с просто око.

СТРЕЛА е малко съзвездие в Млечния път, но добре се очертава върху неговия млечнобял фон. Заобиколено е от съзвездията Делфин, Орел, Херкулес и Малка лисица.

Митологията е свързала Орела и Стрелата с участта на титана Прометей — благодетеля на хората.

Когато Зевс израсъл и почувствувал мощта на божествените си сили, започнал борба със своя баща Кронос, за да отнеме властта му над Небето и Земята. Тежка била борбата на Зевс, защото на страната на Кронос били могъщите и страшни титани. Обсипал ги с мълнии великият Гръмовержец и с помощта на сторъките, страшни и грамадни като планини великани хекатонхейри победил титаните и ги затворил в мрачния Тартар. Само един от титаните, Прометей, не само че не воювал срещу Зевс, но му и помагал в борбата, като убедил майка си Тетида, а и богинята Гея, да преминат на негова страна. Затова Прометей можел да живее на Олимп сред боговете и да идва на Земята, когато пожелае.

Безгрижният живот на боговете във високите простори на Олимп и техните непрекъснати пиршества не привлекли Прометей. Той слязъл на Земята и останал да живее сред хората, за да им помага. Сърцето му се разкъсвало от болка, като гледал колко били нещастни те — нямали огън, мръзнели в дупки и пещери, разкъсвали ги дивите зверове и умирали от болести. Те не биха били толкова нещастни, мислел Прометей, ако имат огън. Но Зевс забранил строго да се даде огън на хората:

„Ако хората имат огън — говорел Зевс на боговете, — те ще се научат на много неща, ще станат умни и мъдри и ще ни завземат властта над света. Нека мръзнат и нищо да не знаят, за да живеем спокойно на Олимп.“

Прометей знаел каква участ ще го сполети, ако наруши забраната на Зевс, но не можел да понася повече страданията на хората. Откраднал от ковачницата на Хефест огън, дал го на хората и ги научил как да си служат с него.

Колко бързо се променил животът на хората! Те вече не мръзнели в тъмните пещери, не се хранели със сурово, кърваво месо, а започнали да си готвят ядене…

Не само огън дал на хората Прометей. Той ги научил да копаят руди из земните недра, да ги стопяват в огъня, да имат желязо и други метали, да си правят рала и различни сечива. Научил ги да обработват Земята, като използуват силата на дивите бикове и коне, които той опитомил и научил хората да впрягат. Прометей опитомил дивите овци и кози и ги дал на хората да използуват млякото, месото и кожата им. Научил хората да се лекуват от болестите и те заживели щастлив живот.

Когато видял какво е направил за хората Прометей, Зевс избухнал в гняв. Извикал своите непобедими помощници Власт и Сила, които не знаели какво е милост, и им наредил да хванат престъпника. Хванали те Прометей, оковали го в тежки вериги и го повели към самия край на Земята. Там, в далечния Кавказ, гдето се издигали високо до облаците остри планински скали, на пустия морски бряг, гдето нямало никаква тревичка, никакво дръвче. Навсякъде само остри скали, върху които с ярост се нахвърляли огромни морски вълни и с оглушителен трясък се разбивали в тях…

На този пуст бряг до един скалист гигантски връх Власт и Сила довели Прометей. По заповед на Зевс дошъл и Хефест с огромен железен чук. На скалистия връх той приковал своя приятел Прометей. От тежките удари на чука, докато приковавал на скалата ръцете и краката на Прометей, се разтресли скалите и цялата Земя…

Колкото и да било мъчно на Хефест, той здраво приковал Прометей на скалата. Накрая той трябвало да изпълни още по-тежко поръчение. Да забие през гърдите на Прометей в скалата един огромен, дебел и остър железен кол. Отново се разтреперала Земята, докато забивал кола в скалата. Но никакъв стон, никаква въздишка, не се изтръгвали от гърдите на Прометей… Най-после всичко свършило. Власт, Сила и Хефест си отишли…

Минавали години и векове. Бури и урагани връхлитали върху прикования на скалата Прометей. Снежни виелици страхотно виели около него, градушки с трясък удряли лицето му…

Една привечер утихнали морските вълни. С лек ветрец на златни колесници дошли при Прометей дъщерите на беловласия Океан. Мъка разкъсвала сърцата им като гледали страданията на Прометей. Те го обичали много. Сестра им Хезиона била негова съпруга. Дошъл и баща им мъдрият Океан със своята крилата колесница. Той посъветвал Прометей да се помири със Зевс. Но Прометей не искал и да чуе за помирение. Той знае, че властта на Зевс има край. Само той знае тайната как Зевс може да запази властта си, но никога няма да я каже, на каквито и мъчения да бъде подложен.

