Дракон (Draco)

Дракон (Draco)

ДРАКОН е околополюсно съзвездие и винаги е над хоризонта, но най-високо е над него и най-добре се вижда през нощите от края на май до началото на ноември.

Областта от небесната сфера, която заема съзвездието Дракон, се простира между съзвездията Голямата мечка и Малката мечка, затова се казва, че „Драконът се вие между двете мечки“.

В ясни и безлунни нощи от съзвездието Дракон могат да се видят с просто око около 80 звезди, но всички те са много слаби. Най-ярките звезди са от 3^m — 4^m и само една — най-ярката в цялото съзвездие — е от втора звездна величина.

Ако се съединят с линия най-ярките звезди от съзвездието Дракон, ясно се очертава характерната геометрична фигура на това съзвездие — дълга, начупена и извита линия, която завършва с трапец (Главата на дракона), между които е и най-ярката звезда в съзвездието. В тази извита линия древните гърци са виждали огромното тяло на чудовищен дракон с разперени криле и страхотна глава с остри като мечове зъби в устата.

На старинните звездни карти и атласи се рисува огромното тяло на дракона, което обхваща почти изцяло съзвездието Малката мечка, а главата му е в краката на Херкулес.

В съзвездието Дракон близо до звездата ζ е радиантът на метеорния поток Дракониди, който се наблюдава от 7 до 10 октомври. Максимумът му е на 9 октомври. През 1920, 1933, 1946 г. този поток е наблюдаван като „обилен“ звезден дъжд, който, както се вижда, се повтаря през 13 години. Този звезден дъжд се свързва с кометата Джакобини-Цинер. В това отношение метеорният поток Дракониди е много интересен и наблюденията върху него имат голямо значение за по-задълбочено изследване на структурата му.

Как е попаднал този ужасен Дракон между най-красивите съзвездия на небето?

Във висините на Олимп се подготвяло невиждано пиршество. Лично Зевс — владетелят на Небето и Земята, давал нареждания на боговете, които те мигновено изпълнявали. Амброзията и нектарът били много повече откогато и да било. Хелиос обливал със златистите си лъчи просторите на Олимп и те блестели с вълшебна тържественост, сред която боговете се готвели да отпразнуват сватбата на Зевс и Хера.

Богинята на небесната дъга Ирида и богините на женската прелест — харитите, облекли Хера в сватбената премяна. Сияеща в своята младост и божествена красота, Хера влязла в тържествените простори. Горда и величествена, тя седнала на своя златен престол до Зевс, заобиколена от младите богини. Боговете един след друг поднесли дарове на великата богиня. Но подаръкът на богиня Гея (Земята) възхитил всички. Из глъбините на своите недра тя извадила едно чудно дърво, което всяка година раждало само по три златни ябълки.

Взела богиня Хера чудното дърво и го отнесла далече, далече…, чак на западния край на Земята. Там, гдето титанът Атлас поддържал на плещите си целия небесен свод, била градината на неговите дъщери — хесперидите, родени от жена му Хеспера. В тяхната градина Хера посадила ябълковото дърво и им поръчала да го пазят така, че никой да не може да вземе златните ябълки от него. При самото дърво Хера оставила ужасен дракон, който никога не заспивал и бълвал непрекъснато огнени пламъци на всички страни. Спокойна, Хера се върнала на Олимп.

Последното, дванадесетото поръчение, което Евристей възложил на Херкулес да изпълни, било да му донесе трите златни ябълки от градината на хесперидите. Това било най-трудното поръчение, защото никой не знаел и не можел да посочи на Херкулес пътя за градината на хесперидите, а дори и да стигне там, ще загине от огнените пламъци, които драконът непрекъснато бълва.

Дълго бродил Херкулес из Европа и Азия и стигнал чак до далечния Север, гдето тече р. Еридан. Там нимфите му доверили, че само морският бог Нерей знаел пътя и Херкулес трябвало да го принуди да му го каже.

Тръгнал Херкулес да търси бог Нерей. След много дни и нощи го намерил на морския бряг. Нападнал го, но не било лесно да го победи, защото Нерей приемал образи на различни морски чудовища. След дълга борба Херкулес победил Нерей и го вързал здраво със синджири.

— Ще те отвържа само ако ми покажеш пътя за градината на хесперидите — казал му Херкулес.

Не искал Нерей да издаде тайната, но не можел да остане вечно вързан. Показал на Херкулес пътя, като го предупредил, че ще срещне големи трудности, преди да стигне градината на хесперидите. Херкулес отвързал морския бог Нерей и тръгнал по пътя, който той му посочил. Вървял много дни и нощи и стигнал в Либия, гдето върлувал великанът Антей — син на бог Посейдон. Антей принуждавал всеки пътник да се бори с него. Но кой можел да победи сина на господаря на моретата?! Антей побеждавал всички и жестоко ги разкъсвал. Той принудил и Херкулес да се бори с него. Няколко пъти Херкулес го повалял на Земята, ала Антей от това придобивал още повече сили и още по-жестоко се нахвърлял върху него. През време на борбата Херкулес забелязал, че винаги когато Антей започвал да губи сили, се допирал до майка си — Земята (богиня Гея) и придобивал от нея нови, още по-големи сили. Разкрил тайната за непобедимостта на Антей, Херкулес го вдигнал на ръце високо над Земята. Така Антей загубил силите си и Херкулес го удушил.

