Translate

30 юни 2017 г.

Единорог (Monoceros)

Единорог (Monoceros)

Карта на съзвездието Единорог | Monoceros
IAU: Карта на съзвездието Единорог | Monoceros

ЕДИНОРОГ е обширно съзвездие, разположено на небесния екватор и изцяло в Млечния път. Заобиколено е от съзвездията Хидра, Кормило, Голямото куче, Орион, Близнаци и Малкото куче.

Съзвездието Единорог най-добре се вижда от началото на декември до края на април. В ясна и безлунна нощ в него могат да се видят с просто око 85 звезди, но изобщо те са много слаби. Само пет от тях са по-ярки (две от 4m и три от 5m), но те не образуват никаква характерна геометрична фигура.

Единственият обект в съзвездието Единорог, който привлича вниманието, е известната дифузна мъглявина, която се нарича Розетка. Тази красива светла мъглявина изглежда дискообразна и на пръв поглед може да се вземе за планетарна мъглявина. Но при по-внимателно изучаване се вижда, че тя е една от многобройните светли дифузни мъглявини. Тя се осветява от една звезда, разположена в нея.

Дифузната мъглявина Розетка има ъглов диаметър около един градус (приблизително два видими лунни диаметъра). Тя се намира на разстояние около 3600 св. г. от нас. С просто око не може да се наблюдава, а само с телескоп.

Съзвездието Единорог се е появило за пръв път на звездните карти през 1624 г. Картината му на старинните звездни карти и атласи е твърде интересна: Единорог се представя като кон с дълъг рог на челото, наподобяващ носорог. Появяването върху небето сред съзвездията на такова животно, което не съществува и никога не е съществувало в природата, вероятно е отглас от фантастичните разкази на пътешествениците по време на великите географски открития в екзотичните и непознати чужди страни.

Образ на съзвездието Единорог | Monoceros

25 юни 2017 г.

Жираф (Camelopardalis)

Жираф (Camelopardalis)

Карта на съзвездието Жираф | Camelopardalis
IAU: Карта на съзвездието Жираф | Camelopardalis

ЖИРАФ е околополюсно съзвездие, което по всяко време може да се види над хоризонта. То заема обширна област от северната небесна полусфера. Заобиколено е от съзвездията Голямата мечка, Дракон, Рис, Колар, Персей, Касиопея и Малката мечка.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Жираф могат да се видят с просто око 50 звезди, но повечето от тях са на границата на видимостта с просто око. Даже най-ярките звезди в това съзвездие са по-слаби от четвърта звездна величина. Затова съзвездието Жираф се счита за най-тъмната (в смисъл на най-бедната откъм ярки звезди) област от цялото северно звездно небе.

В съзвездието Жираф няма обекти, които да привличат вниманието за наблюдение. Единственият обект в него, който може да задоволи любителя-астроном, е разсеяният звезден куп с ъглови размери шест минути. Но той е на границата на видимостта с просто око и трудно се наблюдава. В зрителното поле на бинокъл или на неголяма тръба този звезден куп представлява ефектна картина.

За пръв път Жираф е отделено в съзвездието от Барчиус (зетя на Кеплер) в издадената от него звездна карта през 1624 г. Но той не обяснява причините, поради които е поставил на небето Жираф. Може да се предполага, че това съзвездие е отглас от географските открития, които са вълнували тогавашната епоха. Съзвездието Жираф е своеобразен паметник върху звездното небе на пътешествията в екзотичните южни страни.

Образ на съзвездието Жираф | Camelopardalis

19 юни 2017 г.

Тукан (Tucana)

Тукан (Tucana)

Карта на съзвездието Тукан | Tucana
IAU: Карта на съзвездието Тукан | Tucana

ТУКАН е южно съзвездие, невидимо от географската ширина на нашата страна. Заобиколено е от съзвездията Южна хидра, Октант, Индийска птица, Южна риба и Феникс.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Тукан могат да се видят с просто око 25 звезди, но повечето от тях са на границата на видимостта с просто око. Шестте най-ярки звезди от Тукан (пет от 4m-5m и една от 3m) образуват неправилен многоъгълник. Много трудно е в тази геометрична фигура да се види фантастичната водна птица с дълга и дебела човка и къси дебели крака.

Съзвездието Тукан е известно на много любители-астрономи. Причината за това е, че в него някакъв страхотен небесен ураган е „довеял“ едно малко „облаче“, което е „откъснал“ от Млечния път. Това „облаче“ има интегрална звездна величина 2,8m и много добре се вижда с просто око. То е Малкият Магеланов облак.

Разстоянието до Малкия Магеланов облак е 200 000 св. г. Диаметърът му е 7200 св. г. (приблизително четири пъти по-малък от диаметъра на Големия Магеланов облак).

По време на първото „околосветско пътешествие“ (1519–1522 г.) един от спътниците на Магелан и негов пръв биограф, Пигафет, забелязал, че високо в небесата се виждат в едни и същи съзвездия две „облачета“, които наподобяват сякаш части от Млечния път. Той пръв ги описал и ги нарекъл Магеланови облаци.

Разстоянието между двата Магеланови облака е само 65 000 св. г. и е много по-малко от средното разстояние не само между съседните галактики във Вселената, но и между галактиките от местната група галактики, в които влиза и нашата Галактика. Нашата Галактика и двата Магеланови облака образуват една тройна галактика. В нея нашата Галактика е главната, а Магелановите облаци са нейни спътници. Наблюденията и особено радиоастрономичните наблюдения дават основание да се направи заключението, че Големият Магеланов облак и нашата Галактика са свързани с мост от газова материя.

