Кораб (Carina), Кормило (Puppis) и Корабни платна (Vela)

Кораб (Carina), Кормило (Puppis) и Корабни платна (Vela)

Кораб (Carina)

КОРАБ, КОРМИЛО и КОРАБНИ ПЛАТНА са съзвездия от Южната небесна полусфера. От тях само част от съзвездието Кормило може да се вижда от нашата страна през зимните месеци, когато преминава през меридиана, ниско над хоризонта в южната му страна.

СЪЗВЕЗДИЕТО КОРАБ е заобиколено от съзвездията Муха, Центавър, Хамелеон. Хвърчаща риба, Живописец, Кормило и Корабни платна.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Кораб могат да се видят с просто око 110 звезди. Но всички те са много слаби и са приблизително на границата на видимостта с просто око. При това те са така хаотично разпръснати, че тяхната конфигурация няма нищо общо с фигурата, която напомня старинен кораб с весла и платна.

Най-забележителният обект в съзвездието Кораб е звездата α, която се нарича Канопус. Тази звезда, от — 0,9^m, е втората по яркост звезда върху цялата небесна сфера (след звездата Сириус). Канопус е жълт гигант с температура на повърхността й около 7600°. Диаметърът й е 85 пъти по-голям от диаметъра на Слънцето. Светимостта й е 4700 пъти по-голяма от светимостта на Слънцето, докато светимостта на звездата Сириус е само 22,4 пъти по-голяма от слънчевата. Заради това, въпреки че Канопус е на разстояние 180 св. г. (дванадесет пъти по-далеч, отколкото звездата Сириус) от нас, тя е толкова ярка и привлича погледа на хората от южните страни.

---

Кормило (Puppis)

СЪЗВЕЗДИЕТО КОРМИЛО е заобиколено от съзвездията Компас, Корабни платна, Кораб, Живописец, Гълъб, Голямото куче, Единорог и Хидра.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Кормило могат да се видят с просто око 140 звезди, но само 6 от тях са по-ярки от четвърта звездна величина. Те образуват полукръг, в който с усилие на въображението би могло да се види кормило.

---

Корабни платна (Vela)

СЪЗВЕЗДИЕТО КОРАБНИ ПЛАТНА е заобиколено от съзвездията Центавър, Кораб, Кормило, Компас и Пневматична машина.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Корабни платна могат да се видят с просто око 110 звезди, от които 12 са по-ярки от четвърта звездна величина. Те заедно с по-слаби звезди, разпръснати около тях, образуват като че ли мачта с издути от вятъра платна на нея.

Съзвездията Кораб, Кормило и Корабни платна някога са били едно извънредно голямо съзвездие, което се наричало Кораб. Това е бил корабът „Арго“, пренесен от въображението на древните гърци на небето, с който най-прославените митически герои, предвождани от Язон, предприели легендарния поход до Колхида (Кавказ), за да вземат оттам Златното руно. В цяла Гърция за него се разказвало, че който го притежавал, си осигурявал богатство, щастие и безсмъртна слава.

За кораба Арго и за похода на аргонавтите митологията разказва вълнуващи легенди.

Някога а Тесалия, на брега на синьото море процъфтявал богатият град Йолк, управляван от цар Езон. Неговият брат Пелий му отнел властта и го заставил да живее с жена си като обикновен гражданин в една къща в покрайнините на града. Не минало много време и на Езон се родил син — едно мило момченце с високо чело и умни очи. Зарадвал се той, но една мисъл като тъмен облак помрачила радостта му. Като знае колко жесток е брат му Пелий, Езон се страхувал, че ще убие сина му, за да не му отнеме властта над Йолк, когато порасне. Затова Езон разгласил, че детето му умряло веднага след раждането, а в същото време в една тъмна нощ го взел и без да бъде забелязан, го отнесъл в планината Пелион. Там го предал на мъдрия кентавър Хирон да го отгледа и възпита.

Двадесет години Хирон учил Язон (такова име той дал на сина си Езон). Научил го на всички мъдрости и на умението да си служи с лък и с копие, както и да свири на лира. Нямало какво повече да учи от своя учител Язон и решил да отиде в гр. Йолк, за да застави жестокия Пелий да му предаде властта, която му принадлежала по закон.

Един ден, когато Хелиос току-що полетял със златната си колесница по небето, Язон тръгнал за далечния Йолк. Вървял той из полята и маслиновите гори и стигнал до река с придошли от дъждовете води, които размътени влачели огромни камъни и дървета. Спрял се Язон на брега, за да потърси брод. Брод нямало. На няколко крачки от себе си той видял седнала на брега престаряла бабичка с набръчкано и изпито лице. Тя със сълзи на очи го помолила да я пренесе на отсрещния бряг на реката. Без да се страхува от мътните води, Язон взел бабичката на гърба си и навлязъл в буйната река. Влачените от нея камъни и дървета го удряли безмилостно, но той не откъсвал погледа си от отсрещния бряг, като пазел бабичката да не бъде ударена от някой камък или дърво. Стигнал Язон на отсрещния бряг, оставил бабичката и седнал да си почине. Сега чак забелязал, че буйната река отнесла единия му сандал. Така той тръгнал за Йолк обут само с един сандал. Огледал се за бабичката, но я нямало. Пред Язон застанала прелестната богиня Хера и му казала, че за да го изпита, тя се била преобразила на престаряла бабичка. Уверила се в добротата, великодушието и смелостта на Язон, Хера го обикнала и винаги се притичвала на помощ, когато опасност застрашавала живота му по време на неговите подвизи.

Язон пристигнал в Йолк. На площада гражданите го заобиколили, възхитени от неговата божествена красота. Златистите му къдрици се спускали до раменете му. Всички помислили, че самият бог Аполон е дошъл в града им.

Чул за пристигналия в Йолк чужденец, на площада дошъл и Пелий със златната си колесница, теглена от буйни коне. Отдръпнали се гражданите и му сторили път, за да отиде при госта. Когато се приближил до Язон, Пелий видял, че той е обут само с един сандал и пребледнял от страх. Той си спомнил, че оракулът му предсказал, че ще умре от човек, който ще дойде от далечни планини в Йолк и ще бъде обут само с един сандал. С мъка цар Пелий скрил страха си и с привидно спокойствие запитал чужденеца:

— Кажи ми кой си ти, младежо? Откъде идеш и какво искаш? Говори само истината!

Язон разказал че е син на, Езон и че Йолк е неговият роден град. Добавил, че мъдрият кентавър Хирон го е научил да говори винаги само истината.

— Аз идвам в родния си град, казал Язон на цар Пелий, за да ми върнеш властта, която ми се пада по закон. Обещавам ти, че ще ти оставя всичките богатства и ще живееш необезпокояван от никого.

Цар Пелий му отговорил:

— Съгласен съм и ще ти предам властта над Йолк, но само ако изпълниш едно единствено условие, което боговете ми откриха насън през изминалата нощ: да донесеш от Колхида златното руно!

— Ще ти донеса златното руно — отговорил Язон, — но закълни се, че ще ми предадеш царството, което ми се полага!

Заклел се цар Пелий и се разделили.

Цяла нощ мислил Язон по какъв начин да отиде в Колхида и да вземе оттам златното руно. На сутринта отишъл в Додона при оракула на Зевс. Там сред гъстата гора растял свещеният дъб с говорещи листа. Язон запитал дъба как може да вземе златното руно.

Затрептели листата на свещения дъб. Вслушал се Язон в шумоленето им и ясно чул:

— Само прочутият майстор Аргос, синът на Фрикс и Халкиона, може да ти направи кораб, с който да преплуваш моретата и да стигнеш в Колхида…

Върнал се Язон в Йолк. Там, на тихия морски бряг, се намирала корабостроителницата на Аргос. Посрещнал го той като скъп гост и приел да построи голям кораб, какъвто никой никъде не е виждал. Аргос помолил Язон да го вземе в похода до Колхида, за да види там майка си и дядо си — цар Еет.

Аргос незабавно пристъпил към работа. Не била лесна поръчката. Той трябвало да направи толкова голям кораб, че в него да се поберат всички прославени герои на Гърция. Затова отишъл в Додона при свещения дъб за съвет. Дъбът му казал да отсече един клон от него и да извае главата на богиня Хера, която да постави в най-предната част на кораба. А самия кораб Аргос ще построи от дърветата, които растат в планината Пелион, които са прави и се издигат високо, високо…, чак до облаците, а листата им, огрявани от лъчите на Хелиос, блестят със златожълт цвят.

— Тези дървета — казал свещеният дъб — не горят в огън, не гният във вода и са толкова леки, че корабът, който ще направиш от тях, ще можете да пренасяте на ръце, където пожелаете…

Изпълнил Аргос съвета на свещения дъб. Направил от дърветата, които отсякъл от Пелион, огромен кораб, който бил толкова лек, че сякаш не плувал, а летял по морската шир. Затова го нарекли Арго (бърз, превъзходен) на името на неговия създател. В предната част на Арго Аргос поставил главата на богиня Хера, която изваял от клона, отсечен от свещения дъб.

Щом корабът Арго бил готов, Язон изпратил бързоходи-вестоносци из цяла Гърция, за да поканят всички прославени герои, негови съученици, при кентавъра Хирон, да вземат участие в похода до Колхида за златното руно.