Продължил пътя си Херкулес и най-после стигнал до западния край на Земята, при титана Атлас. Поприказвал с него, докато си отпочине от дългия път и тръгнал за градината на хесперидите. Те го видели, но не посмели да му попречат да влезе в градината им. Влязъл Херкулес в нея и отдалеч видял златните ябълки на дървото, които блестели с ослепителна светлина. Пристъпил към дървото и върху него се нахвърлил драконът, бълвайки яростно огнени пламъци. Без да се страхува, Херкулес се приближил до чудовището и го ударил по главата с тежкия си боздуган толкова силно, че то се строполило на земята и започнало да се гърчи. С още няколко удара Херкулес убил дракона. След това откъснал трите златни ябълки и ги отнесъл на Евристей.

Великата богиня Хера превърнала дракона в съзвездие и го оставила на небето. Там главата на дракона е в краката на Херкулес, за да напомня за неговия последен подвиг, при който убил едно ужасно чудовище.

Голямата мечка (Ursa Major), Малката мечка (Ursa Minor), Воловар (Boötes) и Ловджийски кучета (Canes Venatici)

Голямата мечка (Ursa Major), Малката мечка (Ursa Minor), Воловар (Boötes) и Ловджийски кучета (Canes Venatici)

Голямата мечка (Ursa Major)

ГОЛЯМАТА МЕЧКА е околополюсно съзвездие и по всяко време е над хоризонта. Но най-високо е над него и най-добре се наблюдава през пролетните и летните нощи. Заобиколено е от съзвездията Воловар, Ловджийски кучета, Малък лъв, Рис и Малката мечка.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Голямата мечка с просто око могат да се видят 125 звезди, но само 20 от тях са по-ярки от 4-а звездна величина^[1]. Най-ярките звезди са 7 и те именно образуват познатата на всеки характерна фигура на това съзвездие; дълбок тиган с дълга извита дръжка. Нужно е обаче значително усилие на въображението, за да се види в тази фигура огромната мечка съгласно рисунките в старинните звездни карти и атласи.

От Гърция съзвездието Голямата мечка се вижда ниско над северната страна на хоризонта. Според представите на древните гърци в най-северната част на Земята живеели само мечки^[2]. Затова в северната страна на небосвода са поставени съзвездията Голямата мечка и Малката мечка.

Предпоследната звезда от опашката на Голямата мечка се нарича Мицар (от 2,5^m). На около 12 ъглови минути над нея се вижда Алкор — слаба звезда от 5^m. Имената на тези звезди са дадени от арабите и означават съответно кон и ездач. По тези звезди арабите са проверявали зрението си; който вижда звездата Алкор, значи има напълно нормално зрение.

Алкор е само видимо близо до Мицар. В пространството тя е 17 000 пъти по-далеч от нея в сравнение с разстоянието от Земята до Слънцето^[3]. Все пак това разстояние е 16 пъти по-малко от разстоянието на Слънцето до най-близката звезда α от Центавър. Изхождайки от това, някои астрономи считат Мицар и Алкор за една физически двойна звезда.

---

Малката мечка (Ursa Minor)

МАЛКАТА МЕЧКА е околополюсно съзвездие и по всяко време е над хоризонта. Почти изцяло е обгърнато от съзвездието Дракон. Само на север от него е съзвездието Жираф.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Малката мечка могат да се видят с просто око 20 звезди, но, общо взето, те са много слаби. Само една от тях — Полярната звезда, е от втора звездна величина. По-ярките звезди образуват фигура, която е подобна на Голямата мечка, само че е по-малка и обратно разположена.

Последната звезда от опашката на Малката мечка е Полярната звезда^[4]. В наше време тя е най-близката звезда до Северния небесен полюс и поради това с просто око не може да се забележи движението й по денонощен паралел. Остава се с впечатлението, че Полярната звезда е „неподвижна“ и не участвува във видимото денонощно въртене на небесната сфера, а всички други звезди обикалят около нея по своите денонощни паралели.

Поради прецесията Северният небесен полюс описва окръжност около Северния еклиптичен полюс с ъглов радиус, равен на наклона (ε = 23°27’) на еклиптиката към плоскостта на небесния екватор в продължение на 25 800 години. През този период различни звезди стават полярни. Например след 8000 години Полярна звезда ще бъде Денеб от съзвездието Лебед, а след 12 500 години Полярна звезда ще бъде Вега от съзвездието Лира.

Северният небесен полюс ще продължи да се приближава до Полярната звезда до 2100 г. След това той ще започне да се отдалечава от нея и тя ще преотстъпи правото си на други звезди да бъдат последователно полярни. След 25 800 години, броени от 2100 г., Северният небесен полюс отново ще се приближи до Полярната звезда и тя ще възстанови своето право.

Древните гърци са наричали Полярната звезда Киносура (Кърмилница на Зевс).

Двете по-ярки звезди, от 2^m и 3^m, които са в „дъното на тигана“ на фигурата на Малката мечка, поради видимата им близост до Полярната звезда се наричат „стражите“ на Полярната звезда. Вследствие от видимото въртене на небесната сфера те като „часовои“ обикалят около нея и затова са получили това наименование.