Веднъж дошъл при Прометей и Хермес, бързоходният вестител на боговете. Изпратил го Зевс, за да му разкрие Прометей тайната на него вата участ. Прометей останал непреклонен… Внезапно Земята се разтресла, затрещели скалите, заблестели мълнии и оглушителни гръмотевици и светкавици. С ярост върху скалите се нахвърляли морските вълни. Сякаш тъмен вихър обгърнал всичко и настъпила непрогледна нощ… Зевс хвърлил страхотен гръм на скалата с прикования на нея Прометей и тя с трясък рухнала с него в глъбините на вечния мрак…

Минали хиляди години… Зевс отново извадил скалата на морския бряг с прикования на нея Прометей и го подложил на още по-големи и по-тежки мъчения. Като стрели върху него се сипели лъчите на Хелиос, горели лицето и тялото му, а през летните горещини скалата ставала червена като огън. Когато горещините преминавали, студени бури и урагани вледенявали непокорния титан и снежни виелици засипвали тялото му.

Всеки ден, щом Хелиос полетявал с огнената си колесница по небето, Зевс изпращал един огромен орел. С мощни разперени криле той долитал с трясък на скалата и кацал на гърдите на Прометей. С острите си като железни куки нокти разкъсвал гърдите му и започвал своето пищно пиршество. С изкривения и остър клюн кълвял дроба на Прометей, а кръвта като буйни планински ручеи се стичала по скалата и около нея се образувало огромно кърваво езеро. От горещините кръвта се разлагала и въздухът се изпълвал с непоносима миризма. Мухи, бръмбари, и диви зверове се нахвърляли върху съсирената и почерняла кръв… Когато Хелиос започвал да се спуска към безбрежния Океан в западния край на Земята, орелът отлитал. През нощта дробът на Прометей израствал отново, раните на гърдите му заздравявали. Но на следващия ден орелът отново долитал, за да продължи кървавия си пир… Така тридесет хиляди години орелът всеки ден разкъсвал гърдите на Прометей и изкълвавал дроба му…

Дошла при Прометей и неговата майка Темида. Тя със сълзи на очи го молила да се помири със Зевс и да разкрие тайната. Прометей оставал непреклонен. Той вече знаел, че се е родил героят, който ще сложи край на страданията му.

Този герой, най-прославеният и могъщ като бог, бил Херкулес. Много страни избродил той, от много чудовища и бедствия избавил хората и най-после един ден, преди да се покаже огнената колесница на Хелиос, дошъл и в този далечен край на Земята. Застанал пред огромната скала, той гледал прикования Прометей и слушал разказа му за мъченията, на които го е подложил Зевс.

Във висините като тъмен облак се показал огромният орел. Грохотът от мощните му криле все повече се усилвал. Той се виел над скалата, готов да се стрелне към Прометей и да започне кървавия си пир… Херкулес взел лъка си, извадил една стрела и като се помолил на Аполон да насочи точно полета й, я пуснал. Изсвистяла стрелата, полетяла във висините и пронизала хищния орел. Като камък паднал той в морето, до самата скала. Огромни вълни се издигнали от падането му, облели скалата и разхладили тялото на Прометей, Дошъл от Олимп и пратеникът на Зевс, бързоходният Хермес. Застанал пред него той и с най-ласкави думи започнал да го увещава да разкрие тайната и Зевс ще сложи край на страданията му.

Съгласил се Прометей и разкрил тайната: Зевс не трябва да встъпва в брак с морската богиня Тетида, защото богините на съдбата са определили, че който и да е мъжът й, тя ще роди син, по-могъщ от баща си.

С тежкия си боздуган Херкулес разбил веригите на Прометей и извадил острия железен кол, който пронизвал гърдите му. Великият титан стъпил свободен на Земята и прегърнал Херкулес, когото чакал десетки хиляди години.

И сега през летните нощи се виждат на небето Херкулес, в чиито крака е кръвожадният Орел, а над него е Стрелата. Няма го само Прометей на небето, но хората не са забравили и няма да забравят, че той им е дал огъня и знания, с които да се борят срещу властта на боговете.