Не минало много време и в Йорк започнали да пристигат един след друг най-прославените герои на Гърция. Пръв пристигнал Херкулес. След него дошли двамата братя Полидевк и Кастор, които усмирявали и най-свирепите морски вълни и били покровители на мореплавателите. Пристигнал и Тезей. Дошъл в Йолк и Линкей, който бил прочут с очите си; той виждал какво става не само на небето, зад тъмните облаци, но и в глъбините на Земята. Пристигнали и двамата братя крилатите герои Каланд и Зет, синове на Борей — бога на вятъра. Те можели, когато настане безветрие, да духат толкова силно, че да създават такъв вятър и в такава посока, какъвто е нужен, за да плува корабът Арго. Един след друг пристигали и другите герои: Мопс, който разбирал езика на птиците и предвиждал бъдещето, Ангей, който познавал движението на звездите, Аргос, който построил Арго. Последен пристигнал в Йолк Орфей, чиито песни слушали в захлас птиците и дивите зверове, дърветата свеждали клоните си и даже планините радостно затрепервали…

Събрали се в Йолк всички прославени герои на Гърция. Силни и стройни, прекрасни като богове, те с почит били заобиколени от жителите на града. Удивлението им било безкрайно от героите, осмелили се да предприемат такъв поход, изпълнен с опасности, за да донесат Златното руно, което ще осигури щастие на всички, когато бъде донесено в Йолк.

Преди да отплуват, героите се събрали на съвет, за да изберат предводител. Предложен бил Херкулес, но той отказал и предложил да бъде избран Язон, който е организирал похода до Колхида. Всички се съгласили с предложението на Херкулес. Язон бил избран за предводител на похода.

Според обичая Язон като предводител преди тръгването трябвало да направи жертвоприношение на боговете, за да покровителствуват героите през време на похода им до Колхида. Докарали един бял като сняг бик с огромни извити рога. Язон го хванал за рогата и с един удар на меча си го повалил на земята. Вдигнал го и го поставил на жертвеника. Запалили огън от борови клони. От буйните пламъци тлъстините на бика започнали да се топят. Димът от жертвеника отнасял миризмата им право към небето — знамение, което изпълвало с радост сърцата на героите и на гражданите, защото означавало, че боговете приемат жертвоприношението и ще покровителствуват плаването на Арго до Колхида. Орфей свирел на лирата си химн за плаването на Арго с най-прославените герои, които гражданите на Йолк нарекли аргонавти (плаващи с Арго).

След жертвоприношението героите изяли опечения бик в името на боговете на Олимп. Те вече имали тяхното покровителство и започнали приготовленията за спускането на Арго в морето. Лично богиня Атина им помагала при спускането на Арго в морето и ги напътствувала. Под своя закрила взела аргонавтите и богиня Хера, която обикнала Язон, защото я пренесъл през буйната река. Бог Аполон, който насърчавал героите да предприемат похода до Колхида, им предсказал успех и ги съпътствувал.

Всичко било готово. По съвета на Хера героите влезли в Арго, хванали здраво веслата и Орфей засвирил на лирата си тържествен химн. На изток богиня Еос разтворила вратата, през която излетял със златната си колесница Хелиос. Цялото небе било залято от розова светлина. В този миг Арго полетял като стрела по сините води на безкрайното море. Струпаните на брега граждани на Йолк радостно махали с ръце и пожелавали щастливо плаване на безстрашните герои. Дори жестокият цар Пелий махал с ръце и се радвал, че омразният му Язон и всички герои на Гърция предприемат този поход, от който, както мислел той, никой няма да се върне жив. Само той щял да остане и ще властвува над цяла Гърция…

Като чайка летял Арго по синьото море, милван от попътния вятър, който изпратили боговете. Далече в синевата останали родните крайбрежни планини. Но сред морската шир Линкей видял един остров, целия в зеленина и цветя. Към него се понесъл Арго. Това бил остров Лемнос, управляван от царица Хипсипила. На острова нямало нито един мъж, защото лемносянките избивали мъжете. Те не допускали никакви мъже на своя остров. Но когато пристигнали прославените герои, те направили съвещание и решили да приемат аргонавтите, с които пирували няколко дни. Само Херкулес останал на кораба Арго. Той напомнил на героите, че ги чака далечен път и голяма цел, и ги упрекнал, че са се отдали на пиршества. Стреснали се от укора му аргонавтите и веднага се стекли на кораба. Арго отново се понесъл по необятното море към Колхида. Скоро влязъл в Пропонтида (Мраморно море). Когато Арго преминавал край полуостров Кизик, на който живеели долионите — потомци на Посейдон, аргонавтите решили да се отбият на този полуостров. Царят на Кизик ги посрещнал с великолепни пиршества. Той се радвал, че вижда в двореца си всички прославени герои на Гърция, които ще спасят страната му от шесторъките великани, които от време на време опустошавали страната му. Прекарали нощта в двореца на царя, аргонавтите на сутринта отишли на кораба Арго, за да продължат похода си. Тъкмо влезли в него и на отсрещния бряг се показали шесторъките великани. Всеки от тях с две от ръцете си държал изпънат лък с остра стрела, с друга ръка държал дълго остро копие, с трета ръка — огромен щит, който блестял като злато, а с останалите ръце откъртвал огромни скали и ги хвърлял в морето, за да прегради пътя на Арго. Със страшен трясък скалите падали в морето и се издигали огромни вълни. Опасността за аргонавтите да бъдат затрупани заедно с кораба им ставала все по-голяма. Тогава Херкулес грабнал своя лък. Върху великаните се изсипал дъжд от стрели, които пронизвали сърцата им, а другите герои с копията си пронизвали гърдите им. Настанал бой на живот и смърт. Великаните обаче имали само по едно сърце и него героите пронизвали с копията си. Така те избили всички великани, спасили полуострова Кизик от бедствията, които му причинявали и продължили пътя си.

Цял ден летял Арго по тихите вълни на морето и привечер аргонавтите пристигнали на бреговете на Мизия. Спрели в един залив и слезли на брега, за да вземат храна и вода. Херкулес, на когото се счупило веслото, отишъл в гората, изтръгнал из корен една висока права ела и я понесъл към кораба. Запъхтян го посрещнал приятелят му Полифем и му предал, че го търси Хилас. Двамата тръгнали да търсят Хилас…

Аргонавтите се върнали на кораба със запас от храна и вода. Когато на изток се показала Зорницата, признак, че скоро ще съмне, те потеглили, без да забележат, че Херкулес го няма. Само Теламон, верният приятел на Херкулес, забелязал, че най-прославеният герой е останал в Мизия. Отишъл при Язон и го упрекнал, загдето е наредил да тръгне Арго без Херкулес. Стреснал се Язон и веднага наредил Арго да се върне обратно. В този миг от дълбочините на морето се показал морският бог — прорицателят Главк. Той хванал Арго за предната част, спрял го и казал на аргонавтите:

— По волята на Зевс, господаря на богове и смъртни, Херкулес трябва да се върне, за да отиде при Евристей и да изпълни дванадесет негови заповеди. Вие ще продължите похода без Херкулес!

Примирили се аргонавтите с волята на Зевс и продължили похода. Пристигнали на бреговете на Тракия. Оставили Арго и слезли на брега, за да търсят храна и вода. Недалеч видели една малка къща и тръгнали към нея. На вратата се показал сляп старец, толкова изнемощял, че паднал в краката на героите от слабост. Вдигнали го аргонавтите. Поставили го да седне, като го прикрепвали да не падне, и го помолили да им разкаже кой е и защо е толкова изнемощял.

— Аз съм Финей, син на Агенор. Бях цар на Тракия, но бог Аполон ме наказа, защото злоупотребих с дарбата, която ми даде да пророкувам, като разкривах на хората тайните на Зевс. Разсърди се бог Аполон и ме ослепи, а боговете всеки ден изпращат харпиите (полуптици-полужени), които, щом сложа трапезата и почна да ям, изяждат храната ми и отлитат, като оставят непоносима смрад. Затова умирам от глад и слабост…

По-нататък, едва поемайки дъх, Финей разказал, че по волята на боговете от това нещастие ще го избавят само аргонавтите, когато дойдат при него. Между тях щели да бъдат и двамата крилати синове на Борей — Зет и Каланд. Финей запитал дали и те са между тях и много се зарадвал, като чул, че и те са пристигнали. Самите те му казали, че ще го избавят от нещастието. Нали той бил женен по-рано за тяхната сестра Клеопатра.

Не само Финей бил гладен. Изгладнели били и аргонавтите. Сложили богата трапеза с различни ястия и вълшебно вино. Тъкмо Финей се излегнал до трапезата и посегнал да вземе бута на опечения бик, харпиите долетели. Без да се страхуват от аргонавтите, те изяли всичко и отлетели, като оставили непоносима миризма. След тях полетели с мощните си криле синовете на Борей — Зет и Каланд. Настигнали ги чак на Плотийските острови. Извадили острите си мечове и се нахвърлили върху ужасните харпии. В този миг пратеницата на боговете богиня Ирида дошла при двамата герои и им предала волята на боговете: Да не избиват харпиите, защото вече било решено те никога да не се връщат при Финей. От този ден Плотийските острови започнали да се наричат Строфади (острови на завръщането).