Полярната звезда е пулсираща променлива звезда. Видимият й блясък се изменя от 1,96^m до 2,05^m. Периодът между два последователни съседни максимума на блясъка й е 6 часа — типична краткопериодична цефеида. Друга особеност на Полярната звезда е, че тя е двойна, но спътникът й може да се наблюдава само с мощни телескопи. Разстоянието до Полярната звезда е 472 светлинни години^[5].

В съзвездието Малката мечка близо до звездата β е радиантът на метеорния поток Урсиди. Той се наблюдава от 19 до 26 декември. Максимумът му е на 23 декември, когато за един час могат да се наблюдават 10–20 метеора. В някои години активността на този поток толкова много се усилва, че се наблюдава като „звезден дъжд“. Например през 1966 г. часовото число на Урсидите достигна 140 000! Такива „проливни звездни дъждове“ много рядко се наблюдават. Наблюдаваният „звезден дъжд“ показва, че метеорните частици в потока Урсиди не са равномерно разпределени по неговата хелиоцентрична орбита. Необходими са систематични масови наблюдения на този интересен метеорен поток, за да се изследва неговата структура и да могат да се предсказват „звездните дъждове“ от него в бъдеще.

---

Воловар (Boötes)

ВОЛОВАР е едно от най-красивите съзвездия. То привлича погледа с интересната фигура, която образуват по-ярките му звезди: разгърнато дамско ветрило, в дръжката на което блести с червеникав цвят звездата Арктур от нулева звездна величина.

Съзвездието Воловар най-добре се вижда през нощите от април до септември. Около него са съзвездията Северна корона, Змия, Девица, Косите на Вероника, Ловджийски кучета и Дракон.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Воловар могат да се видят с просто око около 90 звезди, но само осем от тях са по-ярки от 4^m. Съединени с линии, те образуват удължен многоъгълник, във върха на който е звездата Арктур. Много трудно е в тази геометрична фигура да се види картината на съзвездието Воловар такава, каквато се рисува в старинните звездни карти и атласи: човек, който държи в дясната си ръка огромна тояга, а с лявата ръка тегли синджирите на две кучета, настръхнали от ярост и готови да се нахвърлят и разкъсат Голямата мечка. Това са ловджийските кучета, отделени в самостоятелно съзвездие от Хевелий. В лявото коляно на човека — Воловаря, е звездата Арктур. Тя е забележителна с това, че от видимо най-ярките звезди тя има най-голямо собствено движение. За 1600 години Арктур се премества приблизително на един градус, т.е. на около два видими лунни диаметъра, по посока към съзвездието Девица.

В северния край на съзвездието Воловар се намира радиантът на метеорния поток Квадрантиди, който се наблюдава от 1 до 5 януари, с максимум на 3 януари. Името на този метеорен поток идва от съзвездието Квадрант, което по-рано е било включено в съзвездието Воловар, но сега не съществува.

---

Ловджийски кучета (Canes Venatici)

ЛОВДЖИЙСКИ КУЧЕТА е малко съзвездие, в което няма ярки звезди, привличащи погледа. Най-добре се вижда през нощите от февруари до юли. Заобиколено е от съзвездията Воловар, Косите на Вероника и Голямата мечка.

В съзвездието Ловджийски кучета могат да се видят с просто око до 30 звезди. Те изобщо са много слаби, приблизително на границата на видимостта с просто око и са така хаотично разпръснати, че е много трудно, ако се съединят с линии, да се образува някаква характерна геометрична фигура. Най-ярката звезда в съзвездието е от 3^m. В съзвездието Ловджийски кучета няма забележителни обекти, които да са достъпни за наблюдение с просто око.

Съзвездията Голямата мечка, Малката мечка, Воловар и Ловджийски кучета са свързани с един мит, който и сега вълнува с описаната в него трагедия.

Много отдавна в Аркадия царувал Ликаон. Той имал дъщеря Калисто, прочута в целия свят със своята красота и прелест. Дори владетелят на Небето и Земята, гръмовержецът Зевс, се възхитил от божествената й красота, щом я видял.

Тайно от ревнивата си съпруга — великата богиня Хера, Зевс редовно посещавал Калисто в бащиния й дворец. От него тя родила син Аркас, който бързо израснал. Строен и красив, той умело си служил с лъка и ходил на лов из горите.

Хера научила за любовта между Зевс и Калисто. Изпаднала в ярост, тя превърнала Калисто в безобразна мечка. Когато привечер Аркас се прибрал, видял в къщи мечка. И като не знаел, че тя е собствената му майка, опънал лъка… Но Зевс не допуснал Аркас, макар и неволно, да извърши такова тежко престъпление. Тъкмо да полети стрелата от лъка на Аркас, Зевс хванал мечката за опашката и бързо я понесъл към небето, гдето я оставил да блести като красиво съзвездие — ГОЛЯМАТА МЕЧКА. Но докато Зевс носил мечката, от тежестта й опашката й се удължила. Затова на небето Голямата мечка има толкова дълга и извита опашка.

Като знаел колко много Калисто обичала своята прислужничка, Зевс отнесъл и нея на Небето и я оставил там на това неголямо, но красиво съзвездие Малката мечка. Зевс не оставил на Земята и Аркас. Той отнесъл и него на небето и го превърнал в съзвездието Воловар. Воловарят^[6] е обречен да пази навеки в небесата своята майка — Голямата мечка. Затова той здраво държи синджирите на Ловджийските кучета, които, настръхнали от ярост, са готви да се нахвърлят и да разкъсат Голямата мечка.