Вълк (Lupus)

Вълк (Lupus)

ВЪЛК е южно съзвездие и много трудно се наблюдава от нашата страна. Най-високо е над южната страна на хоризонта и най-добре се вижда (само част от него) през нощите на юли и август. Заобиколено е от съзвездията Скорпион, Прав ъгъл, Центавър и Везни.

В ясна нощ в съзвездието Вълк могат да се видят с просто око около 70 звезди, но само десет от тях са по-ярки от четвърта звездна величина. От тях само две се виждат от нашата страна.

По-светлите звезди в съзвездието Вълк образуват голям разкривен четириъгълник. Необходимо е голямо въображение, за да може в тази геометрична фигура да се види образът на Вълк, какъвто е нарисуван в старинните звездни карти и атласи. В съзвездието Вълк няма интересни обекти, достъпни за наблюдение с просто око.

За съзвездието Вълк митологията разказва:

Хората от медния век не работили Земята, не отглеждали стада и овощни дървета. Те само воювали, избивали се един друг и потънали в престъпления. Не почитали боговете от Олимп и не им се подчинявали. Затова гръмовержецът Зевс ги намразил. Гневът му най-напред се изсипал върху царя на Ликосура в Аркадия Ликаон.

Веднъж Зевс, преоблякъл се като най-обикновен човек, дошъл в Ликосура. Но той изпратил знамение на жителите на града и те всички го почели като бог и коленичили пред него. Само Ликаон не паднал на колене пред великия Гръмовержец. Не му отдал никакви почести като на бог и даже се присмивал на почестите, които му отдавали жителите на града. Гордостта на Ликаон минала всякакви граници, когато той, за да се увери с очите си, че Зевс е бог, извършил много тежко престъпление. Заклал един от робите, каквито имал много в двореца си, и половината от тялото му сварил, а другата половина опекъл и го поднесъл на всемогъщия бог, за да го нахрани. Мислел си, че ако дошлият чужденец е наистина бог, той ще знае, че яденето е приготвено от човешко месо и няма да яде от него.

Покъртен от престъплението на Ликаон, Зевс страшно се разгневил и мълнии засвистели в ръцете му. В миг те превърнали в пепел целия дворец. Самият Ликаон Зевс превърнал в кръвожаден вълк и го оставил на небето като съзвездие за назидание.

Рак (Cancer)

Рак (Cancer)

РАК е зодиакално съзвездие. Най-добре се вижда през нощите от януари до май. Заобиколено е от съзвездията Лъв, Хидра, Близнаци и Рис.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Рак могат да се видят с просто око около 60 звезди, но само пет от тях са по-ярки от четвърта звездна величина. Те образуват характерната геометрична фигура на съзвездието Рак — триъгълник, около върха на който има една редица от звезди. Трудно е в тази фигура да се види познатият образ на рак с неговите големи щипци.

Между двете звезди γ и δ от Рак в ясна и безлунна нощ при добра видимост може да се види с просто око размита мъглява „звезда“. Удивително е, че още в незапомнени времена е забелязана тази особена „звезда“ и е наречена с името Ясли, а двете звезди γ и δ били наречени магаренца (ослета). От време на време тези магаренца „се хранели“ в яслите. Вярвало се е, че когато Яслите са тъмни, а ослетата (звездите γ и δ) сияят, ще вали дъжд.

Едва след изобретяването на далекогледната тръба станало ясно, че тази мъглява „звезда“ е в същност звезден куп, за пръв път наблюдаван от Галилео Галилей.

Звездният куп ЯСЛИ принадлежи към разсеяните звездни купове. В него се наброяват около стотина звезди. В пространството те заемат обем с диаметър около 16 св. г. Разстоянието до звездния куп Ясли е около 520 св. г. Особено ефектен е звездният куп Ясли, когато се наблюдава с бинокъл или с неголяма далекогледна тръба.

Интересна е звездата ʒ от Рак. Тази слаба звездичка, приблизително на границата на видимостта с просто око, от 5Т, е една многократна звездна система от пет отделни звезди, но те могат да се наблюдават разделени само с мощни телескопи.

Появяването на РАК сред съзвездията на небето се свързва с видимото годишно движение на Слънцето по еклиптиката. То преминава през 12-те зодиакални съзвездия (Овен, Бик, Близнаци, Рак, Лъв, Девица, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог. Водолей и Риби). В деня на пролетното равноденствие (21 март) Слънцето е на небесния екватор. От този ден то все повече се отдалечава на север от него. В деня на лятното слънцестояние (23 юни) Слънцето е най-далеч на север от небесния екватор. След този ден Слънцето видимо започва да се движи „назад“ (като рак) и да се приближава отново към небесния екватор.