Върнали се Зет и Каланд при Финей. Сложили нова трапеза с още по-богати ястия и вино и Финей за пръв път се нахранил до насита. Доволен, той разкрил на аргонавтите какви още опасности трябва да преодолеят, докато стигнат Колхида. Посъветвал ги, когато пристигнат там, да направят жертвоприношение на богинята на любовта Афродита и да я помолят за помощ. Само с нейна помощ Язон можел да вземе златното руно.

Запасили се с храна и вода, които им дал Финей, аргонавтите отплавали с Арго от бреговете на Тракия. Като стрела летял Арго, а смехът и песните на аргонавтите огласяли необятната морска шир. Изведнъж от далечината до тях достигнал оглушителен гръм и трясък, сякаш някакъв страхотен ураган се приближавал. Нямало никакви облаци, нямало никакъв вятър! Ясното небе блестяло над безкрайната морска синева. А трясъкът и грохотът все повече се усилвали и ставали непоносими. Арго се приближавал до Симплегадите (блъскащите се скали)^[1]. Аргонавтите вече ясно виждали как огромните скали, след като се отдалечат една от друга, се сблъскват със страхотен трясък и гръм. Огромни вълни една след друга яростно се понасяли във всички страни. Невъзможно било кораб да се приближи до страшните скали.

Замислили се аргонавтите пред тази голяма опасност. Те си спомнили съвета на Финей. Хванали един гълъб и го пуснали пред Арго. Ако гълъбът премине между сблъскващите се скали, и Арго ще премине! Полетял гълъбът, а героите, като напрегнали силите си, натиснали веслата и Арго се стрелнал след него. Когато скалите се отдалечили след сблъскването си, гълъбът преминал между тях, а след него Арго. Безмилостно блъскан от огромните вълни, сякаш попаднал във водовъртеж, се въртял безпомощен на едно място. Скалите с трясък вече се приближавали една към друга. Гибелта на аргонавтите и на Арго била неминуема. В този миг на помощ им се притекла самата богиня Атина. С едната си ръка тя задържала едната скала, а с другата така силно блъснала Арго, че той като чайка прехвръкнал през пролива. Само малка част от него отчупили скалите, когато се сблъскали. След това те се раздалечили отново и престанали да се блъскат. По волята на боговете скалите трябвало да останат неподвижно раздалечени една от друга, след като между тях премине кораб.

Вълнуваща радост обзела аргонавтите, след като преминали тези скали. Сега те вече знаели, че благополучно ще стигнат в Колхида. Натиснали още по-силно веслата и Арго като птица летял по тихите вълни.

Дни и нощи плували аргонавтите по синьото море. Най-после в синевата, далеч на хоризонта се показала една точка. Към нея те насочили Арго. Когато наближили, видели, че това е остров Аретиада. Слезли на него, за да потърсят храна и вода. Видели една малка къщичка недалеч от брега и тръгнали към нея. От къщичката излезли четирима изнемощели младежи с окъсани дрехи и с радостни викове изтичали да посрещнат героите. Това били синовете на Фрикс, които преди няколко месеца тръгнали от Колхида за Орхомен, но претърпели корабокрушение и морските вълни ги изхвърлили на този остров.

Зарадвали се аргонавтите, като видели синовете на Фрикс. Довели ги на Арго, нахранили ги, облекли ги и ги взели със себе си, за да им помагат, докато стигнат Колхида. Младежите разказали, че дядо им, царят на Колхида — Еет, е син на Хелиос. Той е много силен и жесток и едва ли ще се зарадва, като ги види. Затова героите трябвало да бъдат предпазливи, когато се срещнат с него.

Летял Арго и вече се приближавал към нови брегове. Синовете на Фрикс извикали, че това е Колхида. Когато Хелиос се спуснал към океанските глъбини в западния край на Земята, Арго пристигнал в устието на река Фазис. Мощно натиснали веслата героите и Арго заплувал нагоре, срещу течението на реката. След малко се открил един тих речен залив, ограден от буйна тръстика. В него героите оставили Арго. Най-после те пристигнали в Колхида. Когато богиня Нукта (Нощта) покрила с тъмното си наметало Земята и само звездите блещукали на небето, Язон извършил благодарствено жертвоприношение на боговете. Той отправил към тях гореща молба да му помагат и занапред, да преодолява опасностите, докато вземе златното руно. След това героите вечеряли. Изморени от дългия път, те скоро заспали.

Покровителката на Язон, великата богиня Хера, не го забравила. В сияещите висини на Олимп тя извикала богиня Атина, за да обмислят как да помогнат на Язон да вземе златното руно. Двете заедно отишли при богинята на любовта Афродита, която тъкмо сресвала златистите си коси. Помолили я да изпрати сина си Ерос да прониже със стрела сърцето на Медея — Дъщерята на цар Еет, и да запали в нея силна любов към Язон. Само с помощта на Медея, най-голямата магьосница, той би могъл да вземе златното руно.

На сутринта Язон с жезъла на мира, придружен от героите, отишъл в двореца на Еет. Приел ги той, но когато чул, че идват да вземат златното руно, очите му яростно заблестели. В този миг Медея влязла при баща си. Скритият Ерос по поръка на майка си, богиня Афродита, пробол сърцето й със златна стрела и в Медея пламнала страстна любов към Язон. Тя не откъснала погледа си от него и през цялото време се възхищавала в душата си от прекрасния чужденец.

Дълго разговаряли Язон и Еет. Намесили се и героите. По-нетърпеливите от тях даже казали на Еет, че ако не им даде доброволно златното руно, ще го вземат със силата на оръжието. Тогава Еет казал:

— Ще ви дам златното руно, но преди това един от вас трябва да извърши подвизите, които се изискват от закона.

Тези подвизи, разбира се, трябвало да извърши Язон, предводителят на аргонавтите. Той трябвало да укроти два диви бика, от ноздрите на които излизали буйни пламъци, да ги впрегне да изорат нивата на бога на войната Арес и да я посее с драконови зъби. От всеки зъб, когато пониквал, излизал страхотен великан, въоръжен с огромен боздуган и остро копие. Язон трябвало да избие великаните до един. Само един от тях ако остане жив, смъртта на Язон е неминуема. След това Язон можел да вземе златното руно, но и там го очаквала не по-малка опасност. Златното руно пазел един огромен дракон, непрекъснато бълващ пламъци, които мигновено превръщали в пепел всеки, който се приближавал до него.

Тежки мисли помрачили челото на Язон и спътниците му, когато чули какви опасности трябвало да бъдат преодолени, за да се вземе златното руно. Не заспала и Медея цяла нощ. Тя отишла при сестра си Халкиопа (съпругата на Фрикс) и обляна в сълзи, й разказала каква гибел е надвиснала над синовете й и чужденците, дошли в Колхида, за да вземат златното руно. Халкиопа знаела, че само Медея със своите магии може да спаси чужденците, и я помолила да направи това, макар и против волята на баща си. Не било лесно за Медея да вземе решение. Тя знаела, че баща й ще я накаже жестоко, ако помогне на чужденците. Но любовта й към Язон, която все по-силно се разгаряла в гърдите й, я принудила да се реши. Медея казала на Халкиопа да отиде при Язон и да му предаде рано сутринта да бъде в храма на Хеката.

Когато аргонавтите обмисляли по какъв начин да се обърнат за помощ към Медея, един от синовете на Фрикс запъхтян дошъл на кораба Арго и донесъл радостната вест: Медея е съгласна да помогне на Язон. Той трябвало рано сутринта да отиде в храма на Хеката, където тя ще го чака.

Отново радост засияла по лицата на аргонавтите. Съгласието на Медея означавало, че Язон ще преодолее всички опасности и ще вземе златното руно.

Едва се показали на изток първите лъчи на зората, и Язон влязъл в храма на Хеката. След малко дошла и Медея, като носела една кутия. През нощта тя направила вълшебен мехлем „Прометеево масло“ от едно растение, израсло от кръвта на Прометей. Който се намажел с този мехлем, ставал неуязвим. Не могло нито копие да го прободе, нито огън да го изгори и за един ден придобивал такава сила, че никой не можел да го победи.

Медея дала мехлема на Язон и му казала, след като се изкъпе в река Фазис, да се намаже с него, а също така да намаже меча и копието си. След това да направи жертвоприношение на богиня Хеката и да отправи молба към нея, за да му помага. Ако тя приемела жертвоприношението му, тогава можел да извърши подвизите, възложени му от нейния баща.

Развълнуван, Язон благодарил на Медея за помощта и в неговото сърце пламнала любов към прелестната девойка, срамежливо застанала пред него. Той я помолил да му стане жена и да я отведе с Арго в Йолк, родния му град. Великата богиня Хера внушила на Медея желанието да последва Язон навсякъде и тя с поруменяло лице се съгласила да замине с него.

Преди да се съмне, Язон излязъл от храма на Хеката, а Медея отишла в бащиния си дворец. Любовта към Язон замъглявала предчувствията й, че ще бъде жестоко наказана от баща си, когато узнае, че Язон е извършил подвизите с нейна помощ.