В митологията този мит има и друг вариант: Вечно младата богиня Артемида, облечена в ловджийски дрехи, с лък, стрелник и остро копие, броди непрекъснато из горите и планините и търси богат лов. След нея тичат нейните спътнички — нимфите, смехът на които оглася планинските върхове. Една от друга по-красиви и по-прелестни са те, но най-очарователна от всички е Калисто. Когато Зевс я видял, останал възхитен от хубостта й.

Веднъж Зевс в образа на богинята на лова Артемида се явил пред Калисто и изразил любовта си към нея. Но Хера, неговата ревнива съпруга, разкрила любовта му с Калисто. Тя превърнала Калисто в мечка, която Артемида убила по време на лов в гората. Зевс обаче дал безсмъртие на своята любима Калисто, като я отнесъл на небето и я превърнал в красивото съзвездие Голямата мечка, което никога да не залязва и по всяко време на нощта да блести над Земята.

Според една легенда в съзвездието Воловар е олицетворен синът на богинята на плодородието Деметра. По нейна поръка синът й направил рало, с което обработвал полята, и сърп, с който жънел узрелите ниви. Неговите волове са ярките звезди от съзвездието Голямата мечка. С тях той непрекъснато оре и сее на небето.

Красивото съзвездие Голямата мечка е привлякло погледа и на нашия народ, който го нарича Колата и го е свързал със следната легенда. Един момък отишъл в гората, за да насече дърва. Стигнал там, разпрегнал воловете и ги пуснал в гората да пасат. Изневиделица излязла мечка и изяла единия вол. Момъкът, който бил голям юнак, хванал мечката и я впрегнал в колата на мястото на вола, който тя изяла. Но мечката не можела да тегли колата, дърпала се встрани и за това в съзвездието колата е разкривена.

В съзвездието Голямата мечка старите хора оприличават така отделните звезди: Коларят — звездата η, Мечката — звездата Мицар (ξ), Волът — звездата ε, а кучето, което лае по мечката, е звездата Алкор. Останалите ярки звезди образуват Колата.

Поради подобните геометрични фигури на съзвездията Голямата мечка и Малката мечка нашият народ нарича съзвездието Малката мечка Малката кола.

---

[1] Видимият блясък на звездите и въобще на небесните тела се измерва със звездни величини (зв. вел.), които се означават с ^m (от magnitudo — величина). С просто око в ясна и безлунна нощ могат да се наблюдават звезди до 6^m. На по-ярките звезди отговарят по-малки звездни величини. При това на разлика от една зв. вел. съответствува 2,5 (прибл.) пъти изменение на блясъка. Така звезда от 1^m е 2,5 пъти по-ярка от звезда от 2^m, но е 2,5 пъти по-слаба от звезда от 0^m; звезди от 7^m са 2,5 пъти по-слаби от звездите, имащи 6^m. На всички обекти, по-ярки от 0^m, се приписват отрицателни зв. вел. — например Сириус има –1,5^m, Луната в пълнолуние има –12,5^m, а Слънцето е от –26,7^m. На разлика от 5 зв. вел. отговаря 100 пъти изменение на блясъка — например звезда от е 100 пъти по-ярка от звездите, които са от 6^m. ↑

[2] Гръцката дума „арктое“ значи мечка, отгдето „Арктика“ — Страна на мечките. ↑

[3] Средното разстояние Земя — Слънце е прието за единица и се нарича астрономическа единица (а.е.). Тя е равна на 149 600 000 км. ↑

[4] Най-лесно Полярната звезда се намира, като през звездите β и α от Голямата мечка (последните две звезди от „тигана“) се прекара мислено линия и по-нейното продължение се нанесе приблизително пет пъти видимото разстояние между тези две звезди. Така се стига до Полярната звезда. ↑

[5] Една светлинна година (св. г.) е разстоянието, което светлината изминава за една година със скорост 300 000 км/сек. Светлинната година е равна на 9460 милиарда километра. ↑

[6] Някога съзвездието Воловар е било наричано Аркада (на името на Аркас). С това име е свързано името на най-ярката звезда от това съзвездие — Арктур. Вероятно „арктур“ произлиза от гръцката дума „арктофилакс“ („страж“ или „пазител“). ↑

Съзвездията и техните имена

Съзвездията и техните имена

В ясна нощ, където и да се намираме по земната повърхност, винаги ни се струва, че звездите и въобще небесните тела са еднакво отдалечени от нас, като че ли са разположени върху вътрешната повърхност на една сфера, наречена небесна сфера^[1], в центъра на която е нашето око. Тази видима небесна сфера е илюзия, дължаща се на невъзможността на човешкото око да прави разлика между огромните действителни разстояния до небесните тела.

В продължение на хилядолетия е господствувало схващането, че небесната сфера съществува в действителност и е границата, до която се простира Вселената. Но през 1837–1839 г., когато за пръв път бяха измерени годишните паралакси на някои звезди, се доказа, че звездите са на огромни и различни разстояния от нас. Така се доказа, че небесната сфера в същност е резултат от зрителна измама. Но понятието небесна сфера се запази в астрономията, понеже е удобно при определяне положенията на небесните тела (със сферични координати).