Преди повече от 2000 г. точката на лятното слънцестояние била в областта на небесната сфера, където било съзвездието Рак. Поради видимото движение на Слънцето „назад“ като рак тази област от небесната сфера древните гърци именували Рак.

Богатата фантазия на древните гърци е свързала съзвездието Рак с един от подвизите на митическия герой Херкулес. По нареждане на Евристей той трябвало да убие всяващата ужас Лернейска хидра, в помощ на която се притекъл ракът. Това не спасило хидрата, а и ракът бил убит. Богиня Хера, на която омразата към Херкулес все повече се разгаряла, превърнала рака в съзвездие и го оставила на небето заради помощта, която оказал на хидрата.

Гарван (Corvus), Чаша (Crater) и Хидра (Hydra)

Гарван (Corvus), Чаша (Crater) и Хидра (Hydra)

СЪЗВЕЗДИЕТО ЧАША принадлежи към малките съзвездия. Заобиколено е от съзвездията Гарван, Хидра, Секстант, Лъв и Девица. Най-високо е над южната страна на хоризонта и най-добре се вижда през априлските нощи. В ясна и безлунна нощ в съзвездието Чаша могат да се видят с просто око около 20 звезди, но повечето от тях са слаби, приблизително на границата на видимостта с просто око. Само три от тях са по-ярки от четвърта звездна величина. Те образуват триъгълник — характерната геометрична фигура на съзвездието.

В съзвездието Чаша няма никакви обекти, които да привличат вниманието.

На старинните звездни карти и атласи се вижда чудна картина: Гарван, сграбчил огромна Хидра в ноктите си, готов да я клъвне с клюна си. Малко по-далеч от него има една чаша, която едва се крепи и всеки миг може да падне и да се разлее водата от нея.

Как са попаднали на небето сред съзвездията Гарванът, Хидрата и Чашата, митологията вълнуващо разказва.

Бог Аполон издигнал величествен жертвеник и приготвил всичко, за да направи жертвоприношение на своя баща Зевс — господаря на Небето и Земята. В последния миг видял, че няма вода за жертвоприношението, а наблизо нямало никакъв извор. Извикал своя сребърнобял гарван, дал му една златна чаша и му наредил бързо да донесе вода от планината, която се синеела в далечината. Сграбчил гарванът чашата и отлетял… Но съзрял палма, отрупана с плодове. Кацнал гарванът на нея, за да си похапне от фурмите. Но те били още зелени и стипчиви. А толкова много искал да си хапне узрели фурми! Без да помисли за поръчението на Аполон, гарванът решил да почака, докато узреят фурмите, да си хапне от тях и след това да отиде за вода. Минавали дните, но фурмите бавно зреели. Минало много време. Най-после те узрели. Нахранил се до насита гарванът с узрели фурми, но било изминало толкова много време, докато чакал, че вече нямало никакъв смисъл да ходи за вода. И гарванът решил с хитрост да оправдае постъпката си. Видял една хидра, спуснал се, здраво я сграбчил в ноктите си и отлетял с нея обратно.

Смирено застанал пред бог Аполон гарванът и му разказал, че не могъл да вземе вода от извора в планината, защото хидрата го пазела и не му позволила да налее вода в чашата. За да го увери, той му донесъл самата хидра.

Избухнал в гняв Аполон. Как смеел гарванът да не изпълни поръчението му и още повече да се осмелява да го лъже — него, всевиждащия и всезнаещ бог! Той проклел гарвана. Сребърнобелите му пера станали черни и наредил водата да бъде твърда, докато отново узреят плодовете.

За да не се забравя никога тази случка, бог Аполон превърнал гарвана, чашата и хидрата в съзвездия и ги оставил на небето.

Гарван (Corvus)

Гарван (Corvus)

През нощите на април и май немного високо в южната страна над хоризонта добре се вижда трапец от ярки звезди. Това е съзвездието Гарван. То е заобиколено от съзвездията Девица, Хидра и Чаша.

ГАРВАН е малко съзвездие. В ясна и безлунна нощ в него могат да се видят с просто око до 15 звезди, но само четири от тях са по-ярки (около 3^m). Те именно образуват трапец — характерната геометрична фигура на това съзвездие. В тази фигура трудно може да се види гарван, какъвто се рисува в старинните звездни карти и атласи.