Дълъг, много дълъг бил денят за Язон. Когато се стъмнило, той се изкъпал в р. Фазис и се намазал с мехлема. Изведнъж почувствувал страшна сила, а тялото му станало сякаш изковано от желязо. Намазал с мехлема меча и копието си и отишъл на кораба Арго, за да каже на спътниците си, че отива да изпълни поръченията на Еет в нивата на бог Арес. Придружили го те. Когато стигнали там, Еет вече ги чакал, а по склоновете на планините колхидците нетърпеливо шумели.

Тръгнал из нивата Язон да търси биковете. Едва пристъпил няколко крачки и те яростни, с буйни пламъци, излизащи от ноздрите им, връхлетели върху Язон. Със страшна сила го блъснали с огромните си рога. Никой не би могъл да издържи такъв удар, но Язон останал неподвижен като скала. Още няколко пъти с все по-голяма ярост го блъскали биковете, но той оставал непоклатим, И когато те, вече изморени и омаломощени, връхлетели срещу него, той ги хванал за рогата и им сложил тежкия ярем. Впрегнал ги в ралото и те като бесни хукнали из нивата на Арес. Здраво държал ралото Язон, изорал нивата и я посял с драконовите зъби. Разпрегнал биковете. Те хукнали в пещерата и потънали в нея. Не минало много време и цялата нива се покрила от воини, въоръжени с остри мечове и копия. По съвета на Медея Язон откъртил една голяма скала и я хвърлил сред нивата. Войните с ярост се нахвърляли един върху друг и скоро труповете им покрили нивата. Немалко от тях убил и Язон с меча си. Изпълнил поръчението на Еет, Язон отишъл на кораба Арго, за да си почине.

Подвигът на Язон изпълнил с гняв сърцето на Еет. Той знаел, че само с помощта на Медея, неговата дъщеря, Язон е изпълнил поръченията му. Сега той ненавиждал не само чужденците, но и собствената си дъщеря. Започнал да обмисля планове да унищожи чужденците и да накаже жестоко Медея. Тя предчувствувала това негово намерение и през нощта неусетно, по тайни пътечки отишла на кораба Арго, извикала Язон и му казала замислите на баща си. Нямало никакво време за губене. Язон трябвало веднага да отиде и да вземе златното руно. Ако това не станело веднага, когато се съмне, щяло да бъде много късно. Многобройните войски на цар Еет ще избият до един аргонавтите и ще унищожат кораба им Арго.

Язон взел меча, копието и щита си и придружен от Медея, веднага тръгнал за златното руно. Едва навлезли в гората и върху тях се нахвърлил драконът, който бълвал страхотни огнени пламъци, които изгаряли всичко наоколо. Спрял се Язон, а Медея, като шепнела заклинания и разхвърляла билки на всички страни, призовавала бога на съня Хипнос. Опиянен, драконът започнал да присвива очите си и налегнат от сън, се проснал на Земята и заспал дълбоко край дървото, на което било закачено златното руно. С един скок Язон го откачил и хукнал към кораба Арго, като държал здраво ръката на Медея. Арго трябвало да отплува, преди цар Еет да научи, че е откраднато златното руно.

Героите хванали здраво веслата. Язон прерязал въжетата, с които Арго бил привързан към брега, и под напора на греблата корабът се понесъл като стрела по течението на река Фазис към морето. Навлязъл Арго в него и понесен от вълните му и попътния вятър, бързо се отдалечавал от Колхида с приказното златно руно.

Сутринта, когато Хелиос току-що полетял с колесницата си в небесните простори, цар Еет излязъл да види баща си. Дотичали при него колхидци и развълнувани му разказали, че през нощта чужденците откраднали златното руно и дъщеря му Медея избягала с тях.

Позеленял от яд, цар Еет заповядал на колхидците да приготвят корабите, да настигнат Арго, да го върнат в Колхида, за да накаже дъщеря си и да избие чужденците.

Като ураган връхлетели корабите на колхидците по следите на Арго. Но той под мощния напор на греблата и попътния вятър, който изпратила богиня Хера, като стрела летял по тихото море и стигнал устието на река Истър^[2]. Заплавал Арго по нея, мощно тласкан от попътния вятър. Колхидците загубили следите му и трябвало да се върнат в Колхида.

Дълго плавал Арго срещу течението на р. Истър, докато стигнал един от ръкавите й и по него се спуснал в Адриатическо море. Понесъл се на юг по неговите спокойни води и аргонавтите вече очаквали скоро да стигнат родината си… Но неочаквано връхлетяла свирепа буря. Издигнали се огромни вълни, които подхвърляли Арго като тресчица. Бурята все повече се усилвала и все по-страшни ставали морските вълни. Над Арго и аргонавтите надвиснала гибел… В този тежък миг те чули глас от предната част на Арго. Вслушали се в гласа на главата на Хера, издялана от свещения дъб и поставена на предната част на Арго: По волята на боговете аргонавтите трябвало да насочат Арго на север. Щом насочили кораба на север, и бурята преминала. Спокойно заплувал Арго с издути платна от попътния вятър. Така стигнал устието на река Еридан. Дълго той плавал срещу нейното течение, докато стигнал Родан, по който аргонавтите се спуснали в Тиренско море. Дни и нощи плавал по него Арго и стигнал двете страшни чудовища Сцила и Харибда, която погълвала морската вода. Когато я изхвърляла, сякаш вулкан изригвал. Водата кипяла и се въртяла с гъста пяна, която достигала върховете на огромните скали. Нищо не можело да мине покрай Харибда. Но богиня Хера, покровителката на Язон и аргонавтите, укротила за миг Харибда и Арго като стрела прелетял край нея. Тъкмо се отдалечил и огромните като планини вълни се развилнели от водата, която избълвала Харибда. Но те не могли да достигнат Арго, който летял като чайка на юг.

Дълго плавал Арго по тихото море. Само шепотът на морските вълни и крясъкът на чайките чували аргонавтите. Но до тях достигнали и нежни звуци, идещи сякаш от синевата на далечните брегове. Все повече се усилвали звуците, все повече се ослушвали в тях аргонавтите. По едно време те даже отпуснали веслата, унесени от нежната музика. Вече ясно виждали, че тя идва от острова на сирените. Техните вълшебни песни имали такава сила, че който смъртен ги чуел, вече не можел да си отиде от острова на тези дивни нимфи. Аргонавтите вече се готвели да насочат Арго към острова на сирените, от който никога не биха се сетили да отплуват за родината си, когато Орфей взел златната си лира и дръпнал струните й. Унесени от неговата песен, която била по-нежна от вълшебните песни на сирените, аргонавтите забравил острова на сирените и Арго продължил да плава на юг към родните брегове. Аргонавтите вече ги виждали в синевата на хоризонта, когато изведнъж се извил страхотен вихър, който понесъл Арго в бурното море, над което се спуснала непрогледна нощ от гъстите черни облаци. Нищо не се виждало… Когато просветнало, аргонавтите видели, че Арго е заседнал до един скалист пустинен бряг, потънал в дълбока тиня. Скръб се изписала по лицата на аргонавтите. Нима тук те трябва да загинат? Замислени, те гледали дълбоката тиня, когато от глъбините на морето излезли нимфите. Те казали на Язон, че вихърът е домъкнал Арго до пустинните брегове на Либия. Аргонавтите трябвало да го извадят от тинята, да го измият и да го пренесат на ръце през Либийската пустиня.

Дванадесет дни и дванадесет нощи аргонавтите носили на раменете си Арго през Либийската пустиня. Преминали през белите скали и пред тях се разкрил тих морски залив. Спуснали Арго в него, взели веслата и той се понесъл на север. След два дни аргонавтите стигнали на остров Крит, отгдето поискали да вземат храна и вода. Но медният великан Талос, който Зевс подарил на Минос, не позволил на Арго даже да се приближи до острова. Тогава Медея с магии и заклинания приспала великана. Аргонавтите слезли на остров Крит и си взели храна и вода в изобилие. С тях слязла и Медея. Тя отишла при дълбоко заспалия великан. Талос и извадила от жилата му единствения меден гвоздей. Като река потекла кръвта на ужасния великан и той умрял.

Още малко оставало, за да пристигнат аргонавтите в родния Йолк. Цял ден летял Арго по синьото море. Но когато богиня Нукта хвърлила тъмното си наметало и паднала нощта над Земята, ненадейно се развихрила страхотна буря. Всеки миг аргонавтите можели да загинат или пък Арго да се разбие в някои скалисти морски брегове. Те не виждали нищо около себе си. Свирепата буря и огромните вълни подхвърляли Арго. В тъмнината аргонавтите не знаели в каква посока да го насочат. Налегнало ги отчаяние… и изведнъж в непрогледната нощ прелетяла една златна стрела, която оставила дълга и широка диря след себе си. След нея една след друга полетели златни стрели. С тях бог Аполон осветявал пътя на аргонавтите. Станало светло, както в ясен слънчев ден. Те насочили Арго към родните брегове и той спокойно се понесъл по утихналото вече море, тласкан от попътния вятър. Не минало много време и Арго влязъл в просторния залив на гр. Йолк. Слезли аргонавтите на родния бряг и направили жертвоприношение на боговете, които ги покровителствували през време на похода им до Колхида.