Върху видимата небесна сфера фактически се виждат проекциите на звездите и на небесните тела, т.е. точките, в които я пробождат зрителните лъчи. Поради това, ако проекциите на две звезди са близко разположени върху небесната сфера, на нас ни се струва, че и звездите са близко разположени, докато в пространството те могат да бъдат на огромно разстояние една от друга. Въобще както звезди, така и други небесни тела, които в пространството са разделени с огромни разстояния и нямат нищо общо помежду си, върху небесната сфера могат да се виждат съвсем близко разположени (видима близост!). В това отношение правят изключение физическите двойни звезди, кратните звезди, звездните купове (разсеяни и сферични), звездните асоциации и др. Отделните звезди (компоненти) при тях са не само видимо близки, но и истинските разстояния между тях не са големи (в астрономически мащаб).

Първото впечатление, което добиваме, когато насочим погледа си към звездното небе, е, че звездите са безброй и са хаотично разпръснати. В действителност видимите с просто око звезди върху цялата небесна сфера са около 6000. От всяко място в даден момент могат да се видят само половината от тях.

При по-продължителни редовни наблюдения на звездното небе непременно се забелязва, че фигурите, образувани от по-ярките звезди, остават „неизменни“ и въобще изгледът на звездното небе остава „неизменен“^[2] с течение на времето. Твърде е възможно „неизмеността“ на фигурите, които звездите образуват върху небесната сфера, да е било първото откритие, направено от хората още в зората на техния съзнателен живот.

Няколко хилядолетия преди нашата ера областите от звездното небе, в които по-ярките звезди образуват характерни фигури, са били разграничени в отделни съзвездия. Вероятно най-напред са били разграничени съзвездията, които с ярките си звезди и фигурите, които те образуват, най-силно привличат погледа. Също така правело впечатление и появяването на едни и същи съзвездия на звездното небе през пролетта, лятото, есента и зимата. Видимостта на някои от тези съзвездия е била свързана (по време) със стопанската дейност и в съответствие с това те били подходящо наименувани.

Според достигналите до наше време сведения разграничаването на зодиакалните съзвездия и на по-голямата част от съзвездията на Северната небесна полусфера е станало в Египет около 2500 г. пр.н.е. Но египетските имена на съзвездията не са известни. Древните гърци възприели египетското разграничаване на съзвездията, но са въвели нови имена. Кога е станало това, не може да се каже. Може само да се отбележи, че Омир в „Илиада“, като рисува с ненадминато художествено майсторство знаменития щит на Ахил, описва изобразените на него от бог Хефест съзвездия Голямата мечка, Орион, Плеяди, Хиади със същите имена, които са запазени и днес.

По решение на Международния астрономически съюз броят на съзвездията върху цялата небесна сфера е 88. От тях 47 имат „възраст“ около 4500 години. Най-древните съзвездия са: Голямата мечка, Малката мечка, Дракон, Воловар, Бик, Водолей, Козирог, Стрелец, Везни, Девица, Скорпион, Близнаци, Рак, Лъв, Овен, Риби, Орион, Голямото куче, Заек, Херкулес, Стрела, Делфин, Еридан, Кит, Южна риба, Южна корона, Малкото куче, Центавър, Вълк, Хидра, Чаша, Гарван, Косите на Вероника, Южен кръст, Малък кон, Северна корона, Змиеносец, Колар, Цефей, Касиопея, Андромеда, Пегас, Персей, Лира, Лебед, Орел и Триъгълник.

Тези съзвездия се виждат добре от Гърция и, както се вижда, имената на повечето от тях са взети от гръцката митология. Техният брой е запазил и Хипарх (II в. пр.н.е.) в своя звезден каталог. Същите съзвездия е описал и Птолемей (II в. от н.е.) в своя прочут Алмагест. Изобщо това са били съзвездията до началото на XVII в.

През 1603 г. Байер публикувал своя звезден атлас, в който към древните съзвездия добавил още 11 нови съзвездия; Паун, Тукан, Жерав, Феникс, Хвърчаща риба, Южна хидра, Златна рибка, Хамелеон, Райска птица, Южен триъгълник и Индийска птица. Имената на тези съзвездия не са свързани с митологията (с изключение на Феникс). Повечето от тях носят имена на фантастични животни и птици — отражение на вълнуващите тогава велики географски открития, когато на европейските народи са станали известни непознати страни и острови с тяхната екзотична природа, обикновено украсявана от фантазията на пътешествениците.

През 1690 г. излязъл от печат „Звезден атлас“ на Ян Хевелий. В „празнините“ между древните съзвездия Хевелий поместил още 11 съзвездия; Жираф, Муха, Единорог, Гълъб, Ловджийски кучета. Малка лисица, Гущер, Секстант, Малък лъв, Рис и Щит. Интересно е, че Хевелий е наименувал тези съзвездия, като се е основавал и върху твърде своеобразни съображения. Например, както той сам обяснява, съзвездието Рис е нарекъл с това име, защото в областта, която то заема, звездите са толкова слаби, че „трябва да имаш очи на рис, за да ги видиш и различиш“. Но Хевелий скромно оценява работата си по отношение на добавените от него съзвездия. Той пише, че „който не е доволен от моя избор, може да нарисува тук нещо друго, каквото му се харесва, но във всеки случай тук на небето има голяма празнина, която не трябва да остане незапълнена“.