В съзвездието Гарван няма интересни обекти, които да са достъпни за наблюдение с просто око или с малка далекогледна тръба.

Как е попаднал Гарванът сред съзвездията на небето, митологията разказва.

Аполон — богът, лицето на който сияело като слънчевите лъчи, не се застоявал на Олимп. Той обичал да ходи сред хората, да ги напътствува, да им свири с лирата си нежни песни, да им създава весело настроение и радост.

Със сребърния си лък и златната си лира Аполон ходил и в най-далечните и непристъпни селища. Веднъж той дошъл в едно откъснато планинско селце, оттатък Тембийската долина. В него срещнал девойка, каквато никога и никъде не бил виждал — висока, стройна, с разпилени коси, а сините й очи весело и безгрижно сияели като ярки звезди. Тя се казвала Коронида. Пленен от величествената й красота, която по нищо не отстъпвала на красотата на безсмъртните богини, Аполон се оженил за нея и двамата заживели щастливо. Родило им се момченце, очичките на което блестели, както очите на майка му. Нарекли го Асклепий. Радост изпълнила сърцето на Аполон от този дар на боговете. Звуците на лирата му огласили планините и горите и в тях се заслушали дори и зверовете. Раждането на Аполоновия син зарадвало и боговете на Олимп и те го ознаменували с весели пиршества.

Още по-радостен и щастлив станал животът на Коронида и Аполон. Всеки ден те водели малкия Асклепий в гората и с вълнуваща радост гледали как той се вслушва в ромона на ручеите, къса цветя и бере ягоди и къпини.

Аполон имал и един гарван с блестящи като сребро пера, както впрочем и на всички други гарвани по онова време. Но гарванът на Аполон се отличавал от другите гарвани. Той можел не само да лети бързо като стрела, но и да говори. И когато на Аполон се наложило да замине на далечен път, казал на Коронида:

— Аз ще знам всеки ден как си ти и Асклепий. Моят гарван всеки ден ще идва при тебе и след това ще ми разказва как сте с Асклепий.

Заминал Аполон. Още на следващия ден изпратил гарвана при Коронида. Полетял той и отишъл при нея. Поздравил я от Аполон, поприказвали и бързо полетял обратно, защото Аполон с нетърпение го чакал. Още отдалеч започнал да му разказва: „Коронида е добре! Асклепий расте!“

Така всеки ден гарванът носил вести на Аполон. Но един ден, кой знае как и защо, гарванът полетял, както винаги, при Коронида, но не минало много време и долетял обратно, много по-бързо от друг път, и някак си припряно и смутено започнал да говори: „Кор…, Кор…, Кор…“ Нищо не разбрал Аполон от несвързаните му думи. Най-после гарванът казал по-разбрано: „Коронида… само с приятелките си се весели. Тя никак не се грижи за твоя син…“, и замлъкнал.

С мъка и гняв Аполон веднага тръгнал, за да се увери сам в това, което му разказал гарванът. Стигнал в горичката, сред която бил домът му, и видял бялата дреха на Коронида небрежно метната на едно дърво, а самата тя тичала в гората… „Гарванът не ме е излъгал“ — рекъл на ума си Аполон. Без да помисли, насочил стрелата си… Чул се сърцераздирателен писък… Коронида паднала пронизана от стрелата. В предсмъртните си минути тя му казала, че Асклепий е добре и си играе, а тя, като видяла, че той се връща при нея, хвърлила дрехата си, за да може по-бързо да тича из гората и да го посрещне. Казала му, че нищо друго не е правила по време на отсъствието му. Гледала е Асклепий и се грижела за него. Той вече пораснал и може да говори… Навел се Аполон да я прегърне и да я вдигне от земята, но тя била вече мъртва…

В дълбока скръб потънал бог Аполон от смъртта на Коронида, която той причинил поради лъжата на гарвана… Ето че и той долетял. „Кор…, Кор…, Кор…“ разграчил се той. Вдигнал глава Аполон и го проклел: „Проклета птица! Вече никога да не можеш да изговаряш нито една дума, а само да грачиш! Нека сребърнобелите ти пера станат черни като катран!“

Оттогава всички гарвани станали черни. Бог Аполон поставил гарвана сред съзвездията, за да напомня на хората за измамата и те никога да не предприемат прибързани и необмислени постъпки.