Стекли се гражданите на Йолк, за да приветствуват завръщането на аргонавтите. В тяхна чест устроили тържества и игри. Всички славели безсмъртните герои и техния предводител Язон, който успял да вземе златното руно. От него гражданите на Йолк очаквали да им донесе щастие, благоденствие и прослава в целия свят.

Богиня Хера превърнала Арго в съзвездие и го оставила на небето, за да напомня със своя блясък за величествения поход на най-прославените герои на Гърция до далечна Колхида за златното руно.

---

[1] Според представата на древните гърци те се намирали на входа на Черно море. ↑

[2] Според древните гърци река Истър (Дунав) имала ръкав, който я свързвал с Адриатическо море. ↑

Овен (Aries)

Овен (Aries)

ОВЕН е зодиакално съзвездие. Най-добре се вижда високо над южната страна на хоризонта през ноемврийските нощи. Заобиколено е от съзвездията Бик, Еридан, Кит, Риби, Триъгълник и Персей.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Овен могат да се видят с просто око 50 звезди, но изобщо те са слаби. Най-ярките от тях са α, β и γ, съответно от втора, трета и четвърта звездна величина. Разположени във формата на неголяма дъга, тези звезди привличат погледа в сравнение с околните слаби звездички.

В съзвездията Овен няма обекти, които да са достъпни за наблюдение с просто око. В него въобще няма забележителни обекти с изключение на двете двойни звезди γ и λ от Овен. Компонентите им са красиви, разноцветни звезди, но поради малкото ъглово разстояние между тях могат да се наблюдават разделени само с телескоп.

Преди повече от 2000 г. в съзвездието Овен е била пролетната равноденствена точка (γ). Поради прецесията сега тя е в съседното зодиакално съзвездие Риби. Тя отново ще се върне в съзвездието Овен след около 24 000 г.

С изключение на малката дъга, която образуват трите най-ярки звезди в съзвездието Овен, другите слаби звезди в него са така хаотично разпръснати, че не образуват никаква характерна геометрична фигура. И наистина трябва да се учудваме на въображението на древните гърци, които в тези слаби звезди са виждали митическия Овен, който спасил Фрикс и Хела, а в дъгата, образувана от трите ярки звезди, са виждали неговите големи и извити рога.

Митологията е вплела Овена в трагичен разказ. Някога в Беотия, в гр. Орхомен, на брега на Кападонското езеро, царували Атамант, син на бога на вятъра Еол, и неговата съпруга Нефела, богиня на облаците. Те имали две деца — син Фрикс и дъщеря Хела. Умни, красиви и мили били те, но скоро ги сполетяло голямо нещастие. Баща им изгонил рождената им майка и се оженил за магьосницата Ино, дъщеря на Кадъм — основателя и първия цар на Тива. Тя родила двама синове Леарх и Меликерт.

Като всяка мащеха Ино денонощно мислела как да осигури по-добро бъдеще на собствените си деца, как да наследят само те цялото царство, когато умре Атамант, а не Фрикс и Хела, които, като по-големи, са законните наследници на царството.

— Ако Леарх и Меликерт не наследят царството на баща си, те ще бъдат най-нещастните деца в света! Каква майка съм аз, рекла си Ино, ако не мога да осигуря щастие на децата си!

С всеки изминат ден омразата на Ино към Фрикс и Хела ставала есе по-силна. Тя твърдо решила да ги погуби, но така, че злодеянието й да остане незабелязано. Никой не трябвало дори и да помисля, че тя е виновна за смъртта на двете невинни деца.

Ден и нощ Ино обмисляла различни планове за осъществяване на своята пъклена цел. Най-после решила как да постъпи.

Един есенен ден Ино извикала тайно при себе си всички жени от Орхомен и ги убедила да вземат житото, което мъжете им са отделили за посев, и да го изсушат в горещи фурни. Тя ги излъгала, че ако направят това, плодородието на нивите км ще бъде невиждано и нечувано. Ино знаела, че изпеченото жито няма да поникне и нищо няма да се роди.

Наивните орхоменки послушали Ино и така изсушили житото за посев, че просто го опекли. Мъжете им, без да подозират нищо, засели опеченото жито и… на следващата година на прочутите със своето плодородие ниви на Орхомен не поникнало нищо. Ветровете и горещините ги превърнали в напукани пустини. Настъпил повсеместен глад по хора и добитък.

Атамант решил да изпрати пратеници в Делфи, които да попитат Пития, пророчицата на бог Аполон, коя е причината за неплодородието на нивите и за настъпилото бедствие. Но преди да тръгнат за Делфи, Ино извикала при себе си пратениците и като им дала много пари и ги обляла с ласки, ги надумала, когато се върнат от Делфи, да предадат на Атамант, че уж Пития била казала: „Нивите отново ще станат плодородни, ако Атамант принесе в жертва на боговете децата си Фрикс и Хела!“

Когато пратениците се върнали от Делфи и предали „отговора“ на Пития, Атамант потънал в дълбока скръб и сълзите не преставали да се леят от очите му. Ала можел ли той да не изпълни волята на боговете, за да избави страната си от сполетялото я бедствие? Той наредил да принесат в жертва на боговете децата му Фрикс и Хела. Ино ликувала от радост. Нейният зловещ план успял!

Повели Фрикс и Хела, които нищо не подозирали, към жертвеника, който се намирал извън Орхомен, в една чудно хубава гора. Там вече всичко било готово. Жреците пеели химни за прослава на боговете, а главният жрец държал остър нож, с който трябвало да извърши жертвоприношението…

Когато Фрикс и Хела вървели през гората, те радостно тичали пред водача си, спирали се да откъснат някое хубаво цвете, което срамежливо се подавало из зелената трева. И ето иззад огромен дъб ненадейно пред тях се появил един овен, на който руното блестяло като злато. Този златорунен овен изпратила богиня Нефела — майката на Фрикс и Хела, за да ги спаси.

Овенът кротко се приближил до децата и с нежните си очи така мило ги гледал, сякаш искал да им заговори. Децата започнали да го милват и той коленичил пред тях. Фрикс го яхнал, хванал се за рогата му и извикал на сестра си Хела: „Хела, качи се и ти на овена! Виж колко е кротък!“ Яхнала и Хела овена и с двете си ръце обхванала брата си през кръста. Овенът бавно се изправил, стъпил на краката си и тръгнал по пътеката. Когато водачът на децата се приближил, овенът бързо хукнал и започнал да се издига все по-високо и по-високо във въздуха. Водачът не можел да види и да разбере накъде овенът отнася Фрикс и Хела, понеже се спуснал огромен, черен облак…

Все по-бързо и по-високо летял овенът. Пред погледа на децата Земята ставала все по-малка. Горите те виждали като малки зелени петна, а реките — като някакви блестящи ленти, които се виели из полята и горите. Пред погледа им се показало и морето като голяма синя ивица. Хела се уплашила. Завило й се свят и тя отпуснала ръцете си… Фрикс, като се държал с лявата си ръка за рога на овена, се опитал да я задържи с дясната си ръка… но станало късно… Хела паднала в морето и се удавила. Оттогава то се нарича Хелино море или Хелеспонт^[1].

Овенът понесъл Фрикс на север и дълго летял, докато стигнал река Фазис^[2] в далечната и приказна Колхида, където царувал Еет — син на Хелиос.

Еет с радост посрещнал Фрикс. Златния овен, който го спасил, той принесъл в жертва на гръмовержеца Зевс, покровител на пътешествениците. Златното руно на овена Еет окачил на най-високия дъб в свещената гора на бога на войната Арес (Марс). Еет поставил чудовищен дракон, който никога не заспивал и непрекъснато бълвал огън и пламъци, да пази Златното руно. Никой не смеел да се приближи до дъба, за да вземе златното руно.

Еет с бащински грижи отгледал и възпитал Фрикс, а когато пораснал, го оженил за дъщеря си Халкиопа.

Загдето овенът спасил живота на Фрикс, боговете го превърнали в съзвездие и го оставили на небето.

---

[1] Това е днешният проток Дарданели. ↑

[2] Това е река Рион в Кавказ. ↑

Змиеносец (Ophiuchus) и Змия (Serpens)

Змиеносец (Ophiuchus) и Змия (Serpens)

СЪЗВЕЗДИЕТО ЗМИЕНОСЕЦ се намира малко на запад от най-красивата част на Млечния път в съзвездието Стрелец. Заобиколено е от съзвездията Змия, Скорпион и Херкулес.

Змиеносец се наблюдава най-високо над южната страна на хоризонта и най-добре се вижда през нощите на юли и август. В ясна и безлунна нощ в него могат да се видят с просто око около 100 звезди, но само 13 от тях са по-ярки от четвърта звездна величина. Само две звезди, най-ярките, са от 2^m. Те заедно с още шест звезди от трета зв. вел. образуват характерната геометрична фигура на съзвездието Змиеносец — разтегнат многоъгълник.

В съзвездието Змиеносец се намира „Летящата звезда на Барнард“, която има най-голямо собствено движение. За една година се премества по небесната сфера на 10,3^m. Тя просто „лети“ по отношение на другите звезди и затова е наречена с това име.