Що се отнася до съзвездието Ловджийски кучета, получило се е интересно допълнение към древния мит, което Хевелий вероятно не е имал пред вид. В областта на това съзвездие той е нарисувал в своя атлас две кучета, които, настръхнали от ярост, се нахвърлят върху Голямата мечка. Но Воловарят (син на Калисто) здраво държи синджирите им и пази своята майка (Голямата мечка) от кучетата, които в яростта си биха я разкъсали.

Изучаването на звездното небе в най-южната част от небесната сфера (недостъпна за наблюдение от Европа) е станало много късно. Едва в 1752 г. френският астроном Лакайл, известен изследовател на южното звездно небе, разграничил и наименувал 14 съзвездия от него; Скулптор, Пещ, Часовник, Микрометър, Длето, Живописец, Жертвеник, Компас, Пневматична машина, Октант, Пергел, Телескоп, Микроскоп и Маса. Както се вижда, имената на тези съзвездия са съвременни. На южното звездно небе са увековечени най-вече инструменти и уреди.

Общият брой на всички посочени дотук съзвездия е 83. Останалите пет съзвездия са: Кораб, Кормило, Корабни платна, Змия и Прав ъгъл. По-рано трите съзвездия — Кораб, Кормило, и Корабни платна са били разглеждани като много голямото съзвездие Кораб. В него са виждали митическия кораб на аргонавтите, които под предводителството на Язон предприели поход до далечна Колхида, за да вземат Златното руно.

Съзвездието Змия е единственото, което е разположено в две отделни области на небето. В същност то е разделено от съзвездието Змиеносец и така се е получило интересно съчетание от двете съзвездия. На старинните звездни атласи те се представят от човек (Змиеносецът), държащ в ръцете си огромна змия.

За първи път в своя звезден атлас Байер е въвел означенията на звездите с гръцки букви. Най-ярката звезда от всяко съзвездие е означил с α (алфа), следващата по блясък (по-слаба) с β (бета), после с γ (гама) и т.н. Само в няколко съзвездия тази подредба не съответствува на намаляването на блясъка на звездите. В астрономията е прието след гръцката буква, означаваща звездата, да се пише (съкратено с три букви) и името на съзвездието, в което тя се намира. Например Вега се означава α Lyr. (α от съзвездието Лира или по-кратко α от Лира).

Променливите звезди в отделните съзвездия се означават по друг начин. Първите девет променливи звезди от едно съзвездие се означават с буквите от латинската азбука R, S, T, U, V, W, X, Y и Z, като се посочва съзвездието, в което е променливата звезда, например W Del (W от съзвездието Делфин или W от Делфин). Ако в съзвездието има повече променливи звезди, те след деветата се означават с по две букви RR, RS, … RZ, SS, … SZ и т.н. до ZZ. Следващите променливи звезди се означават вече с буквите AA, AB, … AZ, BB, BC, … QQ до QZ. Като се използуват тези комбинации от по две букви, могат да се означат 334 променливи звезди във всяко съзвездие. За съзвездията, в които променливите звезди са повече, променливите след 334-ата се означават с V 335, V 336 и т.н. (V е първата буква от думата variable (променлива)) След тези означения винаги следва съкратеното (с три букви) име на съзвездието, към което принадлежи променливата звезда, например RV Tau (RV от съзвездието Бик, или RV от Бик), V 410 Sgr (V 410 от съзвездието Стрелец, или V 410 от Стрелец). Ако звездата, означена с гръцка буква, е променлива, означението й не се изменя, например δ Cep, β Lyr.

Около 300 измежду по-ярките звезди имат и собствени имена, като на повече от половината имената са дадени от арабите. Интересно е, че те са ги наименували в зависимост от това, какво положение заема звездата в митологичния образ на съзвездието. Например β от Бик се нарича Алдебаран („окото на бика“), α от Орион се нарича Бетелгейзе („рамото на гиганта“), α от Лъв се нарича Денебола („опашката на лъва“) и др. Не от такива съображения гърците са дали имената на някои звезди, например Сириус е наречена така заради големия й блясък (от „сириос“ — блестящ).

Когато се разглежда някой старинен звезден атлас, прави силно впечатление, че съзвездията са очертани с неправилни, криволичещи граници и между тях има „празнини“, т.е. области от звездното небе с по-слаби звезди, които не са причислени към никое съзвездие. Това обстоятелство е било използувано в миналото от някои астрономи, за да очертават и въвеждат нови съзвездия, на които давали имена за прослава на своите крале. Например през XVII в. английският астроном Хил поместил сред съзвездията „Арфата на Джордж“. Флемстид наименувал най-ярката звезда от съзвездието Ловджийски кучета с името „Сърцето на Карл II“, немският астроном Боде „отрязал“ протегнатата ръка на Андромеда, за да помести съзвездието „Регалията на Фридрих II“, Хевелий поставил на небето съзвездието „Щитът на Собески“ в чест на полския пълководец и крал Ян Собески. С изключение на последното съзвездие, което е запазено като Щит, всички други са отхвърлени и изчезнали (заедно с тези, в чест на които са били наименувани).