Независимо от близостта на двата Магеланови облака, външната им структурна прилика и може би общия им произход звездите в тях се различават. В Големия Магеланов облак изобилствуват сини свръхгиганти с висока светимост. Според някои автори близо 5000 звезди от този облак имат светимост 10 000 пъти по-голяма от светимостта на нашето Слънце. В Малкия Магеланов облак такива звезди има много малко.

Значението на Магелановите облаци е огромно за развитието на астрономията. От всички други галактики само в тях е възможно да се наблюдават дългопериодичните цефеиди, като, разбира се, се изключи нашата Галактика. Това обстоятелство позволи на Ливит да открие известната зависимост между светимостта и периода на дългопериодичните цефеиди, която играе важна роля в извънгалактичната астрономия.

В двата Магеланови облака са наблюдавани много нови звезди.

Образ на Хвърчаща риба (Volans), Южна хидра (Hydrus), Хамелеон (Chamaeleon), Райска птица (Apus), Южен триъгълник (Triangulum Australe), Златна рибка (Dorado) и Тукан (Tucana)

14 юни 2017 г.

Златна рибка (Dorado)

Златна рибка (Dorado)

Карта на съзвездието Златна рибка | Dorado
IAU: Карта на съзвездието Златна рибка | Dorado

ЗЛАТНА РИБКА е южно съзвездие, невидимо от географската ширина на нашата страна. Заобиколено е от съзвездията Живописец, Хвърчаща риба, Маса, Микрометър и Часовник.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Златна рибка могат да се видят с просто око 20 звезди, но изобщо те са на границата на видимостта с просто око. Четирите най-ярки звезди (от 4m-5m) образуват дълга, леко извита дъга с посока северозапад към югоизток.

Въпреки че съзвездието Златна рибка не се вижда от нашата страна, то е известно на голям брой любители-астрономи поради това, че в него се вижда едни от най-интересните обекти върху цялата небесна сфера.

Сякаш някакъв страхотен ураган е откъснал едно „облаче“ от Млечния път и го е довеял в съзвездието Златна рибка. Това „облаче“ се вижда много добре с просто око и е известно под името Големият Магеланов облак. Неговата интегрална (обща) звездна величина е 0,6m. Изучаването му с телескопи разкри, че Големият Магеланов облак е образуван от отделни звезди, както и нашата Галактика, и в действителност е най-близката до нас галактика. Разстоянието до него е 160 000 св. г., а диаметърът му е 33 000 св. г. (12 ъглови градуса).

Големият Магеланов облак е образуван от стотици милиони, а може би и от милиарди звезди от всички типове. Но особено богат е той със сини свръхгиганти. В него се намира звездата, обикновено означавана S от Златна рибка, която има най-голяма светимост от всички известни звезди. Един милион наши слънца са необходими, за да светят така, както свети тази звезда. Ако си представим, че S от Златна рибка се приближи до нас на такова разстояние, на каквото се намира най-близката звезда (α от Центавър), тя би светила колкото пет луни. На Земята не би имало нощи!

9 юни 2017 г.

Южен триъгълник (Triangulum Australe)

Южен триъгълник (Triangulum Australe)

Карта на съзвездието Южен триъгълник | Triangulum Australe
IAU: Карта на съзвездието Южен триъгълник | Triangulum Australe

ЮЖЕН ТРИЪГЪЛНИК е малко южно съзвездие, невидимо от географската широчина на нашата страна. Заобиколено е от съзвездията Жертвеник, Райска птица, Пергел и Прав ъгъл.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Южен триъгълник могат да се видят с просто око 20 звезди, но изобщо те са много слабини са на границата на видимостта с просто око. Но в съзвездието Южен триъгълник има три звезди (една от 2m и две от 3m), които са едни от най-ярките звезди не само в съзвездието, но и в областите от небесната сфера, съседни на него. Тези три ярки звезди образуват триъгълник, който привлича погледа и поради това съзвездието е наречено Южен триъгълник.

5 юни 2017 г.

Индийска птица (Indus)

Индийска птица (Indus)

Карта на съзвездието Индийска птица | Indus
IAU: Карта на съзвездието Индийска птица | Indus

ИНДИЙСКА ПТИЦА е едно от големите южни съзвездия, невидимо от географската широчина на нашата страна. Заобиколено е от съзвездията Жерав, Тукан, Октант, Паун, Телескоп и Микроскоп.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Индийска птица могат да се видят с просто око 20 звезди. От тях четири са от 5m и една от 3m. Тези най-ярки звезди в съзвездието образуват характерната геометрична фигура на индийска птица — голям триъгълник, в югозападния връх на който се намира най-ярката звезда — от трета звездна величина.

Образ на съзвездието Индийска птица | Indus

1 юни 2017 г.

Райска птица (Apus)

Райска птица (Apus)

Карта на съзвездието Райска птица | Apus
IAU: Карта на съзвездието Райска птица | Apus

РАЙСКА ПТИЦА е неголямо южно съзвездие, невидимо от географската широчина на нашата страна. Заобиколено е от съзвездията Паун, Октант, Хамелеон, Муха, Пергел и Южен триъгълник.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Райска птица могат да се видят с просто око 20 звезди, но почти всички те са на границата на видимостта с просто око. Даже най-ярките звезди, които са три, са от 4m — 5m. Те образуват малка, леко извита дъгичка, която с нищо не напомня птица, а още по-малко въображаема райска птица.