Звездата на Барнард е една от най-близките до нас звезди. Намира се на 6 св. г., но въпреки това тя дори не се вижда с просто око. Тази звездичка (от 9,7^m) е хладно червено джудже, което излъчва много малко светлина (2500 пъти по-малко от нашето Слънце).

Интересна е двойната звезда 70 от Змиеносец. Нейните компоненти са ярки звезди (от 4,2^m и 5,9^m), но са много близко една до друга и затова с просто око не е възможно да се видят поотделно. С обикновена далекогледна тръба обаче тази красива двойна звезда може много добре да се наблюдава.

Съзвездието ЗМИЯ е единственото, което се състои от две отделни части. То е разделено от съзвездието Змиеносец. Най-добре се вижда през нощите на юли и август, когато е най-високо над хоризонта, в южната му страна. В ясна и безлунна нощ в съзвездието Змия могат да се видят с просто око 60 звезди, но само осем от тях са по-ярки от четвърта зв. вел. Само две звезди от това съзвездие са от трета зв. вел.

В съзвездието Змия има две много красиви двойни звезди: δ и θ от Змия, но те не се виждат с просто око. Достъпни са за наблюдение най-малко с бинокъл.

По отношение на съзвездието Змиеносец съзвездието Змия има западна и източна част. Западната част на Змия е заобиколена от Змиеносец, Херкулес, Везни, Девица, Воловар и Северна корона. Източната част на съзвездието Змия е заобиколена от Щит, Стрелец и Змиеносец.

Най-светлите звезди в съзвездието Змия образуват една дълга криволичеща редица. Тя започва с група звезди („главата“ на Змията) в западната част на съзвездието, продължава с много извивания през съзвездието Змиеносец и завършва в източната част на Змия („опашката“ на Змията). Не е нужно особено усилие на въображението, за да се види в тази криволичеща редица от звезди една дълга, виеща се змия.

На старинните звездни карти и атласи картината на съзвездията Змиеносец и Змия изобразява човек, държащ в ръцете си огромна дълга змия, която се вие в ръцете му и преминава между краката му.

ЗМИЕНОСЕЦ е едно от малкото съзвездия, което е именувано, макар и косвено, на историческа личност. През 2900 г. пр.н.е. е живял в Египет прочутият лекар и архитект Имхотен. Той е праобразът на древногръцкия бог на медицината и на лекарите Ескулап, или Асклепий — син на бог Аполон.

Бог Аполон прекарвал повечето време между хората. Свирел им със златната си лира, напътствувал ги. Към него те се обръщали и когато се разболявали. Той им посочвал какви билки да търсят из горите и планините, покрай реките и ручеите. Намирали хората билките, сварявали ги, както ги напътствувал Аполон, и така възвръщали здравето си. Затова навсякъде почитали Аполон и с радост го посрещали.

Непрестанно ходел бог Аполон от едно място на друго. Един ден той дошъл в малко селце, сгушено в дебрите на планината, оттатък Тембийската долина. Там видял девойка, каквато никога и никъде по света не бил виждал, която се казвала Коронида. Очарован от нейната прелест, от дълбоките й сини очи и високото умно чело, Аполон се оженил за нея. Направили чудна сватба… Бог Аполон свирел със златната си лира и нежните й звуци огласяли планините и долините. Ликувала цялата природа. Радвали се боговете на Олимп, а Хелиос позлатил с лъчите си къщите на малкото селце…

Щастливо живеели Аполон и Коронида. Боговете им дали дар, по-скъп от всички скъпоценни камъни на Земята — родил им се син с високо умно чело, украсено със златни къдрици, каквито красели челото на баща му, а очичките му блестели и били сини като небето в ясен ден. Нарекли го Ескулап (Асклепий).

Развълнуван от голямата радост, бог Аполон засвирил с лирата си. Отново нейните звуци огласили долините и планините с нежни мелодии, отново заблестяла в радост цялата природа. Радост обзела и боговете на Олимп и те устроили тържества и пиршества във високите простори на Олимп.

Много дни продължила веселбата в чест на раждането на Ескулап. Но бог Аполон трябвало да остави Коронида и сина си и да замине сред хората, да ги напътствува и весели. Заминал той, но неговият гарван всеки ден му носел вести за жена му и сина му. В първите дни гарванът точно изпълнявал поръченията на бог Аполон. Но един ден, дали защото му омръзнали дългите прелитания, или поради някаква друга причина, гарванът заблудил бог Аполон. Обзет от гняв, той се върнал и пронизал любимата си Коронида с безпогрешна стрела.

След смъртта на Коронида бог Аполон отнесъл малкия Ескулап в планината Пелион. Там го предал на мъдрия кентавър Хирон да го отгледа, да го възпита и да го научи на знания и мъдрост, като му казал:

— На теб, Хирон, най-мъдрия от кентаврите, предавам моя син Ескулап! Научи го на всичко, каквото знаеш! Дай му повече знания и мъдрост, та когато порасне, да помага на хората и да облекчава страданията им!

Останал Ескулап при Хирон. Заедно с другите ученици той слушал дивните му песни, с които им предавал своите знания Очите на Ескулап не се откъсвали от мъдрия учител. Много скоро той усвоил знанията за света и боговете, за моретата и планините, за ливадите и цветята. Опознал билките и знаел коя как да се употребява и каква болест лекува. Научил се да превързва рани и те много бързо оздравявали.

Ескулап овладял знанията на мъдрия кентавър Хирон. Когато пораснал, той станал прочут лекар. Той не само лекувал хората от всякакви болести и те никога не умирали, но и умрелите възвръщал отново към живот. Навсякъде по Земята хората били здрави и щастливи. Вече никой не отивал в мрачното царство на Хадес…

Голямо безпокойство обзело Хадес — владетеля на подземното царство на сенките. Угрижен, той подпрял главата си с ръцете и с мъка гледал празната лодка на Харон. Дълго време той не бил прекарвал нито една сянка през река Стикс в неговото царство.

— Този Ескулап! Ако така продължава, скоро няма да остане нито една сянка в царството ми — рекъл си Хадес.

С разбито от мъка сърце Хадес отишъл при брата си Зевс и със сълзи на очите му се оплакал:

— Велики господарю на Небето и Земята! Докога ще търпиш да се нарушава установеният от тебе ред и законност в света? Докога ще търпиш да ме ограбва Ескулап? Години вече той не е пуснал никой в моето царство и даже ми отнема и тези, които по твоя воля се преселиха в моето царство!

Свъсил вежди гръмовержецът Зевс, като чул думите на брата си Хадес. Възправил се сред черните облаци, които се били надвесили над Земята, и започнал да хвърля мълнии върху Ескулап, които вземал от ковачницата на бог Хефест, докато го повалил мъртъв на Земята.

Дълго време хората скърбели за Ескулап. Те не забравили способността му да лекува всички болести и започнали да го почитат като бог-лечител, който помага на лекарите да лекуват болните. Издигнали му светилища и му принасяли жертви, когато го призовавали за помощ. Светилището на Ескулап в Епидавър винаги било пълно с хора; едни го молели за помощ, а други му изказвали благодарността си, че са се излекували и отново са здрави.

Навсякъде по света хората изобразявали Ескулап с чаша в ръце, с увита около нея ЗМИЯ. Този негов образ станал емблема на медицината и фармацията и сега може да се види навсякъде по света над входните врати на аптеките и здравните заведения.

Преди да бъде убит от Зевс, Ескулап се опитал да възкреси легендарния ловец Орион, умрял на остров Хиос, ужилен от скорпион. Мълниите на Зевс му попречили да възвърне към живот прочутия ловец.

Минало време. Преминал гневът на Зевс. Заради помощта, която Ескулап оказвал на хората, той го превърнал в съзвездие — Змиеносец, и го оставил на небето, редом със съзвездието Скорпион, но далеч от съзвездието Орион — на противоположната страна на небето. Така Зевс завинаги отнел възможността на Ескулап да бъде близо до Орион и да го възкреси. Когато Змиеносец се вижда над хоризонта, Орион е под хоризонта и не се вижда. Така Змиеносецът (Ескулап) не само че е далеч от Орион, но и никога не може да го види.

В съзвездието Змия, което Змиеносец разделя на две части, е увековечена една от змиите, които Хера изпратила в люлката на Херкулес, за да го погубят. На небето Херкулес е срещу Змиеносец с насочен поглед към Змията, готов да я удуши с протегнатата си към нея ръка.

Центавър (Centaurus)

Центавър^[1] (Centaurus)

ЦЕНТАВЪР е съзвездие, разположено изцяло в Южната небесна полусфера и заема обширна видима площ от нея. От нашата страна се вижда съвсем малка част от това съзвездие ниско над южната страна на хоризонта през майските нощи. Заобиколено е от съзвездията Вълк, Прав ъгъл, Муха, Пергел, Кораб, Корабни платна и Хидра.

В ясни и безлунни нощи в съзвездието Центавър могат да се видят с просто око около 150 звезди, но само десетина от тях са по-ярки от трета звездна величина.

Голямата си популярност съзвездието Центавър дължи на обстоятелството, че в него се намира най-близката до нас звезда. Това е звездата α от Центавър от нулева звездна величина (третата по яркост звезда на небесната сфера след звездите Сириус и Канопус). От нашата страна α от Центавър не се вижда. Разстоянието до нея е 4,3 св. г.