Някои църковници са правили многократни опити да заменят „нечестивите езически“ имена на съзвездията с християнски. Предлагали са съзвездието Овен да се нарича „Апостол Петър“, Персей — „Св. Павел“, Касиопея — „Мария Магдалена“, Андромеда — „Гроб господен“, Риби — „Апостол Матей“ и пр. Тези предложения са били единодушно отхвърлени от астрономите.

Заслужава да се отбележи и последния опит, направен през XIX в. за преименуването на някои древни съзвездия. Немските астрономи от раболепие пред Наполеон предложили да се нарече съзвездието Орион на негово име. Но даже френските астрономи категорично отхвърлили това предложение.

В резултат от разширяване на международното астрономическо сътрудничество се появила необходимостта от по-определени граници на съзвездията, понеже в различни атласи едни и същи звезди били отнасяни към различни съзвездия. Още в 1801 г. Боде очертал границите на съзвездията, като по-слабите звезди в „празнините“ между тях, които преди не влизали в никое съзвездие, той разпределил между съседните им най-близки съзвездия. Така вече не останали никакви „празнини“ и същевременно били очертани границите на съзвездията върху цялата небесна сфера. Обстоятелството, че границите между съзвездията са били неправилни (криволичещи), наложило Международният астрономически съюз (МАС) да разгледа специално този въпрос на своя конгрес през 1922 г. Взето било решение да се изхвърлят 27 съзвездия с неподходящи имена, да се запазят имената на древните съзвездия и на тези, добавени от Байер, Хевелий и Лакайл, като границите на съзвездията се прекарат по небесни паралели и деклинационни кръгове. МАС препоръчал новите граници на съзвездията, доколкото това е възможно, да следват старите им граници и да не се отклоняват значително от тях.

Работата по очертаването на новите граници на съзвездията върху цялата небесна сфера извършил Делпорт. МАС приел новите граници на съзвездията на своя конгрес през 1930 г. и решил да не бъдат повече изменяни. По силата на това решение никой никога не може нито да премахва, нито да въвежда нови съзвездия.

Върху цялата небесна сфера останаха само 88 съзвездия, границите на които са по небесни паралели и деклинационни кръгове. Границите са определени по отношение на основните координатни равнини (на небесния екватор и на еклиптиката) за епохата 1875,0 г. Поради прецесията с течение на времето границите на съзвездията бавно се изменят. След изтичането на един прецесионен период (25 800 години) от 1875,0 г., границите на съзвездията ще се възстановят приблизително такива, каквито са били в 1875,0 г. Но върху небесната сфера границите на съзвездията са строго фиксирани и неизменни; по координатите на една звезда винаги може да се намери положението й в съответното съзвездие.

С решението на МАС същевременно се разшири и определението на понятието съзвездие. Сега под съзвездие се разбира не конфигурацията, която образуват по-ярките звезди, а 88-те области (участъци), на които е разделена цялата небесна сфера, вътре в които са и фигурите, образувани от по-ярките звезди, характерни за съзвездието. Следователно в едно съзвездие освен ярките и въобще видимите с просто око звезди трябва да се включат и всички космически обекти, изобщо достъпни за наблюдение с всички наблюдателни средства. Поради това например за променливите звезди след означението им се посочва винаги и съзвездието, в което се намират. Също така за новите и свръхновите звезди винаги се посочва съзвездието, в което се наблюдават. За всяка комета непременно се казва в кое съзвездие е в даден момент, за да може лесно да се намери и да се наблюдава. Радиантите на метеорните потоци обикновено се определят от съзвездието, в което се намират. Даже за по-забележителните галактики се посочва съзвездието, в което се намират — например известната и най-близка до нас галактика в съзвездието Андромеда. Всичко това налага добре да се изучат съзвездията, които са незаменими ориентири за всеки, който се интересува от астрономическите явления и от проблемите на астрономията.

За улеснение на читателите даваме списък на утвърдените от МАС съзвездия. В него са дадени латинските и българските имена, като в скоби е прибавено и разпространеното народно наименование.

Списък на съзвездията

№	Латинско име	Българско име
1	Andromeda	Андромеда
2	Antlia	Пневматична машина
3	Apus	Райска птица
4	Aquarius	Водолей
5	Aquila	Орел
6	Ara	Жертвеник
7	Aries	Овен
8	Auriga	Колар
9	Boötes	Воловар
10	Caelum	Длето
11	Camelopardalis	Жираф
12	Cancer	Рак
13	Canes Venatici	Ловджийски кучета
14	Canis Major	Голямо куче
15	Canis Minor	Малко куче
16	Capricornus	Козирог
17	Carina	Кораб
18	Cassiopeia	Касиопея
19	Centaurus	Центавър
20	Cepheus	Цефей
21	Cetus	Кит
22	Chamaeleon	Хамелеон
23	Circinus	Пергел
24	Columba	Гълъб
25	Coma Berenices	Косите на Вероника
26	Corona Australis	Южна корона
27	Corona Borealis	Северна корона
28	Corvus	Гарван
29	Crater	Чаша
30	Crux	Южен кръст
31	Cygnus	Лебед (Кръст, голям)
32	Delphinus	Делфин (Кръст, малък)
33	Dorado	Златна рибка
34	Draco	Дракон
35	Equuleus	Малък кон
36	Eridanus	Еридан
37	Fornax	Пещ
38	Gemini	Близнаци
39	Grus	Жерав
40	Hercules	Херкулес
41	Horologium	Часовник
42	Hydra	Хидра
43	Hydrus	Южна хидра
44	Indus	Индийска птица
45	Lacerta	Гущер
46	Leo	Лъв
47	Leo Minor	Малък лъв
48	Lepus	Заек
49	Libra	Везни
50	Lupus	Вълк
51	Lynx	Рис
52	Lyra	Лира
53	Mensa	Маса
54	Microscopium	Микроскоп
55	Monoceros	Единорог
56	Musca	Муха
57	Norma	Прав ъгъл
58	Octans	Октант
59	Ophiuchus	Змиеносец
60	Orion	Орион (Ралица)
61	Pavo	Паун
62	Pegasus	Пегас
63	Perseus	Персей
64	Phoenix	Феникс
65	Pictor	Живописец
66	Pisces	Риби
67	Piscis Austrinus	Южна риба
68	Puppis	Кормило
69	Pyxis	Компас
70	Reticulum	Микрометър
71	Sagitta	Стрела
72	Sagittarius	Стрелец
73	Scorpius	Скорпион
74	Sculptor	Скулптор
75	Scutum	Щит
76	Serpens	Змия
77	Sextans	Секстант
78	Taurus	Бик
79	Telescopium	Телескоп
80	Triangulum	Триъгълник
81	Triangulum Australe	Южен триъгълник
82	Tucana	Тукан
83	Ursa Major	Голямата мечка (Колата)
84	Ursa Minor	Малката мечка (Малката кола)
85	Vela	Корабни платна
86	Virgo	Девица
87	Volans	Хвърчаща риба
88	Vulpecula	Малка лисица

---

[1] В говоримия език се използува небосвод или небе. ↑

[2] Поради прецесията видът на звездното небе се изменя с период около 25 800 години. Изменят се и фигурите на съзвездията (поради собствените движения на звездите). Но тези изменения са толкова бавни, че стават осезаеми след хиляди години и е невъзможно да бъдат забелязани в продължение на един човешки живот, ако не се прилагат астрономически методи за наблюдения. Разбира се, тук изключваме видимите движения на Луната, Слънцето и планетите. ↑

Предговор

Предговор

Всяка ясна и безлунна нощ небосводът е осеян с хиляди звезди. Едни блестят като брилянти, а други едва се виждат, но всички блещукат, сякаш разговарят помежду си… Кой не би насочил погледа си към тях и не би се възхищавал с часове на величествената картина на звездното небе! Тя е привлякла погледа на хората още в зората на цивилизацията. По звездите и съзвездията те са се ориентирали при своите пътувания из непознати местности по суша или с кораби в открито море. Дори и днес в алегоричен смисъл често се казва „пътеводна звезда“ — понятие, останало от онези далечни времена.
Онова, което е привличало и ще привлича погледа на хората върху земното небе, са съзвездията — характерни фигури, образувани от по-ярките звезди в неголяма област от небесната сфера. Вдъхновявани от поетична фантазия, древните са дали на съзвездията чудни имена. Небето е изпъстрено с герои от митологията и древни легенди — Персей, Касиопея, Андромеда, Дракон, Херкулес, Лира… На съвременния човек имената на съзвездията звучат странно и удивително. За да ги разбере, той трябва да се запознае с мита или с легендата, от които произхождат. А тези митове и легенди са толкова увлекателни и емоционални с богатата си фантазия и дивна поезия, че всеки независимо от своята възраст и професия би изпитал дълбока естетическа наслада и удоволствие от тях.
В митовете и легендите за съзвездията са отразени общочовешки добродетели и идеали, вълнували хората от всички времена. В тях виждаме герои, например Херкулес, надарени с фантастична сила, които убиват ужасните чудовища и разбойници, причинявали нечувани страдания и мъка на народа. Виждаме герои, самопожертвували се за своя народ, за да го избавят от непоносимо зло — например Тезей отива на явна смърт, за да избави народа си от жестокия данък, наложен му от критския цар Минос.
Митовете и легендите за съзвездията винаги са били обект на творческо вдъхновение на великите майстори, създали шедьоври на световното изкуство. Това е характерно особено за епохата на Възраждането, когато светлината на просветата започва да разпръсква мрака на средновековието, например картините „Персей и Андромеда“ на Рубенс, Ванлоо и Менгс.
Познаването на митовете и легендите за съзвездията улеснява твърде много, опознаването на самите съзвездия. А опознаването на съзвездията открива пътя към големите, вълнуващите проблеми на съвременната астрономия. Ето защо, преди да изложим мита или легендата за съзвездието, ние даваме разположението му върху небесната сфера. След това посочваме периода, в който съзвездието най-добре се вижда от географската широчина на нашата страна, и описваме най-интересните обекти в него, които могат да се наблюдават предимно с просто око. По такъв начин книгата ще бъде ръководство за опознаване на съзвездията, предназначено за всеки любител на астрономията. Тя ще бъде полезна за учителите, преподаващи астрономия, при запознаването на учениците със съзвездията, а също така и на лекторите в планетариумите, разкриващи пред посетителите явленията на звездното небе.
Надявам се, че книгата ще усили интереса на читателите от всички възрасти не само към съзвездията, но и въобще към космическите явления, ще развие техните наблюдателни способности и ще ги увлече във вълнуващите проблеми на съвременната астрономия.
София, 3 март, 1975 г.
А. Бонов