α от Центавър е жълта звезда, каквато е и нашето Слънце. В действителност тя е тройна звезда (тройна система), в която главната звезда е точно α от Центавър. По-близкият й спътник е на около 18 ъглови секунди от нея. Той е червено джудже с температура на повърхността 4400°. Периодът на обиколката му около центъра на тежестта на системата е 80 години. Третата компонента в тази тройна система е звездата Проксима (най-близка) — в действителност е най-близката до нас звезда. Тя е с 360 милиарда километра по-близо до нас, отколкото звездата α от Центавър. Макар и най-близка до нас, Проксима е невидима с просто око, а само с по-мощни телескопи. Тя е от 11 зв. вел. От главната звезда на системата (α от Центавър) Проксима е приблизително на два градуса (четири видими лунни диаметъра). Периодът на обиколката й около центъра на тежестта на системата не е точно определен; той е от порядък на десетки хиляди години. Проксима е звезда, която принадлежи към хладните червени джуджета.

По-ярките звезди от съзвездието Центавър образуват неправилен удължен многоъгълник. В южната му страна до него се допира тесен четириъгълник, в единия връх на който блести звездата а от Центавър. Не е възможно в тази геометрична фигура на съзвездието Центавър да се види образът на митическото същество Кентавър, което се рисува на старинните звездни карти и атласи.

Митологията е свързала съзвездието Центавър с кентавъра Хирон. По неизвестни причини получило се е така, че две съзвездия (Стрелец и Центавър) са свързани с Хирон — най-мъдрия от кентаврите, учителя на прославените митически герои Херкулес, Язон, Орфей, Ахил и др.

---

[1] Центавър — на латински, а Кентавър — на гръцки. ↑

Стрела (Sagitta)

Стрела (Sagitta)

СТРЕЛА принадлежи към малките съзвездия. Намира се в Млечния път. Най-добре се вижда през нощите от юли до ноември. Заобиколено е от съзвездията Делфин, Орел, Херкулес и Малка лисица.

В ясна и безлунна нощ върху фона на Млечния път в съзвездието Стрела могат да се видят с просто око двадесет звезди, но само две от тях са по-ярки от четвърта звездна величина.

В съзвездието Стрела няма интересни обекти за наблюдение с просто око. Само звездата S от Стрела, която е дългопериодична на цефеида, заслужава да се отбележи. Блясъкът й се изменя от 5,8^m до 7^m с период 8,38 денонощия.

Съединени с линия, по-ярките звезди в съзвездието Стрела образуват фигура, която би могла да се оприличи на летяща стрела.

За появяването на Стрела сред съзвездията на небето митологията разказва.

Това е стрелата, с която Херкулес убил орела, който в продължение на 30 000 години кълвал черния дроб на Прометей.

Според друг вариант това е стрелата, с която бог Аполон убил чудовището Питон.

Гръмовержецът Зевс често посещавал прекрасната Латона. Но колкото и предпазлив да бил, не могъл да се укрие от своята ревнива съпруга богиня Хера. На него тя, разбира се, нищо не могла да стори, но омразата й се изляла върху Латона. Тя изпратила един огромен страшен змей Питон, който непрекъснато я преследвал. Къде ли не ходила Латона, но никъде не могла да се скрие от това чудовище. Най-после дошла на остров Делос, който като кораб се носел по вълните на безкрайното море. Щом стъпила на него, из морските глъбини изникнали две огромни скали, които заковали на едно място острова. Питонът не можел да дойде на острова. На този пустинен остров намерила спокойствие Латона и родила Аполон, бога на светлината. С неговото раждане целият остров бил облян от златиста светлина, раззеленили се треви, разцъфтели цветята и дърветата, весело запели птичките… Зарадвала се цялата природа. От висините на Олимп долетели богините на остров Делос, за да отпразнуват раждането на бог Аполон, да му поднесат подаръци, амброзия и нектар.

Понесъл се лъчезарният бог Аполон със своята лира, със сребърен лък на рамо и стрелник със златни стрели над моретата и полята. Разпръсквайки обилна светлина, той прогонвал мрака от земята и бил готов да унищожи всяко зло, създавано от него.

Спомнил си бог Аполон за страшния Питон, който преследвал майка му, и полетял към неговото леговище, за да му отмъсти. То се намирало сред непристъпни остри и високи скали, в една дълбока пропаст, обгърната от непрогледен мрак. Силен трясък и грохот се чували от дълбочините на пропастта. Надвесил се бог Аполон над нея, но лъчезарните му лъчи не могли да проникнат в дълбокия мрак. В този миг излязъл от леговището си страшният Питон. Разтреперали се скалите от неговото огромно тяло, покрито с люспи и остри като мечове шипове, което се извивало като обръчи сред скалите. Сякаш огън изгарял всичко, гдето минело ужасното чудовище. С ярост Питон се устремил към сияещия бог Аполон, широко разтворил грамадната си уста, за да го глътне. В миг бог Аполон пуснал една стрела. Изсвистяла тя и се забила в разтворената уста на чудовището. Кръв като река потекла от нея. Питон с трясък се строполил мъртъв в дълбоката пропаст. С огромни скали бог Аполон затрупал тялото на Питон в пропастта. На мястото й се ширнала равнина, сред която по-късно той изградил свещения град Делфи със светилище. В него оставил жрицата Пития да разкрива на хората волята на неговия баща Зевс за тяхното бъдеще.

Стрелата, с която убил ужасния Питон, бог Аполон оставил на небето. Сега тя блести сред съзвездията като съзвездие Стрела.

Според друг вариант за Стрелата митологията разказва:

Ескулап, син на бог Аполон, бил изкусен лекар. Той не само лекувал болните от всякакви болести, но възкресявал и умрелите. Уплашил се Хадес, владетелят на подземното царство на сенките, че скоро царството му ще остане без сенки, и се оплакал на своя брат, Гръмовержеца Зевс. С мълнии, които бог Хефест изковавал в ковачницата си с помощта на циклопите, Зевс убил Ескулап (Асклепий).

Узнал за смъртта на своя син, бог Аполон отмъстил на циклопите, загдето помагали на Хефест да изковава мълниите. Отишъл бог Аполон недалеч от ковачницата на бог Хефест и когато циклопите излизали от нея, изсипал върху тях стрелите си и ги избил до един^[1].

Една от стрелите, с които избил циклопите, бог Аполон оставил на небето като съзвездие, което с блясъка си да напомня за унищожаването на страшните великани — циклопите. Така на небето се появило съзвездието Стрела.

---

[1] Загдето бог Аполон избил циклопите, Зевс го наказал да бъде една година слуга на някого. Затова Аполон слугувал на Адмет. ↑

Стрелец (Sagittarius)

Стрелец (Sagittarius)

СТРЕЛЕЦ е зодиакално съзвездие на юг от небесния екватор. Най-високо е в южната страна на хоризонта и най-добре се вижда през нощите на юли и август. Заобиколено е от съзвездията Козирог, Микроскоп, Южна корона, Скорпион, Змиеносец, Щит и Орел.

По-голямата част от съзвездието Стрелец се наблюдава в Млечния път. Върху неговия млечнобял фон в ясна и безлунна нощ в това съзвездие могат да се видят с просто око около 115 звезди, но, общо взето, те са слаби. Само две от тях са от 2^m и осем — от 3^m. Това са най-ярките звезди в съзвездието Стрелец. Ако те се съединят с линии, получава се много сложна конфигурация от две групи звезди, между които са наредени по-слаби звездички. Колкото и богато да е въображението на наблюдателя, много трудно е в тази сложна геометрична фигура да се види картината на съзвездието Стрелец такава, каквато се рисува в старинните звездни карти и атласи.

В посока на съзвездието Стрелец се намира централната част или ядрото на нашата звездна система, галактиката. Въпреки, че диаметърът на ядрото е около 4000 св. г. и в него е струпано огромно количество звезди, то не се вижда и не може да се наблюдава и с най-мощните съвременни телескопи. Причината за това е, че между него и Слънцето има голям брой огромни облаци от тъмна материя (тъмни мъглявини), които поглъщат светлината от ядрото. Но тези облаци пропускат дълговълновата и особено инфрачервената радиация на ядрото. Това обстоятелство позволи още през 1951 г. да се получи снимка в инфрачервени лъчи на ядрото от съветските специалисти А. Калиняк, В. Карасовски и В. Никонов. Нашето Слънце се намира на около 30 000 св. г. от ядрото на галактиката и обикаля около него, както и другите звезди, със скорост 220 км/сек. Слънцето извършва една обиколка около него за 200 милиона години (галактическа или космическа година).

В съзвездието Стрелец има голям брой разсеяни и сферични звездни купове. Най-ярките от тях са разсеяният звезден куп M23, който е на границата на видимостта с просто око, и сферичният звезден куп M4, от 4^m — най-яркият от всички извести сферични звездни купове.

В съзвездието Стрелец има и три забележителни дифузни светли мъглявини, но нито една от тях не може да се наблюдава с просто око.

На старинните звездни карти и в атласите картината на, съзвездието Стрелец изобразява митическия кентавър Хирон. (получовек-полукон), изпънал своя лък, готов да пусне стрелата в Скорпиона. По всичко личи, че иска да го убие, за да отмъсти, загдето е ужилил легендарния ловец Орион и е причинил смъртта му. На главата на кентавъра се развява широко перо, в края на което блестят две ярки звезди.

Кентавърът Хирон, както и всички кентаври, бил от главата до кръста човек, а останалата част от тялото му — охранен кон с четири крака и здрави копита. Той бил най-мъдрият от всички, кентаври. Неговото високо чело и проницателни очи изразявали мъдрост и дълбоки знания по всичко. Хирон бил учителят на, всички митически герои, прославили се със своите подвизи в сражения и борби със страшни чудовища и зверове, които причинявали големи страдания на хората.

В полите на планината Пелион, скрита от гъста маслинова гора, се намирала пещерата на кентавъра Хирон. В нея върху клони от лаврово и митрово дърво лежал Хирон и свирел със златната си лира. С нежни песни той учел на мъдрост и знания своите ученици, които прехласнати го слушали.

Кентавърът Хирон пеел за вечния и безграничен хаос, който съществувал преди всичко друго, и в него се намирал изворът на живота и света. От него възникнали светът и безсмъртните богове. От него произлязла и Земята — богинята Гея, огромна и мощна, която дава живот и сили на всичко върху нея. Дълбоко в нейните недра е ужасният Тартар — непрогледна бездна, обгърната от вечен мрак, гдето радостта е непозната.

Хирон пеел как от Хаос се родила могъщата сила, която дава живот на всичко — Любовта (Ерос). Хаосът родил вечния Мрак, и тъмната Нощ, от които произлезли Светлината и Денят.

Земята родила безкрайното синьо Небе (Уран), което се простирало над нея, необятно и високо, а през нощите обсипано със звезди, които блестят като брилянти. Родени от Земята, към Небето се издигат планинските върхове, а около планините се простират плодородните поля, които достигат до вечно шумящото море. На високите върхове на Олимп, облени от вечна светлина, живеят боговете и господарят на Небето и Земята — Зевс.

Кентавърът Хирон пеел за огъня в недрата на Земята, който дава мощ и сили на човека да използува рудите и металите. Той пеел за билките, които лекуват болестите и облекчават болките и страданията на хората. Той пеел как човекът може да предсказва бъдещето. Хирон възпявал красотата на здравото и силно тяло на човека, безстрашието и смелостта на героите. Той възпявал силите, които ловът и игрите дават на героите, правят ги непобедими и ги увенчават с вечна слава. Мъдрият кентавър Хирон пеел за величието на музиката, която възвишавала човешката душа, и за благата, които дават на хората мирът и трудолюбието…

Така всеки ден с песни кентавърът Хирон предавал мъдростта си на своите многобройни ученици. Той ги учел да стрелят с лък, както и да хвърлят копието безпогрешно в целта.

Когато Хелиос започвал да се спуска с колесницата си към водите на безкрайния Океан в западния край на Земята, тогава учениците на Хирон отивали на лов в планините. Към залез те се връщали и отдалеч извиквали своя учител, за да се порадва на успеха им. Херкулес оставил пред него два елена, които убил. Пелей оставил две сърни, а Орфей водел жив козел… Хирон нежно погалил по главите своите ученици и ги похвалил за проявените от тях сила и смелост. Пристигнал и Ескулап, стиснал здраво в ръцете си голям букет от различни горски цветя и билки. Той размахвал стръкче с остри зелени листенца. Като се приближил до Хирон, му разказал:

— Видях, учителю, как една змия ухапа коза, която започна силно да блее и да се гърчи от болка. Тя се затича до изворчето и изяде няколко листенца от тази билка. Болките й веднага преминаха. Козата започна да тича нагоре по планината. Набрах от тази билка. Тя лекува ухапване от змия и затова набрах от нея. Набрах и много други билки, които могат да лекуват болестите по хората…

Зарадвал се Хирон от разказа на Ескулап. Погалил го по главата и го насърчил все така старателно да търси билки и да лекува с тях хората от болестите.

С настъпването на вечерния здрач учениците на Хирон отивали в гората за да насекат дърва. Донасяли ги и наклаждали буен огън, в който изпичали убитите елени и сърни. Преди да вечерят, Хирон ги изпратил на извора да се изкъпят и освежат и тогава сядали да вечерят. След като се нахранели, учениците заобикаляли своя мъдър учител Хирон и започвали да беседват с него по различни въпроси. После всеки вземал лирата си и всички заедно със своя учител свирели и пеели. Нежните детски песни и звуците на лирите им огласяли планините…

С настъпването на нощта кентавърът Хирон се изкачвал с лирата си на близкия хълм, отгдето се разкривала удивителна гледка. Там учениците сядали около него, а той започвал да възпява с нежните звуци на златната си лира Нощта, осеяното със звезди Небе и сребристата Луна. В полунощ кентавърът Хирон слизал от върха и завеждал учениците си да спят.

Когато розовопръстата богиня Еос, Зората, отваряла вратите, за да излезе с колесницата си Хелиос, кентавърът Хирон се събуждал. Той отивал на извора да се изкъпе и се връщал в пещерата. Изсвирвал със своя рог и учениците му се събуждали. Вкупом отивали те на извора, гдето сред глъчка и детски смехове хубаво се изкъпвали и се връщали в пещерата. Тогава Хирон ги повеждал из гората на сутрешна разходка, докато Хелиос се покажел на изток със златната си колесница. Освежени и ободрени, те се връщали в пещерата, за да се нахранят. След това кентавърът Хирон ги завеждал на една просторна зелена поляна сред гората. Те сядали около него и слушали мъдрите му слова. Когато свършел, учениците му започвали да се упражняват, да бягат, да скачат, да хвърлят камъни, да стрелят с лък и да хвърлят копие… Така всеки ден учениците на мъдрия кентавър Хирон се упражнявали жизнерадостни и щастливи и огласяли планините и долините със своя смях и крясъци.

Мъдрият кентавър Хирон знаел бъдещето на своите ученици и затова към всеки от тях проявявал съответни грижи, за да го подготви за бъдещите му подвизи. Голяма слава очаквала неговия ученик Ахил — сина на цар Пелей и на богиня Тетида. Прорицателят Калхас предсказал, че атридите ще превземат Троя само ако в похода участвува Ахил. В боевете за превземането на този укрепен град той щял да постигне безсмъртна слава със своите подвизи. Затова Хирон хранел Ахил с мозъци от мечки и черен дроб от лъвове. Научил го умело да си служи с лъка и стрелите му винаги безпогрешно улучвали целта. Това изкуство Ахил овладял напълно. Още шестгодишен той убивал свирепи лъвове, мечки и глигани, а елените и сърните догонвал без кучета и ги улавял живи. Никой не можел да бяга по-бързо от Ахил. Но Хирон го научил и да свири на лира, да пее и да се весели с другарите си след всяка своя победа.

Повечето от учениците на кентавъра Хирон взели участие в похода на аргонавтите за златното руно в далечна Колхида под предводителството на Язон.

Езон, бащата на Язон, бил цар на Йолк. Неговият брат Пелий заграбил властта и избил всички привърженици на Езон. Едва се спасил Езон със сина си, като избягал една нощ през гъстите маслинови гори и лозя, и стигнал до подножието на планината Пелион. Езон показал на сина си пещерата на кентавъра Хирон и му казал:

— При него ще те оставя, сине мой, за да те научи на всичко, което ти е нужно, за да станеш след време безстрашен и смел, да бъдеш справедлив и да отмъстиш на чичо си, за да си възвърнеш престола, който той със сила заграби. Аз съм вече стар, сине мой, едва ли ще доживея до това време, но съм сигурен, че кентавърът Хирон ще те подготви да възстановиш правдата…

Хирон приел Язон и заедно с другите ученици двадесет години го учил, за да изпълни достойно завета на баща си и да извърши всички подвизи, които съдбата му е отредила. Той го учел не само да бяга, да ловува и да използува умело лъка и копието, но и да познава билките, да лекува хората с тях. Затова му дал името Язон (от Иязо — лекувам, изцелявам).

Когато Язон овладял знанията на своя учител, организирал поход до Колхида за златното руно. Всички негови съученици взели участие в похода. Един от тях бил и прославеният певец Орфей.

На път за Колхида аргонавтите се отбили при своя учител кентавъра Хирон. Той много се зарадвал, когато видял своите ученици, тръгнали на далечен поход, за да извършат един от най-големите подвизи.

Сложили богата трапеза с печени елени, сърни и глигани. Донесли меховете с ароматно вино. Започнал да свири Орфей. Далеч в планините и долините се понесли звуците на лирата и нежната му песен… Просълзен от радост, кентавърът Хирон прегърнал Орфей и му казал: „Да накараш хората да забравят страданията си, да ги направиш радостни и щастливи със своите песни — това е най-голямото богатство, което имаш, Орфей! Щастлив съм и аз, че си мой ученик!“

След смъртта на мъдрия кентавър Хирон боговете го превърнали в съзвездие и го оставили на Небето наред с другите съзвездия за награда, че е възпитал и учил най-прославените герои на Гърция, някои от които били синове на Зевс.